Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Приближавайки се към Зимбабве

68 коментара

В Русия беше създаден нов модел на държавно, икономическо и обществено-политическо устройство - силовият модел. Той се различава както от модела в предходните години, дори в началото на този век, така и от модела, който съществуваше в продължение на 70 години при комунистите. За отделните елементи на тази система е казано и написано доста, но цялостна характеристика тя все още не е получила.

Какви са основните черти на силовия модел? “Силовиците” получиха държавната власт в цялата ѝ пълнота, при това не просто “силовиците”, а служителите на спецслужбите, членовете на корпорацията на служителите на спецслужбите (КССС).

Както във всяка друга корпорация, и в КССС съществуват индивидуални и групови интереси. Да кажем, за собствеността върху един или друг овладян от Корпорацията актив между нейните членове се водят ожесточени спорове. Но интензивността на противоречията вътре в КССС е много по-малка от противоречията между Корпорацията и останалото общество.

Тъй като Корпорацията запазва традициите, йерархията, навиците и обичаите на спецслужбите, в нея има субординация, лоялност един към друг и дисциплина. В нея действат формални и неформални методи на контрол върху тяхното спазване. Така например съществува някакво подобие на Омерта. Нарушителите на кодекса на поведение понасят най-жестоки наказания, включително най-тежкото наказание.

Членовете на корпорацията притежават чувството на “стопани на държавата” и чувството на превъзходство над останалите граждани нечленове на Корпорацията. Членовете на Корпорацията имат на разположение инструменти, които им дават власт над хората – членски “карти”, право на носене и на използване на оръжие.

Корпорацията овладя ключовите държавни органи: данъчната служба, Министерството на отбраната, Министерството на външните работи, парламента, държавните медии, използвани днес в интерес на членовете на КССС. С помощта на тези органи се извършва монополизацията на всички важни ресурси на страната – силовите, политическите, икономическите, информационните, финансовите – в ръцете на членовете на Корпорацията.  

Правовият ред, преди - доста несъвършен, се разрушава изцяло и се заменя с новите “правила на играта”, най-важното от които е “избирателното прилагане на закона”. Членовете на КССС са поставени над закона. Идеологията на КССС е “нашизмът”, избирателното законоприлагане.  

В икономиката усилията на КССС са насочени към укрепване и засилване на квазидържавните (по форма държавни, по същността си – приватизирани, извън контрола на формалните държавни органи) монополи, чийто основен принцип на действие е приватизация на печалбите и национализация на загубите. Набира обороти силовото държавно-частно партньорство под формата на принуждаване на формално частния бизнес да изпълнява заповедите на Корпорацията. Членовете на КССС установяват контрол над основните финансови потоци. Висшата награда на Корпорацията е назначаването на нейните членове в съветите на директорите на държавните и квазидържавните компании. Това правило е валидно за всички членове на Корпорацията, независимо дали са руски граждани или бивши канцлери на чужди държави.

Традициите, обичаите и методите, присъщи на спецслужбите, се разпространяват от Корпорацията върху цялото руско общество. На цялата държава се налагат секретността и информационната асиметричност.

Идеологията на КССС е идеологията на крепост, обсадена отвън от врагове и подривана от предатели и изменници отвътре. Господстващият в КССС метод за решаване на държавните и обществените проблеми е насилието, което не е ограничено от рамките на закона, традицията или морала, при пълна липса на навици, умения и желание да бъдат решавани чрез съгласуване на интересите. Относителният успех на КССС също така в голяма степен се дължи на личните унии с някои държавни ръководители от Запада и Изтока.

Първите резултати от действието на силовия модел в Русия неумолимо свидетелстват за задълбочаваща се катастрофа. Ключовият показател, характеризиращ ефективността на всяка държава, е сигурността на нейните граждани. Броят на тежките престъпления срещу личността – убийствата, грабежите, нападенията, изнасилванията – на 100 000 жители днес са двойно повече спрямо 1998. Годината, когато държавата беше преживяла най-големия финансов катаклизъм, значителен икономически спад, падане на жизненото равнище, но силовиците все още не бяха дошли на власт.  

По темпове на икономически растеж за 1999-2000 и за 2004-2006 Русия е преминала от 3-то на 13-то място сред страните от бившия СССР. И това при положение, че цените на петрола са нараснали през тези години пет пъти.  

Силовият модел на държавност не е в състояние да осигури същите темпове на растеж като в другите страни от бившия СССР, в това число в страните, които нямат петрол и газ. Силовият модел не осигурява заздравяване на държавата – той разрушава основните държавни и обществени институции. Силовият модел не засилва дипломатическото положение на Русия – той я води към външнополитическа изолация.

Промяната в отношението на външния свят към Русия се характеризира със следното развитие в сравненията. В началото на 90-те разпространеният в чужбина подход към Русия беше като към “по-голяма Полша”, малко по-бедна и малко по-слабо развита. Тогава смятаха, че за да повтори полския път към стандарта на развитите страни, на Русия ще са ѝ нужни 10-15 години повече, отколкото на Полша.

Към края на 1990-те този подход претърпя корекции. Стана ясно, че Русия не е Полша. По-коректно би било да бъде сравнявана с България, Румъния, Сърбия, Босна. И затова за създаването на качествени институции на нея ще ѝ трябват не 10-15, а 20-30 години.

Към средата на това десетилетие стана ясно, че и сравнението с балканските страни не е коректно. И по ниво на институционалната деградация и по посока на движението по-точно би било съвременна Русия да бъде сравнявана с такива страни като Венецуела и Иран.

Обаче напоследък става ясно, че даже сравнението с Венецуела и Иран е неправилно. Русия се оказва на по-ниско ниво на институционално развитие – на нивото на някои африкански държави. От гледна точка на международните сравнения ние се намираме между Нигерия и Зимбабве, стремително приближавайки се именно към Зимбабве.  

Господството на “силовиците” не означава повишаване на сигурността на руските граждани. Напротив, когато са на власт, “силовиците” повишават заплахата за сигурността на нашите граждани в най-битовия смисъл на тази дума. В днешна Русия няма по-важна задача от промяната на създадената обществено-политическа и икономическа конструкция.

Възможности за промяна на ситуацията има. Но те не лежат на повърхността. Що се отнася до самата КССС, тя не демонстрира никаква способност да се трансформира. Развитието през последните седем години показва, че скоростта на деградация на институциите на руската държава расте. Промяната на режима отвън също е неприемлива. Остава единствено руското общество, руските граждани. Никой няма да свърши тази работа за нас и вместо нас. Пред нас, пред цялото руско общество стои нетривиалната задача за промяна на държавния модел със средствата, с които разполагаме.

Андрей Иларионов е съветник на Владимир Путин по икономическата политика от 2000 до 2005 година, който въпреки това публично обявяваше критиките си към политиката на президента, особено по отношение на разправата с ЮКОС. През 2005 подаде оставка, заявявайки, че е бил създаден модел на държавен корпоративизъм. Статията е публикувана на 14 април 2007 г. в «Ежедневниый журнал».

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

68 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. това е
    #74

    И в Русия и у нас

  2. СТЕФАН ЧОЛАКОВ-SVE
    #73

    tova e istinata

  3. reakzioner
    #72

    Zashto se samozalagvash, 4e si dostata4no podgotven za podobni diskusii!

  4. СТЕФАН ЧОЛАКОВ-SVE
    #71

    tam ne e tolkova zle kolkoto se predstavja v statiata

  5. Eна
    #70

    от човек, запознат с "кухнята" на съвременната руска политика.

  6. НОВЕ
    #69

    Обнажден съм, че се намират руски публицисти, които дават вярна оценка на сегашната Путинова Русия. Дано се множат и дано все повече руснаци четат, въпреки ограниченията, истината за управлението на император Путин

  7. Mickey
    #68

    ;)

  8. НОВЕ
    #67

    Хареса ми иронията ти! Но бъркаш ,ако смяташ че в ДСБ са такива като "стария десебар". Стария десебар е толкова десебар, колкото Б.Борисов е десен!.

  9. Mickey
    #66

    Ти ,тази статия, само заради загриженост към Русия ли мислиш,че е тука?

  10. Mickey
    #65

    ДСБ само си е виновно! Защо не успя да открие и издигне такива почтени и любими на народа антикомунисти ,като Б.Борисов, В. Сидеров, Слави Бинев и др.!? Не разбра ли ДСБ ,че на народа му е писнало от тройната коалиция и такива хора му трябват за да я РАЗМАЖЕ!??Енергични и честни! Не Путин му е виновен на ДСБ, дори напротив: Путин му намери на народа тези национални икони ,та да го спасяват от душманите!Като ДСБ не знае накъде духа вятъра ,да си тегли само последствията!

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.