Причината Путин засега да не се меси в изборите в Германия е притеснителна

За разлика от изборите в САЩ и Франция, Германия изглежда заобиколена от дезинформации с явна руска връзка. Наистина ли Путин е пуснал "гълъба на мира", се пита "Хъфингтън пост Дойчланд".

Като опитен офицер от КГБ, Путин нищо не оставя на случайността. Има доста основания да се мисли, че руският президент не смята за необходимо да прави мащабни дезинформационни атаки в навечерието на изборите в Германия: за разлика от Вашингтон или Париж, с Берлин необходимата работа вече е извършена, пише изданието.

"Шрьодеризация" – така, на името на бившия канцлер на ФРГ, на руски, започнаха да наричат корумпираността на представителите на западния елит – е стигнала толкова надълбоко, че шефът на Кремъл може спокойно да се облегне в креслото си някъде в шикозната си резиденция Ново-Огарьово в Подмосковието.

Днес пет от седемте партии, които имат шанс да влязат в Бундестага, се състезават за благоразположението на автократа, който нападна Украйна и чийто опоненти се разделят с живота си. Става дума за Социалдемократическата партия на Германия, Християнсоциалният съюз, Свободната демократическа партия, Левите и "Алтернатива за Германия".

Назначението на бившия германски канцлер Герхард Шрьодер не просто за член на борда на директорите, а за председател на "Роснефт" (прословутият руски петролен концерн, намиращ се в списъка със санкции на ЕС), е публично унижение, в което прозира почеркът на Путин. Това е същият Шрьодер, който оглавява съвета на акционерите на една от дъщерните компании на "Газпром" (за изграждането на "Северен поток"-бел.ред.).

Изданието се позовава на висши служители на германските специални служби, според които Германия, осъзнавайки собствената си безпомощност, отдавна се е превърнала в родно място за "Газпром" и "Роснефт".

Не само доста политици, но и много журналисти са насочили компаса си към Москва. Всеки ден те гръмко се възмущават от Доналд Тръмп, но изпитват затруднения с критиките по адрес на Путин. Сякаш не диктаторът в Москва, а президентът на САЩ е нападнал съседна страна, носи отговорност за свален граждански самолет, за убийствата на критиците си, за фалшифициране резултатите от избори, за манипулиране на правосъдието, за произвола и военните престъпления в Сирия, допълва изданието.

"Хъфингтън пост" дава няколко примера за невероятния размах на шрьодеризацията в Германия. Гигантските газови хранилища биха могли да защитят Германия от шантажа и спирането на доставките от страна на Кремъл, тоест от "Газпром". Но те са контролирани от "Газпром".

Германците предпочитат да получават газ от Русия, а не втечнен газ от САЩ – това показва допитване, проведено по поръчка на тясно свързания с Москва германски газов концерн "Винтерсхал".

В края на 2016 г. Марион Шелер, бивша ръководителка на кабинета на канцлера Хелмут Кол, отиде в дъщерната компания на "Газпром" – "Норд стрийм", оператор на газопровода "Северен поток". Преди това Шелер оглавяваше отдела за енергийната политика в германското министерство на икономиката и енергетиката, начело на което по онова време беше приятелят на Шрьодер Зигмар Габриел (сегашен външен министър на Германия). Именно по това време министерството активно се застъпи за втората тръба на "Северен поток". Германските медии не се заеха с кариерната трансформация на Шелер.

Газопроводът "Северен поток", за който така ревностно се застъпваше Шрьодер в качеството си на канцлер, прави Германия още по-зависима от руския газ. Той стимулира имперските интереси на Москва и изглежда оскърбителен за Украйна и другите страни от Източна Европа, засилвайки зависимостта им от Русия.

Дори канцлерът Ангела Меркел (ХДС) косвено подкрепи "Северен поток -2", като публично застана на страната на министъра на външните работи Габриел, който критикуваше новите американски санкции по отношение на Русия.

От момента на визитата на Меркел при шефа на Кремъл в Сочи през май тази година, изглежда, че на фронта на хибридната война има примирие. Никакви кални пропагандни атаки и никакво съпротивление на енергийната експанзия на Москва от страна на Германия.

Изводът е: Путин спечели битката за Германия. По-точно – неговата борба за решаващо влияние в Германия, за дистанцирането ѝ от САЩ и споровете на ЕС.

Единственият риск за политиката на Путин в Германия е в самия него. В миналото стопанинът на Кремъл сам нееднократно е грешил, например във Франция. Тъй като никой не рискува открито да изкаже мнението си пред автократа, от страх да не го разгневи, той често взема погрешни решения. Вместо просто да почака и да се наслади на триумфа си, Путин може в последната минута да не сдържи да натисне "червения бутон на пропагандата". Единственият въпрос е може ли такава грешка сериозно да навреди на успеха му.

Берлин от 2017 година изглежда толкова неспособен на конфликти и жадуващ хармония, че е трудно даже да си представим какво толкова трябва да направи Путин, за да видят мнозинството от политици, журналисти и представители на бизнеса всичко в ярка светлина – и да престанат да си затварят очите, заключва "Хъфингтън пост".