Причините за "големия терор" в Русия

Историкът Олег Хлевнюк за мотивите, митовете и последствията от репресиите през 1937 -1938 г.**

Причините за "големия терор" в Русия

Каква е причината за "големия терор"? Не на репресиите по времето на Сталин изобщо, а по-точно на пика им през 1937 – 1938 г.?

По този въпрос се спори. Някои историци обръщат внимание на проведените в края на 1937 г. първи избори в Съветския съюз на основата на тайно гласуване. Те предполагат, че сталинското ръководство се е стремило да се застрахова от всякакви рискове от страна на враждебните елементи. Такива предположения предизвикват съмнения, защото процесът на гласуване и преброяване на гласовете е бил напълно контролиран. Освен това, масовите операции продължават и след изборите, в течение на почти цялата 1938 г.

Някои специалисти виждат в масовите операции оръдие за социално инженерство, насилствено унифициране на обществото. Подобни мотиви, несъмнено, са характерни за всеки диктатор. Но, ако се опираме само на тях, не можем да разберем защо Сталин е решил ударно да "унифицира" обществото именно през 1937 г. Много се пише за стремежа на властта да намери изкупителни жертви сред чиновниците, да ги обяви за отговорни за огромните тегоби в живота на народа, за да се изпусне парата на социалното напрежение. И този мотив, несъмнено е присъствал във всички сталински репресии, в това число в чистките на номенклатурата от 1937 -1938 г. Той обаче не обяснява масовите операции, които са се стоварили предимно върху редовите граждани. Говори се и за необходимостта от осигуряване на работна ръка за растящата икономика на ГУЛАГ. Но това обяснение, приложено към 1937- 1938 г. не работи. Сред 700 000 разстреляни и измъчвани в хода на следствието, голямото мнозинство са хора в трудоспособна възраст. Те били просто унищожавани, а не пращани на стопанските обекти на ГУЛАГ.

По - убедително звучат тези историци, които свързват масовите операции с надвисналата заплаха от война. Наистина, може да се забележи синхронното развитие на репресиите в СССР и изострянето на международната обстановка – ремилитаризацията на областта около река Рейн, войната в Испания, нарастващата агресивност на Хитлер. За заплахата от страна на вътрешните врагове в случай на война много са говорили през 1937 - 1938 г. съветските лидери и преди всичко - Сталин. Съдържанието на заповедите, регулиращи масовите операции, показва стремежа на сталинското ръководство да ликвидира въображаемата "пета колона". Трябва да се напомни, че и самото понятие "пета колона" се е появило малко преди 1936 г., в обхванатата от гражданска война Испания. С подготовка за война са обяснявали масовите операции и самите служители на НКВД помежду си. Така един от ръководителите на регионално управление на НКВД обяснява на подчинените си причините за избухването на терора: "СССР воюва с Япония, скоро ще започне война с Германия (...) На НКВД правителството възлага надеждата за изчистване на страната от чужди елементи (...) Затова е необходимо в Съюза да се разстрелят до 5 млн. души."

Числото, разбира се, е митологично ( общо през 1937 – 1938 г. са били разстреляни около 700 000 "врагове"), но обяснението разкрива същността на умонастроенията на чекистите. С различна степен на искреност те са се подчинявали на директивите на Сталин, който е бил обхванат от манията за изобличаване и унищожаване на враговете. Наистина ли милионните жертви на терора са били истински врагове?

Отговор на този въпрос дават проверките на делата на осъдените, които са започнали още при Сталин и достигат значителни мащаби след смъртта му. Огромното мнозинство от арестуваните през 1937 – 1938 г. (както и през другите периоди) са били признати за невинни. Заговорите и "петата колона" са съществували във въображението на Сталин и съратниците му, но не и в действителността.

В края на този кратък обзор на дискусията за причините на "големия терор" може да се отбележи, че всъщност между застъпниците на различните гледни точки няма много разногласия. Основното е, че те всички предполагат, че терорът от 1937 – 1938 г. е бил серия от централизирани и управлявани от Кремъл акции, чийто главен инициатор и двигател е бил Сталин. За мотивите на Сталин и специфичното му възприемане на действителността могат да се направят различни предположения.

Митът "Сталин няма нищо общо"

На пръв поглед тезата за изключителната централизация на терора и водещата роля на Сталин в него може да изглежда банален и недостоен за изрично споменаване. Наистина, в продължение на много десетилетия никой, започвайки със съвременниците на "големия терор", не се е съмнявал в тази теза.

Предизвикателството за това беше отправено в началото на 80-те години на миналия век от западни историци-ревизионисти. Млади и амбициозни, отявлено дразнещи бащите – основатели на съветологията, те правеха провокационни заявления: за стихийността на терора, за слабата съпричастност на Сталин към терора, за отговорността за терора на съветската бюрокрация, която манипулирала централната власт и т.н. Никакви сериозни доказателства в полза на новите версии не се привеждаха, а и не можеше да бъдат приведени. Ефектът от новостите се постигаше за сметка на провокативни твърдения и прекалено свободни трактовки на известни факти. Появило се като поредната историографска мода, това направление неизбежно загина след отварянето на архивите. Документите доказаха неговата пълна несъстоятелност.

Мина обаче малко време и знамето на западните ревизионисти беше развято и в Русия. Първи това направи Ю. Н. Жуков, автор на редица публикации за "другия Сталин". В своите трудове той широко взаимства основните идеи и положения на ревизионистите, вече отхвърлени от научната историография. Жуков доведе концепцията за неучастието на Сталин към терора до логически край. Неговият "различен Сталин" е представен като демократ, който е мечтал да даде на страната свобода и реална конституция, но е бил принуден да се подчинява на регионалните партийни секретари. Именно те с користните си интереси са натрапили на безпомощния Сталин политиката на "големия терор". Наистина, как конкретно са могли тези наплашени и малко след това напълно унищожени чиновници да оказват натиск над Сталин, Жуков и единомишлениците му не обясняват. Те се ограничават до намеци и съмнителни интерпретации на случайни документи, които не се отнасят до темата. Фактът, че регионалните секретари, които уж оказват натиск върху Сталин, са били разстреляни още преди масовите операции да са навлезли в решителната си фаза, не вълнува изобретателите на митове. Получава се така, сякаш терорът е организиран от мъртви корумпирани чиновници, а не от живия и здрав Сталин и помощниците му.

В причудливата политическа обстановка на съвременна Русия такива нелепи схеми се оказаха търсени. Различните им вариации и модификации изпълват рафтовете на руските книжарници и интернет. И само по тази причина, за да предпазя наистина мислещите читатели от лъжата, ми се налага да отделя толкова много място на тези незаслужаващи никакво внимание публикации и заявления.

Трябва да се каже, че самият Сталин никога не е обвинявал унищожените от него партийни секретари в ексцесии по време на масовите операции. Това би било прекалено даже за сталинската пропагандна машина. За разлика от днешните писатели, Сталин е знаел отлично, че ръководителите на повечето региони на страната, на които ревизионистите приписват авторството на терора, са били арестувани още преди началото на масовите операции. Отговорността за терора на сталинското ръководство е била възложена на "враговете на народа, проникнали в органите на НКВД". В средата на ноември 1938 г. масовите операции са приключили така централизирано, както са и започнали, със специално постановление на политбюро. На 24 ноември от длъжността народен комисар на вътрешните работи е бил освободен Николай Ежов. Малко след това е арестуван и разстрелян. Нов шеф на НКВД става поредното сталинско протеже – Лаврентий Берия. Започва етапът на излизане от терора, който също внимателно се изследва напоследък от историците.

Този нов завой, както се е говорело тогава, към "възстановяване на социалистическата законност", е изисквал определен организационно-идологически съпровод. Задачата на властите е била да отклони от истинските виновници за трагедията, от ръководството на страната, социалното недоволство, натрупало се в периода на терора. Важен елемент на кампанията по излизане от терора е демонстративното освобождаване на незначителна част от арестуваните. Повече шансове да излязат на свобода имали тези, които в края на 1938 – ма още били следствени. Практически не се преразглеждали делата на разстреляните. Дори повече – от роднините е скриван самият факт на разстрела.

Важна част от кампанията по излизане от терора е разширяването на списъка с изкупителните жертви, виновници за произвола. Освен "враговете, добрали се до НКВД" сталинският режим е хвърлил отговорността за масовите репресии и върху редовите граждани, обявявайки, че сред тях има клеветници, пишещи доноси срещу честни хора. Някои от "клеветниците" били показно осъдени, а информацията за тези процеси е публикувана в централната преса.

Митът за доносите

Именно тогава в масовото съзнание са останали два мита. Първият – че масовите репресии са били ежовщина, т. е. инициативата и вината са на Ежов и тези, които са му служели. Вторият – че важна причина за терора са били доносниците, които са предизвикали повсеместните арести. Ако първият мит в значителна степен беше постепенно преодолян, то вторият се оказа орисан с дълга съдба. Може да се каже, че той е широко разпространен и до сега, макар почти да не е бил предмет на задълбочени изследвания. Историците, дълго време работили с достъпните официални материали, бяха под влияние на съобщенията за митинги и събрания, които клеймят враговете на народа и призовават за бдителност. Логиката на тези разсъждения беше прекалено проста: щом милиони хора са вдигали ръце на митингите, значи, милионите действително са участвали в разобличаването на враговете, писали са доноси един срещу друг. Концепцията за "терора отдолу" отчасти се потвърждаваше от мемоарните свидетелства за наличието на доноси, които несъмнено са съществували и то в немалки количества.

Първите сериозни съмнения за доносите се появяват у историците в началото на 90-те години на миналия век, когато за малко се получи достъп до материалите от следствените дела 1937 – 1938 г. Изясни се, че основата за обвинителните материали в следствените дела са били признанията, получени по време на следствието. При това заявления и доноси като доказателство за вината на арестувания в следствените дела се срещат крайно рядко. Дълбокото изследване на механизмите на "големия терор" напълно разясни причините за това положение. Организацията на масовите операции от 1937 – 1938 г. не е предвиждала широкото използване на доносите като основа за арести. Затварянето на антисъветските елементи първоначално се е провеждало въз основа на картотеките на НКВД, а след това на основата на показанията, изтръгнати при следствието. Пускайки конвейера на разпитите с прилагане на мъчения, чекистите били осигурени с "врагове" в изобилие и не се нуждаели от подсказването на доносници. В края на 1937 г. Ежов разпраща до управленията на НКВД (УНКВД) на областите и районите указание с искане да се съобщи за заговорите, които са били разкрити с помощта на работници и колхозници. Резултатите били разочароващи. Типична телеграма е дошла на 12 декември 1937 г. от началника на Омското УНКВД: "Случаи на разобличаване по инициатива на колхозници и работници на шпионско-диверсионни троцкистско-отчетни и други организации няма".

И така, сталинският терор и масовите доноси били явления свързани, но в значителна степен автономни. Активизирали се в следствие на нарастването на терора, несъмнено, служели за основание за определено количество арести. Но истинските причини за ескалиране на терора, неговите цели и посоки са се определяли не от обществената активност, а от плановете и заповедите на висшето ръководство на страната и дейността на наказателните органи, програмирани да фабрикуват дела за масови и разклонени контрареволюционни организации.

Устойчивостта на мита за всеобщото доносничество като движеща сила на терора може да служи за един от показателите за относителната ефективност на сталинската пропаганда. Но да се внушат лъжливи идеи е било къде-къде по-просто, отколкото да се преодолеят дълбоките последствия от "големия терор".

Най-известното от тези последствия е отслабването на Червената армия в навечерието на войната. Много историци убедително доказват, че масовите арести и уволнения на командния състав не просто са лишили армията от част от опитните кадри. Те са вселили в оцелелите командири чувство на несигурност, страх от инициатива, подкопавали армейската дисциплина. За още едно свидетелство за разрушителността на терора много историци смятат масовия колаборационизъм на военния период. Това явление, както и въобще моралното състояние на съветското общество, деформирано от репресиите, все по-често е тема на историческите изследвания. Икономическите историци отбелязват, че през 1937 г. в СССР е започнала сериозна икономическа криза, спад на промишленото производство. За една от причините му се смятат масовите арести на инженерно-техническите кадри, пониженото качество на ръководството и трудовата дисциплина. В сериозна криза през 1937 – 1938 г. се оказва даже гулаговският сектор на съветската икономика, който, на пръв поглед, би трябвало да спечели от масовите репресии. Изследването на архивите показва, че лагерната система не е могла да "усвои" огромните потоци затворници. Резултатът е дезорганизация на лагерите, масова смъртност на затворниците, чувствително падане на показателите на икономиката на принудителния труд.

Това кратко изброяване е само върхът на огромен айсберг. Проблемът за последствията от терора има всеобхващащ характер, защото не е имало нито една област от социално-икономическия живот, която да не е била засегната от масовите арести и разстрели. Изучаването на тези въпроси е една от перспективните задачи за историците на съветското общество. Задачата е научна, но както все повече изглежда, и не толкова.

* Първата част на статията можете да прочетете тук.

**Олег Хлевнюк е водещ научен сътрудник на Международния център по история и социология на Втората световна война и нейните последици; професор по история на Националния изследователски университет – Висша школа по икономика, Санкт – Петербург.

Споделяне
Още от Анализи и Коментари