Причините за подпалването на самолета на "Шереметиево" остават неясни

Руско издание: Катастрофата потвърди системните проблеми на авиацията в Русия

Причините за подпалването на самолета на "Шереметиево" остават неясни

Анализът на данните от намерените две черни кутии на руския пътнически самолет Сухой Суперджет-100, който катастрофира при аварийно кацане на московското летище "Шереметиево" в неделя вечерта, ще отнеме около седмица, съобщиха източници в авиационните структури и правоохранителните органи, цитирани от ТАСС. Едва след това ще могат да се правят някакви предварителни изводи. До месец трябва да бъде публикуван междинен отчет за причините за катастрофата.

Самолетът излетя от руската столица за Мурманск по време на буря, но около половин час по-късно се върна за аварийно кацане. На пистата той избухна в пламъци. Загинаха 41 души от намиращите се общо 78 на борда. Останалите успяха да напуснат горящата машина.

Заради трагедията е заведено наказателно дело "за нарушаване на правилата на безопасност на движението и експлоатацията на въздушния транспорт, причинили поради небрежност смърт на две и повече лица". Следствието разглежда няколко версии за катастрофата, сред които са недостатъчна квалификация на пилотите, диспечерите и наземния персонал, техническа неизправност или неблагоприятни атмосферни условия.

Според оцелелия пилот Денис Евдокимов, цитиран от Асошиейтед прес след ужасяващия инцидент, аварийното връщане се е наложило, защото самолетът е бил ударен от мълния, поради което "загубихме радиовръзка и преминахме в режим на минимално пилотиране... т.е. без компютър, както е обичайно, а директно, в авариен режим".

По време на излитането и кацането над Москва наистина е имало бури, отбелязва АП. Не става ясно обаче дали ударът от мълния е наложил извънредното кацане. Според авиационен източник, цитиран от ТАСС, до момента на досега с пистата то е протичало нормално.

Евдокимов каза още, че е следвал процедурите за кацане със свръхтовар. Той потвърди, че екипажът не е изхвърлил никаква част от горивото, което е нормална практика при полети, при които се налага кацане скоро след излитането, за да се предотврати свръхтежестта на самолета.

Пилотът добави, че не може да си обясни защо се е стигнало до твърдо кацане, довело до възпламеняване на самолета. Според него това е станало вече на самата писта, при което резервоарите с гориво са били пълни. Видеокадри показаха как пламъците избухват от долната част на едното крило при докосването на пистата, след което обхващат цялата задна част на фюзелажа (основното тяло) на самолета броени секунди, след като той се повлича "по корем" по пистата".

"Всичко се случи за броени мигове, със светкавична скорост. Имаше силен трясък - очите ми почти изхвръкнаха. Последва малко по-тих втори трясък, после трети, и после дим, и веднага започна да гори", каза една от оцелелите - Марина Ситникова.

Според източници на Интерфакс причина за запалването е попадането на външен предмет в левия горивен резервоар, който при последващия оглед се оказа напълно разрушен. Възможно е той да е бил пробит от части от счупения при кацането колесник, което е довело до изтичане на гориво и до пожар. Десният резервоар е пострадал по-малко и повредите му са най-вече заради излизането на самолета извън пистата.

"За да е било прието решение самолетът незабавно да бъде върнат обратно, за това е имало категорични причини - или пълен отказ на системите на самолета, или лоша управляемост, или пълна липса на връзка с диспечера на летището. SSJ100 е конструиран така, че не може да изхвърли горивото си в момента на кацането, то се изхвърля само във въздуха", каза източникът на ТАСС. Според него "в района на летище "Шереметиево" има твърде оживено въздушно движение и присъствието във въздуха на малка височина на самолет без връзка би могло да създаде заплаха за сблъскване с друг самолети".

Когато самолетът спрял, някои от хората успели да изскочат навън по надуваемите пързалки за спешна евакуация, спуснати от предната част на горящия самолет. Някои от спасилите се носели и багажи, което поражда опасения, че това може да е забавило евакуацията, при която всичко е било въпрос на секунди. "Не зная какво да кажа за хората, които бягаха навън с чантите си. Нека Господ ги съди", написа във Фейсбук оцелелият Михаил Савченко.

Друг оцелял - Дмитрий Хлебников, похвали действията на стюардите на полета, които помогнали за спасяването на доста от пътниците.

От "Аерофлот" - компанията-оператор на самолета - досега не са правили изявления за причините на произшествието, като се ограничиха само със съобщение за създаването на комисия по разследване на причините и обстоятелствата на трагедията.

Катастрофата потвърди системните проблеми на авиацията в Русия

Изпълнителният директор на браншовата агенция "Авиапорт" Олег Пантелеев разказа пред руското издание РЕГНУМ, че аварийното кацане на летище "Шереметиево" е първата катастрофа от началото на търговската експлоатация на Суперджет 100. Последният инцидент с такъв летателен апарат е станал при демонстрационен полет в Индонезия, извършван в рамките на експерименталната авиация - следователно машината не се е намирала в търговска експлоатация.

"Причините като цяло се знаят, свързани са с т. нар. човешки фактор, а именно: изпълнявайки демонстрационен полет при лоша видимост, летателният апарат се е сблъскал с наземно препятствие - планински склон. За жалост екипажът не е имал време да предотврати сблъсъка. Но ако имаше данни, че някакви проблеми на Суперджет може да застрашат сигурността на полетите, самолетът нямаше да се експлоатира. Съвсем очевидно е, че всички самолети с валиден сертификат за тип и свидетелство за летателна годност се смятат за безусловно безопасни", съобщи Пантелеев.

Той допълни, че статистиката от използването на Суперджет 100 през 2018 г. е по-добра в сравнение с предходните години, но сегашните събития явно ще се отразят на статистическите данни по най-драматичен начин.

Въздушните катастрофи с руски самолети отдавна не са рядкост, отбелязва РЕГНУМ. През 2018 г. в Подмосковието катастрофира Ан-148 на компания "Саратовские авиалинии", а над Хмеймим - Ан-26. През 2017 г. се случи катастрофа с хеликоптер Робинсън Ар 66 над езеро Телецкое. През 2016 г. имаше две големи трагедии - Ту-154 на руските ВВС се разби край Сочи, а Боинг 737 на "ФлайДубай" - в Ростов на Дон. През 2015 г. хеликоптер Ми-8 падна в Красноярски край, а Еърбъс А321 на "Когалимавиа" - в Египет.

Русия заема видно място в списъка с въздушни инциденти на планетата. Но дори и тази картина не е пълна. На 11 април 2018 г. например техническа повреда доведе до катастрофа с Ил-76 в Алжир, при която загинаха 257 души. А през 2016 г. на самолета бе извършен възстановителен ремонт в Жуковски край Москва. Трагедии имаше и в съседни страни - Киргизстан и Украйна.

За сравнение ще посочим, пише РЕГНУМ, че последната голяма въздушна катастрофа в САЩ се случи преди десетилетие - през 2009 г. В авиацията на Китай от години не са регистрирани мащабни произшествия. Впрочем тъкмо в Поднебесната империя мигрират масово пилоти-професионалисти от Русия.

"Ние сме велика авиационна сила, в световната история гордо звучат имената на Жуковски, Циолковски, Нестеров, Чкалов . . . И трябва да сме начело. Какво обаче става всъщност? Заради бюрократични неразбории, под лозунга за борба за сигурност на полетите практически е ликвидирана и е в кома малката авиация, разрушена е авиацията на ДОСААФ*, закриват се отлични авиационни учебни центрове, подготвящи превъзходни специалисти. У нас направо задушават ентусиастите, готови да инвестират пари, да създават за своя сметка летателни училища и летища", разказВа пред "Московский комсомолец" руският летец Игор Сулим, изселил се в Китай.

В Русия се случват въздушни катастрофи с различни модели самолети, собственост на различни компании. И при все че изводите за трагедията в "Шереметиево" засега са ограничени и предварителни, в руската авиация безспорно личат системни проблеми. Може би същите, както и в много други сфери от икономиката на страната. Но тук, където грешките се плащат с живота на хора, те няма как да бъдат прикрити и затрупани с безсмислени думи, пише РЕГНУМ.

*ДОСААФ - обществено-държавна организация в Русия, подпомагаща според статута ѝ укрепването на отбранителната способност на страната, б. пр. БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Свят