Приетата здравна карта отчита масов недостиг на лекари, джипита и медицински сестри

Съществен недостиг на болнични и лични лекари, както и на медицински сестри за извънболнична помощ отчита приетата от правителството в сряда Национална здравна карта (НЗК). Документът обаче не дава рецепта за преодоляване на дефицита на медицински лица, а преди време здравният министър Петър Москов каза, че ще се търсят възможности за допълнителни финансови стимули за лекарите специалисти.

На базата на здравната карта ще се планира използването на ресурсите на здравната мрежа, преструктурирането и и достъпът на населението до извънболнична и болнична медицинска помощ.

Картата бе разработена въз основа на областните здравни карти и заложените в нея цели станаха обект на редица спорове. Българският лекарски съюз оспори крайният резултат, посочвайки, че не се взети предвид всички забележки на областно ниво.

Според одобрения от Министерския съвет документ в страната не достигат повече от 470 лични лекари. За гарантиране на медицинските услуги в първична медицинска помощ са необходими най-малко 4886 общопрактикуващи лекари, при прилагане на евростандарта едно джипи да обслужва 1500 души население. В момента у нас има лични лекари с много по-голям брой пациенти, особено по по-големите села или малките градчета.

Определен е и нужният минимален брой лекари в специализираната извънболнична медицинска помощ по области, като е разширен обхватът на дейностите, осъществявани в извънболнични условия. За определени специалности в градовете, където е налице по-високо ниво на търсене на медицинска помощ като София. Пловдив, Варна и др., е определен по-висок коригиращ коефициент за покриване на нуждите на населението на регионално и национално ниво. Общият брой на необходимите лекари в извънболничната помощ е над 11 000, а на лекари по дентална медицина – 9119.

За пръв път са планирани потребностите на населението от специалисти по здравни грижи в извънболничната помощ и е посочено, че за целта са необходими 10 805 медицински сестри.

Документът отчита излишни с около 2500 болнични легла след като е направен анализ на здравно-демографската структура по региони, използваемост и преминали пациенти включително от други области. При прилагане на коефициент от 4.9 легла за активно лечение на 1000 души е установено, че необходимите болнични легла за страната са 35 855, а към момента те са 38 284. Излишните легла са основно терапевтични и хирургични, а в същото време не достигат педиатрични легла.

Идеята е болничните легла в повече да станат такива за дългосрочни грижи, продължително лечение, палиативни грижи, каквито са нужни 6588 легла, а в момента те са значително по-малко в страната.

Здравната карта въвежда и механизъм за планиране па потребностите от високотехнологични методи за диагностика и лечение и свързаната с тях медицинска апаратура.

Като част от документа е разработена карта на системата за спешна медицинска помощ, според която има нужда от създаване на 17 "изнесени екипи" в районите със затруднен достъп на населението.

Министърът на здравеопазването Петър Москов коментира пред журналисти, че Националната здравна карта е документ, който правителствата опитват да въведат от 2003 година досега.

Наличието на тази карта беше предварително условие на ЕС за каквото и да било финансиране в сферата на здравеопазването. Това е начин да гарантираме пътя на пациента в различните степени и стъпала на системата на здравеопазване и да дадем стабилност на Здравната каса, която от името на пациентите да сключва най-добрите договори, каза още Москов.

Той посочи още, че здравното министерство е изготвило нов вариант на текста за разделянето на здравните услуги на основен и допълнителен пакет, който да отчита забележките на конституционния съд. Проектът е публикуван за обществено обсъждане и след това ще бъде внесен за одобрение в Министерския съвет.