Приходите от ДДС нарастват само с 1% към март

Приходите от най-важния данък в държавата – ДДС, нарастват само с 1.1% към края на март, съпоставено със същия период на миналата година. Това става ясно от месечния бюлетин на Министерството на финансите за изпълнението на неписания бюджет.

През първите три месеца на годината постъпленията от ДДС са 3.85 млрд. лв., което е увеличение само с 40 млн. лв. (1.1%) спрямо март 2022 г.

Във внесения в петък в парламента проектобюджет за 2023 г. служебното правителство е заложило тази година фискът да събере близо 16.4 млрд. лв. от ДДС, което е с около 1 млрд. лв. (към 6.5%) повече в сравнение с 2022 г., когато имаше огромна инфлация. Постъпленията от данъка миналата година по предварителен отчет са 15.3 млрд. лв., което е с около 2.3 млрд. лв. повече в сравнение с 2021 г.

Докато приходите от ДДС от внос нарастват с 3.1% за първите три месеца на тази година, тези от ДДС от сделки в страната намаляват с 0.2%, сочат още данните на МФ. Основната причина е ръстът с 19.2% на декларирания данъчен кредит от износителите (износът е освободен от ДДС, б. р.).

Важен фактор за слабите постъпления от ДДС е спадът на цената на суровия петрол. Средната цена на суровия петрол, внесен за преработка, средно за първото тримесечие на 2022 г. бе около 97.7 щатски долара за барел, докато средно за първото тримесечие на 2023 г. е 54.1 щатски долара за барел (намаление с 47.7%), посочва финансовото министерство. Освен това върху размера на ДДС от внос влияят и курсът на щатския долар, спадът в количествата суров петрол, внесени за преработка, както и в количествата на други внесени стоки.

Върху приходите от ДДС през 2023 г. оказват влияние също приетите в средата на миналата година мерки за намаление на ставката на 9% за централно отопление и природен газ и въвеждане на 0% ДДС за хляб и брашно, както и направеното увеличение на прага за регистрация по ЗДДС на 100 хил. лева от 1 януари 2023 година. Това са все мерки, които водят до загуба на приходи от ДДС, уточнява Министерството на финансите.

В същото време приходите от акцизи бележат сериозен ръст от 483 млн. лв. (38.2%) до 1.75 млрд. лв. за тримесечието. "Причина за този извънредно висок ръст са въведените от 1 март 2023 г. по-високи акцизни ставки на освободените за потребление количества тютюн и тютюневи изделия, както и презапасяването с цигари и други тютюневи изделия при действието на предходния по-благоприятен акцизен режим", коментират от финансовото министерство.

Приходите от корпоративните данъци на този етап от годината все още са твърде ниски – едва 178 млн. лв. за тримесечието, но въпреки това бележат ръст от 12% спрямо март 2022 г. Постъпленията от данъка върху личните доходи пък възлизат на 1.2 млрд. лв., което е с 160 млн. лв. или с 14.7% повече в сравнение с март 2022 г.

Министерството на финансите обяви в петък вечерта и предварителните данни за изпълнението на неписания бюджет към края на април. Според тях дефицитът за първите четири месеца на годината е 1.13 млрд. лв. (0.6% от БВП).

"За сравнение, за първите четири месеца на 2022 г. бе отчетен излишък в размер на 882.5 млн. лв., което означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с около 2 млрд. лева", коментира финансовото министерство. По негови данни продължава тенденцията ръстът на разходите (около 24%) значително да изпреварва ръста на приходите (12%), което е основната причина за влошаването на бюджетната позиция спрямо предходната година. Ръстът в приходите се забавя спрямо предходните месеци основно поради по-ниските постъпления в частта на помощите, където се отчитат грантовете по програмите и фондовете на ЕС.

Към края на април общите приходи в бюджета се очаква да бъдат 19.9 млрд. лв., което е с 2.1 млрд. лв. (12%) повече спрямо април 2022 г. В същото време общите разходи са 21 млрд. лв., което е с 3.1 млрд. лв. повече спрямо април 2022 г.

Фискалният резерв към края на март възлиза на 12.6 млрд. лв., съобщава още финансовото министерство.