Приказките за "безкрайния руски пазар" са мит

Българската икономика почти не е пострадала от санкциите срещу Русия

Илиян Василев, сн: БГНЕС

Във вторник лидерът на БСП Корнелия Нинова за пореден път повтори тезата си, че българските земеделци са пострадали сериозно от наложените от ЕС, САЩ и партньорите им санкции срещу Русия след анексирането на Крим. Тя изчисли загубите на 1.2 млрд. лв.

"Защо на България е забранено да си продава киселите краставички в Русия, а "Мерцедес" миналата седмица откри фабрика в Русия? Докога в Европа ще се гледа на България като втора ръка хора", коментира лидерът на БСП пред "Нова телевизия".

Сериозният анализ показва, че причинно-следствените връзки, които прави Нинова, са крайно неточни, а изчислените загуби в размер на 1.2 млрд. лв. няма как да бъдат верни.

Според данните на Националния статистически институт (НСИ) за последните около 20 години пик на българския износ към Русия се отбелязва в периода 2011 – 2014 г., когато той достига около 1.1 млрд. лв. годишно.

През 2015 г. и 2016 г. експортът на български стоки действително пада съответно до 784 млн. лв. и 673 млн. лв. Намалението обаче е най-сериозно във водещите сектори – фармация (от 330 млн. лв. през пиковата 2013 г. на 194 млн. лв. през 2016 г.), машини (от 241 млн. лв. на 158 млн. лв.), електрически машини (от 77 млн. лв. на 42 млн. лв.), автомобилни части (от 61 млн. лв. на 6 млн. лв.). При повечето храни също има спад – плодове (от 11 млн. лв. през 2013 г. на 0 млн. лв. през 2016 г.), хранителни продукти от зеленчуци (от 15 млн. лв. на 8 млн. лв.), безалкохолни и алкохолни напитки (от 38 млн. лв. на 7 млн. лв.).

Видно от данните е, че действително от 2015 г. насам е налице по-сериозен спад на българския износ за Русия, но проблемът не е толкова в забранения от Москва внос на храни, а по-скоро по отношение на фармацията и машините, които са и основните български стоки на руския пазар.

В случая спадът се дължи в много малка степен на контрасанкциите на Москва и в много по-голяма на девалвацията на рублата и кризата в руската икономика след анексирането на Крим.

Освен това е известно, че много европейски земеделски производители, включително български, заобикалят забраната за внос на плодове, зеленчуци и месо в Русия, като организират реекспорт през Сърбия, Казахстан и др.

Отделно от това, на сериозния български бизнес е известно, че и без санкциите и контрасанкциите руският пазар е много труден от гледна точка на достъпа на нови играчи, стандартизацията на стоките, корупцията. Русия отдавна не е онзи вносител на храни, който беше по времето на СССР, твърдят представители на бизнеса.

Поради актуалността на темата Mediapool препечатва анализа по темата на бившия български посланик в Русия Илиян Василев.

Илиян Василев, Bulgaria Analytica

Противно на ширещото се мнение, че България е нетен губещ от контрасанкциите на Русия, съвкупният им краен ефект е много по-многопланов и възможно дори с нетна позитивна стойност.

Българският износ за Русия никога не успя да се възстанови от драматичния си срив в средата на 90-те и началото на нулевите години, въпреки че към 2013 г. бяха регистрирани рекордни равнища от близо 700 млн. щатски долара. Въпреки, че е вярно, че след обявяването на контрасанкциите през август 2014 г. се регистрира спад в стойността на българския износ за Русия, за да се разбере причинно-следствената свързаност, трябва да се отчетат повече фактори.

През годините на преход българо-руската търговия трудно може да бъде оценена като тенденции и движещи фактори, тъй като значителна част от нея вървеше през трети страни. Това важи както за вноса от Русия, чийто основен играч – "Лукойл", реализираше най-големите обеми през базираната си в Швейцария търговска структура "Литаско", така и за редица български компании, които реализираха част от износа си за Русия през трети страни – най-вече Сърбия, Беларус и Украйна, като канал за навлизане в руския пазар.

Българските износители контролират по-къси сегменти във веригата на добавената стойност на стоките, като изостават значително от своите конкуренти в ЕС по търговските и финансови условия при износа – цената на търговските кредити, достъп до крайните потребители в Русия, дистрибуторски канали и т. н.

Спадът на българския износ на Русия не е заради санкциите

Въпреки че общата тенденция в динамиката на износа от България отразява низходяща тенденция, има редица подробности.

Най-големият спад в българския износ се наблюдава в сектори, които не са обект на руските контрасанкции, които, да припомним, са фокусирани в храни и хранителни продукти – меса, риба, плодове и зеленчуци.

Главните "потърпевши" са машините и фармацевтичните продукти, чийто износ регистрира спад от повече от 50% при сравнение на данните на НСИ на България за периода януари-септември 2014 г. със същия период през 2015 г., а това е първата година на действие на санкциите в сравнение с годината преди те да бъдат въведени.

Изненадващо и противно на разстространеното мнение, че българският износ е пострадал от санкциите, данните за износ на храни и хранителни продукти (там, където санкциите действат – въпреки общия незначитен обем в трите групи, покриващи храни – под 20 милиона долара на годишна база) регистрират относителен ръст от над 300% след обявяването на санкциите.

Ако съпоставим данните на българските и руските митници, ще открием, че те се различават съществено, но фактът е, че българските износители са намерили начин да се справят с контрасанкциите.

Защо българските фирми не могат да пробият на руския пазар

Едно от възможните обясняния е, че по-голяма част от веригата на добавената стойност до краен клиент при износа на българските стоки в санкционирания сегмент се намира под контрола на руски компании, тоест Москва в действителност е санкционирала своите собствени компании. Разликата между цената на производител и крайна цена при протребител се измерва в пъти – 3 до 4 пъти, което дава представа за разпределение на ползите. В тези сегменти българските производители нямат достъп до крайните потребители на руския пазар, малцина от тях изобщо стигат до логика да инвестират в дистрибуция и маркетинг при промоцията на своите продукти.

По-голяма част от административните препятствия пред българския износ на границата или вътре в Русия имат за цел да обезкуражат неруските износители и участието им в реализация на по-големи сегменти от веригата на ползи до краен клиент. По този начин наложените санкции се използват за изтласкане на чуждестранни конкуренти от вътрешния пазар от близки до властта в Русия бизнесмени. Същата близост им позволи по-късно ефективно да заобиколят санкциите и, вместо да загубят, да натрупат допълнителни печалби.

През 2015 и 2016 г. динамиката в търговията между България и Русия продължава да регистрира слаб спад, като "санкционираните групи" стоки заемат по-малко от 4-5 % като обеми и стойност от общия износ за Русия, като значително отстъпват на "тежкоатлетите" – машини и фармацевтика, в приблизително съотношение 1 към 15.

Голям виновник за спада е девалвацията на рублата

Много по-голям ефект върху българския износ за Русия от контрасанкциите оказва девалвацията на рублата след решението на руското правителство да ги въведе през август 2014 година. От 37 рубли за долар в момента на въвеждането на контрасанкции рублата стигна 80 рубли в средата на януари 2016 г. Това предизвика верижна реакция и срив в покупателната способност на руските потребители по целия спектър при вноса на стоки, далеч извън групата санкционирани по списък.

В случая с българския износ – най-пострадалите са именно стоките без санкции – машините и фармацевтичните продукти.

Девалвацията на руската рубла се определя под въздействието на цената на суровия нефт – там, където санкциите нямат никакво или минимално значение. Ако се опитаме да идентифицираме взаимовръзката между санкции и цени на петрола, ще открием, че налагането на руските констрасанкции в много по-голяма степен е свързано с вътрешни причини – за ограничаване на проинфлационния преливен ефект от много по-скъпия внос срещу местното производство.

Девалвацията на руската рубла, ако беше съчетана с безпретяствен внос на потребителски стоки без санкции, би довела до скок в търговския дефицит и ръст на задлъжнялостта, което пък би предизвикало ускорено изпразване на резервните фондове на фона на сриващите се приходи от износа на енергосуровини. Това тегли след себе си ускорен и по-стръмен упадък на жизнения стандарт и увеличен риск от социални протести.

Ето защо, действителните мотиви, които стоят зад решението на руското правителство да ограничи вноса на стоки чрез подобно преднамерено асиметрично решение като контрасанкциите, в много по-голяма степен отразява вътрешни съображения, отколкото външнополитически нужди за отговор на фокусираната политика на Запада след анексирането на Крим и нахлуването в Източна Украйна.

Основният проблем на руския пазар е враждебната среда

Проблемите, пред които са изправени българските износители, основно се намират на плоскостта на непредсказуемия бизнес климат, огромните скрити разходи по навлизането на руския пазар и невъзможния за идентификация и управление политически риск в страната. Хищническият и олигархичен модел на бизнес в Русия намалява печалбите от продажби на руския пазар, което прави невъзможно дългосрочното планиране и оптимизирането на структурата на разходите.

Бългаските износители имат отрицателен опит с възприемането и напълно произволния характер на политиката "пусни-спри" вноса в Русия, доказателство за което са наказателните акции на ноторно известния шеф на Роспотребнадзор Генадий Онищенко, който по различно време в миналото забраняваше или заплашваше да забрани (което блокираше договори) доставката на различни български стоки – от месо до вино и детски храни. По-голяма част от дейността на Роспотребнадзор е отглас на текущо недоволство от страна на Кремъл – като се започне от влизането на България в НАТО, след това в ЕС и по-късно пиковете на гняв на Русия по отделни казуси в двустранния и многостранен дневен ред. През 2006 и 2007 г. Онищенко забрани без или с малко предизвестие вноса на свинско месо и други месни продукти от България и Румъния, за да даде израз на гнева на Кремъл от влизането на двете страни в ЕС.

Много по-често от това да бъдат обект на формални забрани, българските износители са подложени на необявени нетарифни ограничения и произволни действия на руските митнически власти, които водят до престой и забавяне на границата, загуба на стока и проваляне на сделки.

Нанесените щети вследствие на непредсказуема и често враждебна бизнес среда в Русия могат да се измерят с милиарди долари, но по-важното е, че българските износители научиха по трудния начин един важен урок – приказките за огромни печалби и безкраен руски пазар – са мит. Да се разчита на представи, а не на факти, е път, по който редица износители инкасираха огромни финансови загуби. Някои от тях поради това фалираха, след забава или неплащане поради липса на правна защита в руски съд по търговски спрове. Да съдиш руски партньор в руски съд за много от тях е останало незабравимо усещане само по себе си.

Има случаи на наказателни санкции

Историята познава два известни случая на неочаквани от Москва последици от наказателни санкции със забрана на достъп до руския пазар – на грузинските и молдовски вина. Те са достатъчни, за да се разбере благотворният краен ефект от подобни действия. За мнозина производители в Централна и Източна Европа, които се научиха да живеят без съветския и след това руския пазар след десетилетия на тотална зависимост, това бе безценна крива на познанието. С времето мнозина разбраха, че цената на стратегията "руският пазар най-напред" се обръща срещу самите тях. Българските производители, в частност благодарение на санкциите, направиха стратегическия поврат, като се насочиха към пазарите на ЕС, Северна Америка, Близкия изток и дори Далечния Изток – защото предлагат много по-благоприятни условия за търговия. Именно санкциите на Кремъл форсираха по-ранната диверсификация на дестинациите за износ, което добави гъвкавост и предсказуемост за българските производители.

Намаляващата покупателна способност на руските потребители, в съчетание с високия политически риск на руския пазар са фактори, които няма да престанат да действат скоро. Дори и без санкции, българските бизнесмени научиха по метода "проба-грешка" през последните 20 години, че растежният потенциал на руския пазар за български стоки и услуги е ограничен, а пробиви трудно могат да се очакват.

Истината е, че руските контасанкции в последна сметка изиграха позитивна роля, защото принудиха пристрастени към руския пазар български производители да погледнат към други страни и възможности. Опитът се оказа успешен и се отплати, тъй като общият износ, според данни на НСИ, макар и да регистрира слаб спад пред 2014 г., се върна на растежна траектория през 2016 г.

На тези равнища на износа за Русия, които стагнират от години в диапазона между 500-600 млн. долара, при толкова много неизпробвани ниши на пазара на ЕС и в света, България е на практика неуязвима към каквито и да е руски санкции, които могат да бъдат наложи при забрани за достъп до руския пазар.

В същото време Русия много по-трудно може да намери друг пазар за своя износ на нефт и газ към България.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари