Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Приключваме успешно споразумението с МВФ

0 коментара

През септември 1998 г., когато споразумението стартира, страната ни плахо излизаше от периода на икономическия хаос.

Отличниците - макроикономическите параметри и валутните резерви

Начало на макроикономическата стабилизация сложи едногодишното стенд-бай споразумение от 1997 г. и въвеждането на валутен борд.

В резултат още през 1998 г. инфлацията падна на 1% в сравнение с 578.5% през 1997 г. През 1999 г. инфлацията бе 6.2%, миналата година приключихме с 11.4%. Икономическият ръст от минусови измерения през 1997 г. и 1996 г. нарасна до плюс 3.5% през 1998, 2.5% през 1999 г. и се очаква да стигне 5% за миналата година.
Най-видимите успехи обаче постигнахме в увеличаване на валутните резерви. Впрочем резкият им спад под 1 млрд. долара през 1996 г. и заплахата от нов мораториум върху обслужването на външния дълг бе първата причина МВФ да се заеме с нас.

Сега валутният ни резерв е над 3 млрд. долара и позволява дори без приходи от приватизацията да обслужваме плащанията в краткосрочен план.

Всички тези финансови показатели можеха да изглеждат и по-добре, ако трите години под знака на МВФ не бяха съпроводени от няколко световни кризи. Руската криза и азиатската криза отдръпнаха инвеститорите от ценни книжа във всички нововъзникващи пазари, сред които се числи и нашият. Косовският конфликт пък отдръпна стратегическите инвеститори, на които силно се надявахме да продадем по-апетитните държавни предприятия. Скъпият петрол увеличи търговския ни дефицит и текущата сметка.

Въпреки тези катаклизми строгата фискална дисциплина, която правителството спазваше под зоркото око на фонда, помогна да ги преодолеем без особени вътрешни сътресения по отношение на бюджета.

Приватизацията - недовършени обещания

Не така обаче се разви приватизацията. Първоначално обещавахме тя да приключи до края на 1998 г. После срокът се отложи до края на 1999 г., след което всякакви обещания за успешен край на приватизацията бяха забравени.

В резултат до днес сме продали 52% от държавните активи. За да се замажат очите на фонда и вероятно на други наблюдатели, бе въведено разтегливото понятие - продаден процент от подлежащите на раздържавяване активи. Според тази статистика излиза, че сме продали около 80% от държавните активи. Напоследък обаче се заговори, че част от неподлежащите на приватизация активи също ще се продават.

През 1999 г. България спази до секунда програмата за предприятията в изолация.

В резултат бяха ликвидирани или продадени 31 предприятия, които тежаха със загубите си на хазната. Макар че всяка процедура бе съпроводена със скандали, с течение на времето всички те се разсеяха с изключение на авиокомпания Балкан. Макар че има вероятност за преразглеждане на договора с купувача Зееви, през лятото на 1999 г. той единствен беше готов да налее някакви пари в губещия от години превозвач.

1999 г. беше успешна като цяло за приватизацията. Продадени бяха Нефтохим, Петрол, фармацевтичните заводи, ДЗУ, Кремиковци.

2000-та година беше далеч по-успешна като инвестиции на зелено, отколкото продажби на държавни активи. Все пак през лятото се появи стабилен купувач на най-голямата ни банка Булбанк, а през декември бе продаден лицензът за втория GSM.

По време на споразумението беше продадена голямата част от банките. След като те се оказаха в основата на икономическия колапс през 1996 г. и 16 бяха затворени, държавата успешно продаде останалите. Въпреки липсата на особен интерес, има големи шансове да бъде продадена в скоро време Биохим. С тази продажба частните активи в банковия сектор ще стигнат 90%, а чуждото участие 80%.

Драмата с БТК

Големият фал на тригодишното споразумение се оказа приватизацията на БТК. С изключение на неколцина висши държавни служители, никой външен наблюдател не е на мнение, че сме спечелили от провалените преговори с гърците от ОТЕ и холандската KPN. ОТЕ междувременно спечелиха на търг лиценза за втория GSM и не крият, че ще се кандидатират за БТК, но на по-ниска цена.

Така най-вероятно е никога да не успеем да вземем дори и скромните $600 милиона, които консорциумът обещаваше да даде за мобилния лиценз и половината от телекома.

Отложената продажба на БТК, наред с прекратената процедура за Булгартабак, неколкократно отлаганите срокове за ДЗИ, авиокомпания Хемус ер и банка Биохим бяха преглътнати от фонда, но не направиха добро впечатление на чуждите инвеститори и на финансовите експерти.

В бъдеще България очевидно няма да продължи да се финансира от фонда и Световната банка, а от частните пазари. А в тези сфери подобни шикалкавения не правят много добро впечатление.

Социалните реформи - необходимото начало, макар и с фалове

През времето на тригодишното споразумение стартираха и здравната, и пенсионната реформи. Макар и с много фалстартове, и двете реформи са изключително важни, за да връзваме държавния бюджет в бъдеще. С население, състоящо се една четвърт от пенсионери, България не може да си позволи да плаща пенсии от вноските на работещите. Безплатното медицинско обслужване пък ще остане завинаги спомен от миналото, освен ако някое популистко правителство не направи обречен на неуспех опит да го върне временно.

Енергетиката и борсовия пазар - на опашката

По време на тригодишното споразумение не бе направено почти нищо за реформата в енергетиката и борсовия пазар.

Всяка година различни високопоставени източници обещаваха да пуснем и БТК, и Булгаргаз, и НЕК на борсата. И до днес на нея се търгуват символични обеми.

Енергетиката пък така и не се отвори за чужди инвеститори. Нито пък въведе наистина пазарни цени на парното и тока.

Всичко това чака бъдещите правителства. Изглежда фондът смята, че и без това сме свършили повече, отколкото е очаквал от нас. Това, което остава обаче, няма да ни се размине.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.