Принудителното лечение е равно на затвор, Ананиев трябва да обясни в съда

Здравният министър Кирил Ананиев ще трябва да защити пред съда заповедта си за налагане на задължително болнично лечение и изолация за хора, при които е установено заразяване с новия коронавирус. Тя е атакувана от четирима адвокати, които твърдят, че министърът си позволява недопустимо нарушаване на основни човешки права.

След края на извънредното положение Ананиев публикува четири заповеди, с които бяха въведени новите "извънредни мерки". С едната от тях министърът разпорежда хората с Covid-19, които са над 60-годишна възраст и имат хронични заболявания, да бъдат въвеждани за лекуване в болница, без значение как протича заболяването.

Всичко това се случва на фона на решението на Европейският съд по правата на човека, че принудителното лечение по Закона за здравето е равносилно на лишаване от свобода.

От заповедта на Ананиев излиза, че задължително трябва да се настаняват в болница за лечение дори хора, които няма причина да бъдат лекувани, твърдят адвокатите.

Досегашните изследвания показват, че при близо 50% от хората коронавирусът преминава безсимптомно. От министерската заповед се разбира, че всеки с положителен тест за вируса трябва да бъде изолиран в болница.

В жалба до Върховния административен се казва, че здравният министър дописва закона и че няма право да издава подобна заповед. Заповедта е нищожна, защото противоречи грубо на конституцията, на Конвенцията за правата на човека и на Закона за здравето. Автори на жалбата са адвокатите Мария Шаркова, Емилия Недева, Снежана Стефанова и Теодор Стоев.

Те казва, че министърът не може да определя групи пациенти по възраст, които да подлежат на задължителна изолация в болница и болнично лечение. Въвеждането на хора за болнично лечение става само със съгласие на пациента, освен ако в закон не е посочено друго, а медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие. Пациентът по всяко време може да откаже медицинската помощ.

Конституцията пък забранява принудително лечение или санитарни мерки, освен в предвидените от закона случаи.

Законът за здравето предвижда задължителна изолация при редица вирусни заболявания. Той обаче не дава право на министъра да разпорежда хората да се изолират в болници. Задължителна карантина в дома или здравно заведение се налага при холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром, COVID-19 и туберкулоза с бацилоотделяне.

Задължителната изолация и лечение в болница може да се наложи само от лекуващ лекар за конкретен пациент. Адвокатите настояват, че не може здравният министър да отдели статистически цели групи от населението за задължителна изолация в болница. В заповедта на Ананиев няма и мотиви зад това решение. При това положение заповедта му представлява злоупотреба с власт.

Адвокатите настоява съдът да задължи Кирил Ананиев да предостави данни за случаите на Covid-19 при хора над 60 години и такива с хронични заболявани. Иска се информация колко от тези хора са били изолирани и лекувани в болница.