Приоритетни болници ще се финансират целево по 10 критерия

Приоритетни болници в страната ще получават допълнително целево финансиране от Здравната каса, ако покриват 10 критерия. Целта е да се подобри достъпа на пациентите до комплексно медицинско обслужване. За целта ще се финансират допълнително болници, които оказват спешна помощ, предлагат дефицитни медицински услуги и поддържат ключови за обществото дейности като педиатрични грижи, съдебна медицина, палиативни грижи, разполагат с кръвен център и др.

Определянето на приоритетни болници беше регламентирано от депутатите в предишното Народно събрание още в началото на годината с поправки в Закона за здравното осигуряване. Сега Министерството на здравеопазването предлага за обществено обсъждане критерии за класифициране на лечебните заведения като приоритетни, тъй като отсъствието им спъва финансирането.

Допълнителните средства за болниците ще идват по линия на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и методиката за това ще се договаря в Рамковия договор с Лекарския съюз. Средствата са в рамките на бюджета за болнична помощ на НЗОК, който аз тази година е над 3.1 млрд. лв.

Приоритетните болници ще бъдат отсети измежду 181 многопрофилни болници в страната, от които 29 в Северозападен район, 17 – в Северен централен район, 17 в Североизточен район, 25 – Югоизточен район, 43 – Южен централен район и 50 – Югозападен район.

МЗ предлага 10 критерия за определянето на една болница като "приоритетна".

Първият критерий е лечебното заведение да бъде многопрофилна болница за активно лечение, т.е. да оказва медицинска помощ по голям брой специалности.

Вторият критерий е да има клиники и отделения по поне три от четирите направления на лечебната дейност – терапевтично, хирургично, акушеро-гинекологично и педиатрично, като последното направление е задължително. Чрез изпълнението на този критерий се постига комплексност на медицинското обслужване, т.е. пациентът да бъде обслужен на едно място, а не да бъде разкарван между няколко болници за различни дейности.

Третият критерий е поне 80% от клиниките и отделенията да са с второ или трето ниво на компетентност, т.е. да могат да извършват лечебни дейности със средно и високо ниво на сложност. Предвид обстоятелството, че разрешенията на дейност на някои лечебни заведения са от предходни години, когато по някои от медицинските специалности все още не са били утвърдени медицински стандарти и съответните структури нямат определено ниво на компетентност, се приема, че нивото на тези структури може да се определи въз основа на проверка от съответната Регионална здравна инспекция (РЗИ).

Четвъртият критерий е вече упоменатите медицински дейности да се извършват по договор с НЗОК, т.е. да са част от пакета на Здравната каса.

Петият критерий изисква лечебното заведение да има действащо спешно отделение и собствена структура по анестезия и интензивно лечение. С изпълнението на този критерий се осигурява възможност за лечение на потенциално животозастрашаващи състояния и реакция при бедствия, аварии и катастрофи.

Шестият критерий е болницата да изпълнява 4 от следните 6 дейности: медицински услуги, които са единствени за съответния район за планиране; съдебна медицина; трансфузионна хематология; инфекциозни болести; продължително лечение или палиативни грижи; ТЕЛК.

Всяка от посочените дейности има съществено значение за медицинското обслужване на населението, тъй като има малко на брой такива звена на територията на страната – например ТЕЛК, съдебна медицина, продължителни грижи. По някои от тези специалности има и сериозен дефицит на кадри, тъй като са непривлекателни.

"Всичко това рефлектира неблагоприятно върху достъпа на населението до тези дейности, като повлиява и върху своевременното обслужване на гражданите. Поддържането им изисква допълнителна финансова подкрепа за съответните лечебни заведения именно поради факта, че те не са печеливши в по-голямата си част", посочват от МЗ.

По отношение на звената за дългосрочни грижи се допуска, в случай, че болницата няма разкрита такава в момента, да планира нейното разкриване през 2024 г. и да заяви намерение за това пред МЗ. Така здравните власти искат да отговорят на потребностите от места за продължителна грижа на фона на застаряващо население и висока заболеваемост от онкологични заболявания.

МЗ предлага и седма опция за болниците, които не покриват шестия критерий. Те пак могат да бъдат определени като приоритетни, ако са изпълняват единствени за съответния район за планиране дейности, имат структура по съдебна медицина, имат разкрит поне един експертен център за рядко заболяване, звено, осъществяващо дейности по трансплантация и наблюдение на трансплантирани пациенти. С този критерий се поставя акцент на по-високоспециализирани дейности, които се осъществяват от малко на брой лечебни заведения и поради това са със значителен принос в медицинското обслужване на национално ниво.

Осми и девети критерии са свързани с безотказен спешен прием на пациенти. За целта болниците трябва да поддържат поне 10% свободни легла за спешен прием.

Десетият критерий е свързан с осигуряване на достъпност и своевременност на медицинското обслужване чрез осигуряване на достатъчен персонал, който да гарантира непрекъснато 24-часово обслужване.

Здравните власти се надяват чрез регламентирането на приоритетни болници да обезпечат безотказен достъп на населението до комплексна болнична медицинска помощ, включваща възможно по-голям обхват на дейности от пакета, гарантиран от бюджета на НЗОК, включително обслужване на тежки и усложнени случаи.