Припомняне за тези, които не четат стари вестници и стари документи

Днешните управляващи някак не искат да приемат, че светът е съществувал и преди тях. Отсъствието на приемственост, особено при международните преговори, може да има непредвидими последици. Затова се чувствам задължен да припомня публично една важна история от края на 1999 година. Дано е полезна.

През ноември 1999 година бях командирован с малка делегация в Брюксел, за да се опитам да реша затягащите се два проблема пред получаването на евентуална покана за започване на преговори с Европейския съюз. Беше само петнадесетина дни преди Хелзинки и изглеждаше като че ли няма да може да се намери решение на въпроса. На България предстоеше да получи покана, но не за започване на преговори, а символична, при две условия - първо, да докаже достатъчен напредък в развитието на пазарната икономика и второ, доста по-важно, да постигне споразумение за затварянето на блокове 1 до 4 на АЕЦ "Козлодуй".

Разговаряхме в продължение на два дни с комисаря Ферхойген и неговия екип. По първата тема бяхме достатъчно убедителни, въоръжени с документи на МВФ и Световната банка, доказващи огромния прогрес на България към функциониращо пазарно стопанство през последните години. Разбра се от сговорчивата позиция на еврокомисията по тази тема, че истинските проблеми всъщност остават по "Козлодуй".

Позициите ни там бяха като че ли несближаеми. Европейската комисия непрекъснато припомняше неизпълнените ангажименти на Беровото правителство и че България беше похарчила получените за затварянето на първите четири блока пари още през 1994 година. Освен това те вече бяха постигнали споразумения със другите две държави кандидатки, притежаващи "опасни" атомни централи. Затова г-н Ферхойген беше категоричен: затваряне на блокове 1 и 2 през 2001 г., а 3 и 4 - до 2004 година.

Ние отказахме изобщо разговор при такива условия и като компромис предложихме затваряне на блокове 1 и 2 в края на 2002, но само при условие че получим адекватна финансова компенсация за това. След технически дискусии намерихме баланс по тази тема и нещата се решиха. Както знаят всички, България вече получи безвъзмездна помощ за затварянето на блокове 1 и 2, както и изгоден заем.

По блокове 3 и 4 комисията отстъпи до 2006 година като краен срок за затваряне, но не даваше и дума да се издума за по-дълъг срок на експлоатация. Ние, напротив, показвахме стратегическите си планове за вътрешно потребление и износ и твърдяхме, че има технически гаранции и икономическа обосновка за работа на блокове 3 и 4 до 2008, съответно 2010 година.

Разделихме се при тази ситуация с ангажимент да търсим решение през следващите дни и да преговаряме по телефона. Аз продължих за Финландия, където предстояха последните разговори с тяхното правителство за получаване на подкрепа за поканата, включително и по темата "Козлодуй". Знае се, че Финландия също има съветски реактори и по тази причина не споделя крайните възгледи по темата на другите членки на ЕС.

Продължавахме активно телефонните дискусии с комисаря Ферхойген и директора Ван Дер Пас. Аз предложих да приемем, че не сме се разбрали за блокове 3 и 4, всеки да запише становището си в подготвяния меморандум и да обявим допълнителна дата, например 2002 година, за постигане на споразумение по блокове 3 и 4. Аргументът ни беше, че до 2002 година ще станат много по-ясни нуждите на България от електроенергия за периода 2006 - 2010 година, ще са задвижени проектите по модернизацията на "Марица изток" и ще можем да направим точна преценка на възможностите си, както и на новите финансови компенсации, които бихме поискали срещу затварянето на блокове 3 и 4, ако се реши те да бъдат затворени по-рано.

Тази теза беше приета по принцип, но г-н Ферхойген не виждаше в нея гаранции, че България изобщо ще поиска да преразглежда позицията си през 2002 година. Убеждавах го, че по това време страната ни ще бъде достатъчно напреднала в преговорния процес и ЕС ще има много други инструменти да ни "вкара в пътя", ако не се държим почтено и отговорно.

Представителите на комисията не искаха обаче да обвързват формално темата "Козлодуй" с утвърдените процедури по воденето на преговорите. Отново се очертаваше неразбирателство.

Тогава с г-н Ван Дер Пас намерихме "моркова и тоягата". Разбрахме се, че ако през 2002 година не се намерят механизми за достигане на споразумение по блок 3 и 4, Европейският съюз ще има правото да прекрати частично или изцяло вече договорената финансова помощ по затварянето на блокове 1 и 2.

Това решение наистина разсече Гордиевия възел. Ние запазихме възможностите за ново договаряне на сроковете през 2002 година. Комисията намери своите гаранции, че ще преговаряме. Няколко дни по-късно комисарят Ферхойген пристигна в София и формализира тези постигнати договорености с премиера Костов и външния министър Надежда Михайлова. Това разбирателство, скрепено с меморандум, беше широко отразено в медиите.

Затова днес българското правителство трябва да има всички основания и необходимото самочувствие да сложи на масата на преговорите своите технологични, икономически, финансови, регионални и политически аргументи по темата "Козлодуй" и да защитава реалистични срокове за затваряне на блокове 3 и 4 и реалистична финансова подкрепа за това от евросъюза.

Текстът е публикуван във в. "Дневник"