Присъда за всички

Присъда за всички

Присъдата по второто дело на ЮКОС засяга не само Ходорковски и Лебедев. От нея ние научаваме кога страната ще започне да се променя, тъй като в днешна Русия тяхното освобождаване е невъзможно.

Последните думи на Михаил Ходорковски на процеса се превърнаха в политически манифест. Процесът отдавна е огледален: властта съди хората, които с действията си сама назначи за главни политически затворници в Русия, а те съдят властта в хода на откритите съдебнви заседания.

Присъдата, произнесена от Михаил Ходорковски, звучеше така: "Няма да преувелича, ако кажа, че за изхода на този процес следят милиони очи в цялата страна, в целия свят. Следят с надежда, че Русия все пак ще стане страна на свободата и закона, където законът ще бъде по-високо от чиновника. Където правата на човека повече няма да зависят от настроенията на царя. Добър или лош. А обратно – властта наистина ще зависи от гражданите, а съдът – само от правото и бога. Ако искате, може да го наречете съвест. Аз вярвам, че това ще стане. Аз съвсем не съм идеален човек, но съм човек на идеята. И на мен, като на всеки друг, ми е тежко да живея в затвора и не ми се иска да умра тук. Но, ако е нужно, няма да се поколебая."

Този пространен цитат съдържа квинтесенцията, концентрирания смисъл на процеса. Надеждата умира последна и в делото срещу Ходорковски дойде и нейният ред да умре. По принцип е невъзможно днешната руска власт, изградената от нея система за управление на страната, в която правоохранителните органи станаха инструмент за разчистване на политически и икономически сметки, да оправдае Ходорковски и Лебедев. Въпреки директното противоречие между същността на обвинението по втория процес със същността на обвинението по първия, въпреки очевидния положителен морален, икономически и политически ефект, който би имала една справедлива присъда.

В тази ситуация за Ходорковски и Лебедев остават две възможности – да умрат в затвора или да излязат на свобода, но в друга, променена страна, ако доживеят тази промяна.

Ако в началото на президентството на Дмитрий Медведев някои имаха илюзии, че той ще затвори една от най-позорните страници на руското правосъдие, сега тези надежди окончателно отлетяха. Символическият характер на процеса си остана, но смисълът му се промени.

Ако в първата половина от президентския мандат на Медведев оправдаването на Ходорковски и Лебедев би изглеждало като индикатор за готовност на новия стопанин на Кремъл да промени страната, сега вече картинката се преобърна: докато страната не се промени, те няма да доживеят да видят свободата.

Проблемът обаче е, че няма да я видят не само участниците в делото. Днешната система за управление на страната се формира окончателно след атаката срещу ЮКОС и терористичния акт в Беслан. В нейните рамки властта се е оградила срещу каквото и да било участие на народа във вземането на държавните решения (на първо място чрез честни избори – главният инструмент за участие на обществото в контролирането на държавата). Второто дело на ЮКОС ознаменува окончателния разрив на властта със закона и гражданите. Ходорковски и Лебедев ги съдят по политически закони, които са поставени над наказателното законодателство, морала и даже над здравия смисъл.

"Надеждата е главният двигател за големи реформи и преобразования, залог за техния успех. Ако тя угасне, ако бъде сменена от глухо разочарование, кой и какво би могло да измъкне нашата Русия от новия застой", каза в последното си слово Михаил Ходорковски.

В деня на произнасяне на присъдата ние научаваме какъв е определеният от властта срок, след чието изтичане можем да се надяваме на промени, които да позволят на тези хора да излязат на свобода.
Споделяне

Още от Свят

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?