Присъдата на Румен Рашев е базирана на "слухове, догадки и предположения"

Върховният касационен съд (ВКС) отмени тригодишната условна присъда на бившия кмет на Велико Търново Румен Рашев и върна делото му за длъжностно престъпление за ново разглеждане на втора инстанция, съобщиха във вторник от съда.

 

Бившият кмет бе признат за виновен заедно с главния архитект по негово време Елена Абаджиева затова, че са превишили правата си при отреждането на право на строеж на строителна фирма.

 

Върховните магистрати обаче правят унищожителна критика срещу мотивите, с които апелативните им колеги във Велико Търново са обосновали решението си. Посочено е, че по напълно неясни от гледна точка на правото критерии и с доверие са кредитирани показанията на шестима свидетели - голяма част от тях общински съветници от листата на основен политически опонент на Рашев (кандидат за кметския пост от СДС).

 

ВКС допуска, че е възможно въпросните показания да целят неговото лично и професионално дискредитиране чрез създаването на негативен образ, и то на чисто политическа основа. Това са все обстоятелства, които не могат и не следва да бъдат обсъждани само в теоретичен аспект и да бъдат приемани единствено на базата на предположения.

 

"Ако съдът като колегиален орган, респективно всеки отделен член на решаващия състав, не е бил в състояние да се дистанцира в достатъчна степен от "ноторно известните" в града слухове, догадки и предположения във връзка с инкриминираните събития и участниците в тях, в случая очевидно обагрени и с немалка доза политически пристрастия и аргументи, оставайки неподвластен на всякакви извънсъдебни внушения и влияния, да приема за доказана по делото само онази фактология, която се основава единствено на доказателствата, и то събрани по надлежния процесуален ред, той е следвало да упражни правомощията си и използва съответните уредени в НПК механизми при евентуалното наличие на основание за отвод", е записано в мотивите на ВКС.

 

Според върховните магистрати липсва цялостен анализ на доказателствата по делото, а мотивите към осъдителната присъда изобилстват от заместващи ги предположения, съждения и умозаключения с недопустим съдебен тон, от които прозира очевидна и недвусмислена предубеденост. Така според ВКС е спорно до колко съдебният състав на апелативния съд действително е осъществил функциите си на независим, обективен и безпристрастен арбитър.

Върховните съдии изтъкват още, че с решението си магистратите във Велико Търново влизат в конфликт с принципа, уреден като задължителен стандарт по силата на конвенцията за правата на човека, според която на всяко лице, на което е повдигнато наказателно обвинение, трябва да се осигури справедливо и публично разглеждане на делото в разумен срок, от независим и безпристрастен съд.