Присъединяването към пакта "Евро плюс" не среща особен възторг в парламента

Решението на правителството страната ни да се присъедини към новосъздадения европейски пакт "Евро плюс", налагащ набор от мерки за съгласувана икономическа и финансова политика в страните членки на еврозоната и по желание - на страни, кандидатстващи за нея, не въодушеви особено членовете на парламентарните комисии по бюджет и финанси и по европейски въпроси и контрол на еврофондовете.

Присъединяването на страната ни към пакта бе определено от премиера Бойко Борисов като много важно решение, но бе прието скептично и сдържано както от управата на БНБ, от финансовия министър Симеон Дянков, от независими икономисти. Други пък го определиха като най-важното и дисциплиниращо за вътрешната финансова политика на страната.

Пред депутатите зам.-финансовият министър Боряна Пенчева обясни, че България се е включила към пакта "Евро плюс", "защото той отговаря на стремежа на правителството за провеждане на благоразумна фискална политика". Пенчева представи разработената от правителството Националната програма за реформи в изпълнение на стратегията "Европа 2020". Програмата е рамков документ за България за влизането ѝ в еврозоната и в изпълнение на стратегия "Европа 2020".

Пактът е отворен за подкрепа и досега 17 страни са се присъединили към него и

само четири, които са най-големите евроскептици, не са се присъединили към пакта, продължи Пенчева. Тя посочи, че основните цели на пакта са увеличаване на конкурентоспособността и заетостта, сигурност на публичните финанси и фискална дисциплина.

Депутатът от ДСБ Асен Агов заяви, че правителството е взело решение за присъединяване към пакта, без да го подложи на обсъждане в парламента. Страните, които са останали извън пакта - Швеция, Унгария, Чехия, Великобритания, не са евроскептици, а отстояват интересите си и това трябва да прави и България, смята той.

Националната програма за реформи е създадена по указания на ЕК и тя е съобразена с конвергентната програма и с разчетите на ЕК за растеж до 2020 година, каза Пенчева пред депутатите. Тя обясни, че присъединяването към пакта е политически акт, но няма конкретни финансови измерения. Финансов инструмент е

новосъздаденият Европейски механизъм за стабилност, към който България би имала ангажимент, когато стане част от еврозоната, посочи Пенчева. Макар че България не е била сред страните участнички в дискусията за приемане на условията на механизма, то страната ни е дала предложения и условията са претърпели промени, добави тя и обясни:

Страните членки на еврозоната са се съгласили да има преференции към страните, чийто БВП е под 75 процента от средния БВП за еврозоната, каза Пенчева. Тя съобщи, че ако България бъде присъединена към механизма, нашето участие би било 0.43% от общата сума от 80 млрд. евро или около 340-350 млн. евро внесен капитал и около 2.6 млрд. евро от капитала при поискване. Тоест общата стойност на финансовия ангажимент на страната ни би била към 3 млрд. евро, каза Пенчева. Тя подчерта, че е постигнато съгласие да има 12-годишен гратисен период за страни като България, което означава, че страната няма да плаща непосилни вноски.

Подписали сме договора с желанието да участваме в еврозоната, а от всички политически сили това е определено като наш приоритет, аргументира се зам.-министърът.

Депутатите от двете комисии приеха Националната програма за реформи.