Присъствието на Симеон в политиката е заплаха за стабилността на България и Балканите

Балканският политически пейзаж отново навлиза в процес на пренареждане и Атина следи с изключително внимание и леко безпокойство развиващите се процеси в Скопие, София и Тирана. Те показват, че сегашните равновесия между политическите сили в тях са отслабени и вероятно няма да издържат изпитанието на изборите, чиято подготовка вече е в ход.

В България изборите са насрочени за юни, в Бившата югославска република Македония цялостната опозиция издига искането за избори през май, а в Албания е стартиран един дълъг предизборен период, в който партиите се опитват да подготвят процедури, приемливи за международната общност.

Главният проблем е в това, че каквито и да бъдат изборните резултати в тези страни, не се очаква те да възпроизведат равновесията, които биха позволили воденето на стабилизираща за района политика. В тези рамки Атина и Анкара започнаха един много внимателен и дискретен диалог с цел Гърция и Турция да поемат отговорностите си за стабилността на Югоизточна Европа в посока на уталожване на огнищата на напрежение и размирици.

България
Заплахата от участващия в политиката монарх
Въпросът "Какъв ще бъде политическият пейзаж в България след изборите през юни?" занимава от доста време гръцкото външно министерство. През изминалата седмица се оформи списъкът на партиите, които ще си оспорват гласа на българския народ - към либералния Съюз на демократичните сили, към социалистите и към политическия изразител на турското малцинство сега се прибави и декларацията за участие в изборите на сваления монарх Симеон Втори.

Това ново присъствие нарушава всички досегашни равновесия въпреки факта, че анкетите, извършени в предшестващия период, ограничаваха монархистите до 2-3%. Сега обаче към потенциалните гласоподаватели на Симеон се включват всички онези обществени слоеве, които са уморени от постоянните обвинения на партиите в "корупция" на политическите им противници, а според оценките процентът на избирателите за Симеон варира между 10 и 20%.

От изключителен интерес е и фактът, че 25% от гласоподавателите изразяват готовност да променят предпочитанията си от предишните избори и да гласуват за друга партия - различна от онази, която са подкрепяли досега. Така данните до момента оформят вероятността да се получи приблизително процентно равновесие между политическите сили, което няма да позволи на никоя от партиите да състави самостоятелно правителство.

Ако в крайна сметка новото правителство бъде съставено от коалиция партии, в която ще участва и Симеон, тогава трябва да се очаква на повърхността да излязат националистическите тенденции, които дълго време бяха изтласквани в периферията на политическите процеси и решения. Показателно е, че веднага след учредяването на партията на царя беше обявено присъединяването към нея на депутатите, които досега принадлежаха към СДС и произлизаха от българската ВМРО, тоест, организацията, която се опитваше да запази жива идеята за Велика България. Някои други организации, които обявиха подкрепата си за Симеон, като Съюза на офицерите и полицаите принадлежат също към пространството на традиционната крайна десница и на национализма и са сътрудничили с хитлеристите в миналото.

Възобновеното автономно присъствие на дяснонационалистическите сили на българската политическа сцена вероятно ще окаже влияние върху цялостното международно присъствие на България и върху отношенията ѝ както със съседите, така и с ЕС и НАТО. Самият Симеон в изявленията си се показва изключително умерен, но миналото на лицата, които го подкрепят, съвсем не е такова. Това предизвиква вече засиленото международна внимание, тъй като НАТО и ЕС са поставили като неизменно условие за новите членове да са разрешили различията със съседите си - нещо, което беше постигнато от правителството на Иван Костов.

Едно отпадане на България от факторите, които допринасят за стабилността на Югоизточна Европа, би представлявало сериозен проблем за Гърция. Още от миналата година гръцкото външно министерство постави изключително ударение върху търсенето на възможности за оформяне на общо гледище между Атина и Анкара за съгласувано справяне с евентуални огнища на напрежение в района. Тези опити, разбира се, все още са далеч от фазата на зрелостта, но напоследък изглежда, че и Турция се отнася сериозно към тях. В този дух паралелното намаляване на военните разходи от двете страни позволява засилване на взаимното им доверие и предприемане на общи инициативи.

Бивша Югославска Република Македония
Разногласията между партиите
С особено безпокойство Атина следи политическите процеси в Скопие, тъй като идващите оттам послания създават впечатлението за опустошителна политическа криза с непредвидими засега размери и последствия. Изходна точка за безпокойството е неспособността на политическите партии в БЮРМ да намерят общ език за споразумение и досегашният им неуспех да тласнат напред политическия диалог, започнат през последните седмици като отговор на нападенията на въоръжените групи албанци.

Лидерът на социалистите Бранко Цървенковски постави като предварително условие за участието си в политическия диалог обявяването на предсрочни избори до края на май. Правителството на Любчо Георгиевски отхвърли тези искания, но сега опозиционните партии се опитват да съгласуват действията си за неговото сваляне. Изключително активен в тази насока е Васил Тупурковски, търсещ и личен реванш срещу премиера Георгиевски, който го отстрани от правителството.

Практическият резултат е, че славянският политически елит изглежда напълно разпокъсан и неспособен да изгради единна стратегия по основните проблеми между етническите групи в страната. Тази неспособност се изразява и в определянето на вида и размерите на промените, които трябва да се извършат в политическата система и конституцията, така че да се създаде рамка на равнопоставеност между славяни и албанци.

От друга страна албанските партии също са блокирали. Умерените политици констатират развитието на силна тенденция на радикализиране на албанските граждани в БЮРМ, която ги изтласква в периферията. Радикалните същевременно се опитват да оползотворят новите възможности, които им се представят, без обаче да могат да формулират стратегически цели, приемливи за международната общност. Така и двете крила на албанския политически елит в Скопие се лутат на политическата сцена без ясна посока.

Новият елемент е, че лидерите на албанското радикално крило не изключват вече политическото сътрудничество със славяните - социалисти с цел да постигнат промяна на правителството, та макар и Цървенковски да е много по-малко от Георгиевски склонен към отстъпки, разширяващи правата на албанците. Едно подобно съюзяване би създало възможност за ускоряване на процесите, които ще доведат до обособяването на албанска единица в северозападната част на страната.