Извънредни законодателни промени

Притежателите на преференциални влогове в КТБ няма да получат нищо

МС вместо НС ще решава за отпускане на държавни пари във фонда за гарантиране на депозитите, които ще могат да се изплащат в различни банки

Сн.: БГНЕС, архив

Притежателите на влогове с префернциални лихви в Корпоративна търговска банка (КТБ) не са защитени и няма да получат гаранция от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Спорът по този въпрос се урежда с промяна в Закона за гарантиране на влоговете, гласуван на първото заседание на новото правителство във вторник. Регламентира се също възможността гарантираните влогове да могат да се изплащат в различни банки.

С други промени, но в Закона за банковата несъстоятелност, се предвижда възможността банка, обявена в несъстоятелност, да може да бъде продавана не само като цяло действащо предприятие, а и на части. Министърът на финансите Владислав Горанов (ГЕРБ) обясни пред репортери, това предложение е дошло от Фонда за гарантиране на влоговете, за да е по-лесно управляем процесът по евентуална бъдеща несъстоятелност на КТБ.

БНБ отне лиценза на КТБ на 6 ноември, но възникнаха проблеми, които сега кабинетът се опитва да реши в спешен порядък.

Съществува правна несигурност кои лица имат право да се ползват от гарантиране на влоговете и кои не, каза Горанов. Лица, които ползват преференциални лихвени равнища, нямат право да получат гаранция от фонда – техните вложения не са защитени, съобщи министърът.

След като БНБ затвори КТБ на 20 юни т.г. и въведе квестори в нея, им разпореди да намалят всички лихвени нива. Законът за гарантиране на влоговете казва, че преценката дали се използва преференциална лихва или не се прави към датата на отнемане на лиценза – 6 ноември. Съществува реален риск хора, които са се ползвали с преференциални лихвени условия, да тълкуват, че намалената им лихва през лятото им дава основание към датата на отнемане на лиценза да се считат за редовно обезпечени и да претендират към фонда, защото действащият законов текст е такъв, поясни Горанов.

Затова в закона се казва, че преценката по отношение на това кои лица имат право и дали те са ползвали преференциална лихва, се насочва към датата на квестурата, а не към датата на отнемане на лиценза.

Засега не е ясно колко хора са се ползвали с преференциални лихви, но отнемането на възможността да бъдат обезщетени може да доведе до маса съдебни искове. Причината е, че Законът за гарантиране на влоговете започва да се прилага едва след като БНБ е отнела лиценза на КТБ, когато всички лихви вече са уеднаквени – т.е. няма привилегировани депозити и всички отговарят на изискванията на закона.

От друга страна, ако фондът изплати всички влогове до 100 000 евро, също възниква правен казус, защото това би могло да се изтълкува като накърняване на интересите на вложителите с по-големи депозити, намаляващо масата на несъстоятелността, поради което също може да предизвика съдебни дела.

С друга промяна в закона се дава възможност много банки да могат да изплащат гарантираните влогове, а не само една (в сегашния закон е използвана думата "банка").

Няма да има нужда от решение на НС за наливане на държавни пари в банковия фонд

Сега действащият закон предвижда държавата да подпомага фонда с решение на Народното събрание. Горанов заяви, че за оперативност се предлага такова решение за заемообразно подпомагане на фонда със средства от бюджета да бъде взимано от Министерски съвет, "тъй като сме много притиснати със сроковете".

Държавата ще заеме на ФГБВ 2 млрд. лв.

Горанов припомни, че синдикати и работодатели не искат Фондът за гарантиране на депозитите да бъде подпомаган с държавни средства. "Фондът е само инструмент държавата да си изпълни ангажимента към вложителите. Държавата трябва да гарантира изплащането на влоговете бързо", добави министърът.

"Не мога да прехвърля топката към фонда, като му кажа да си търси финансиране. Затова предлагам държавата да влезе в ролята си", коментира Горанов.

Той поясни, че заем от държавата ще даде възможност на фонда да го връща. Заемът няма да е безлихвен, така че банките ще си платят цената. "Не смятам обаче, че трябва да се увеличи размерът на вноските им във фонда", уточни финансовият министър.

С други законови изменения се описват механизмите и процедурите за осребряване на държавните ценни книжа, които са били в КТБ като гаранция за вложените в нея бюджетни средства. Така, по думите на Горанов, се решава въпросът с непълнотата в закона как наличните държавни ценни книжа, държани за гаранция на бюджетните средства, да бъдат предоставени на тези бюджетни организации, които са имали вложения в КТБ.

Законодателните предложения, свързани с КТБ, бяха приети заедно с проекта за актуализацията на държавния бюджет. Предвижда се лимитът за новопоетия дълг, който може да се взима през 2014 г., се вдига от 4.4 на 8.9 млрд. лв., тоест с 4.5 млрд. лв. С него ще се финансират планираният допълнителен дефицит по бюджета, осигуряването на средства за рефинансиране на ликвидния заем, даден на ПИБ (900 млн. лв. за рефинансиране), и отпускането на заем до 2 млрд. лв. за Фонда за гарантиране на влоговете в банките, с които да бъдат изплатени гарантираните депозити.

Преди решението за отнемане на лиценза на банката тези 2 млрд. лв. дълг бяха предназначени за предоставяне на ликвидна подкрепа на банката, а фондът трябваше да емитира собствени ценни книжа и да не товари бюджета с нов дълг. Според финансовия министър този вариант няма как да се реализира заради кратките срокове.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?