Привърженици на Болсонаро щурмуваха Конгреса в Бразилия (видео и снимки)

Привърженици на крайнодесния бивш президент Жаир Болсонаро нахлуха в неделя в сградите на бразилския Национален конгрес, Върховния федерален съд и президентския дворец "Планалто", съобщиха световните агенции.

Подобно на щурма на американския Капитолий на 6 януари 2021 г. стотици привърженици на Болсонаро нахлуха в трите сгради само седмица след встъпването в длъжност на новия бразилски президент от левицата Луиз Инасио Лула да Силва.

Демонстрантите успяха да пробият кордоните за сигурност, влязоха в сградите, чупейки прозорците им и започнаха да извършват вандалски актове вътре.

Малочислената охрана на опразнените в неделния ден административни сгради не успя да окаже ефективен отпор на щурмуващите тълпи. Много от привържениците на Болсонаро оспорват изборната победа на Лула да Силва на втория тур на президентските избори на 30 октомври.

Самият Лула да Силва в момента на щурма се намираше извън столицата - в град Сао Пауло, където замина на посещение за уикенда.

Полицията евакуира Националния конгрес, Върховния федерален съд и президентския дворец в Бразилия повече от четири часа след като трите сгради бяха нападнати.

Бразилският президент разпореди на федералните сили за сигурност да предприемат действия за справяне с безредиците.

Лула нарече демонстрантите "фашисти" и "фанатици" и обеща да бъдат наказани "с цялата строгост на закона". Така наречената федерална интервенция в Бразилия ще продължи до 31 януари, добави той в реч, излъчена на живо в профилите му в социалните мрежи.
"Ние ще ги намерим и всички ще бъдат наказани", каза той по адрес на болсонаристите, отговорни за безредиците.

Обявената от Лула федерална интервенция означава, че държавата поема командването на силите за сигурност, които обичайно са под контрола на местните власти. Начело на тях застава Рикардо Гарсия Капели, който бе назначен от Лула и ще работи под прякото подчинение на президента.

Бившият бразилски президент Жаир Болсонаро, чиито привърженици извършиха погрома, заяви в "Туитър", че "опустошаването и нахлуването в обществени сгради" е в нарушение на правилата на воденето на мирни протести, предаде Франс прес.

В друг туит Болсонаро, който се намира в САЩ, отхвърли "обвиненията без доказателство" на своя приемник Лула, който заяви, че реториката на неговия предшественик е насърчила "фашистките вандали", нахлули в сградите на властта в столицата Бразилия.

Партията на бившия президент също осъди действията на привържениците му, предаде ДПА.

"Днес е тъжен ден за бразилската нация", каза лидерът на Либералната партия Валдемар Коща Нето. "Днешните събития в Бразилия са срам за всички нас, те не представляват нашата партия, те не представляват Болсонаро", добави той.

Губернаторът на федералния окръг Бразилия Ибанейс Роша е отстранен временно от длъжност от Върховния федерален съд на страната, съобщи вестник "Глобо", като цитира съдебна заповед. Губернаторът е отстранен за "поне 90 дни" заради "злонамерено бездействие". "Нищо не може да оправдае бездействието и търпимостта на ръководителя на службата за обществена сигурност и на губернатора на федералния окръг към престъпниците, които предварително бяха обявили намерението си да извършат насилствени действия срещу властите", се казва в решението.

Съдът също така постанови, че лагерите край военните бази, създадени от поддръжници на Болсонаро, които се призовават за преврат, трябва да бъдат премахнати до 24 часа и че пътищата и сградите трябва да бъдат отблокирани.

Западни лидери разкритикуваха щурма. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви в "Туитър", че осъжда категорично това нападение срещу Конгреса, президентския дворец и Върховния съд и застава зад "Лула да Силва, демократично избран от милиони бразилци след честни и свободни избори".

"Бразилската демокрация ще надделее над насилието и екстремизма", заяви на свой ред шефът на европейската дипломация Жозеп Борел. Председателката на Европарламента Роберта Мецола заяви, че е "дълбоко обезпокоена" и застава на страната на "всички легитимни и демократично избрани институции.

"Волята на бразилския народ и демократичните институции трябва да бъдат уважавани! Президентът Лула може да разчита на непоколебимата подкрепа на Франция", написа в "Туитър" френският президент Еманюел Макрон на френски и на португалски.

"Съединените щати осъждат всеки опит за подкопаване на демокрацията в Бразилия. Президентът Байдън следи ситуацията отблизо и нашата подкрепа за демократичните институции на Бразилия е твърда", написа в "Туитър" съветникът в Белия дом Джейк Съливан.

Изпитание за младата бразилска демокрация

Над четири години над Бразилия тегнеше най-основният въпрос: ще оцелее ли младата демокрация на страната при президентството на Жаир Болсонаро, пише в днешния си брой в. "Вашингтон пост".

Силата на демокрацията в най-голямата латиноамериканска страна беше поставена пред изпитание през 2018 г., когато бившият военен бе избран за президент. Той открито оплакваше рухването на военната диктатура и в първия ден от встъпването си в длъжност заплаши, че ще я възстанови.

Болсонаро не се постара да смекчи войнствения си тон, докато беше президент. Той предупреждаваше за "разрив" в правителството, подобен на този от времето на военния преврат през 1964 година. Той заяви, че загубата му на изборите би била възможна само чрез фалшификация и че Бразилия "ще има по-тежки проблеми", отколкото имаха САЩ на 6 януари 2021 година.

Синът му Едуардо, който е федерален конгресмен, веднъж предупреди, че "ще настъпи момент, в който ситуацията ще бъде същата като през 60-те години".

За мнозина бразилци този момент настъпи вчера. Привържениците на Болсонаро обсадиха трите стълба на федералното правителство - Националния конгрес, Върховния федерален съд и президентския дворец. 

"Това се очакваше", каза бразилският анализатор Алешандри Бандейра. "Това беше бомба със закъснител. Привържениците на Болсонаро решиха да повторят печалния за целия свят образ на нападението срещу Капитолия", допълни той.

Когато през 2018 г. крайнодесният популист Жаир Болсонаро беше избран за президент, той обърна политическите норми с главата надолу, пише в днешния си брой в. "Ню Йорк таймс". 

Нападките на Болсонаро срещу жените, хомосексуалистите, бразилците с различен цвят на кожата, дори и срещу демокрацията ("Нека директно преминем към диктатура", призова той преди време), го превърнаха в толкова поляризираща фигура, че първоначално му беше много трудно да си намери кандидат за вицепрезидент в изборната надпревара. 

Но кампанията му, изпълнена с тиради срещу корупцията и с насилие, до голяма степен беше в съзвучие с настроенията в страната и се хареса на милиони хора, които му гласуваха доверие. Докато съперниците му бяха по-конвенционални, Болсонаро канализира гнева и яростта, които много бразилци изпитваха заради нарастващата престъпност и безработица. Все повече хора стигнаха до убеждението, че управляващата класа е безсилна да се справи с тези проблеми. 

Докато беше президент, Болсонаро методично поставяше под въпрос и критикуваше сигурността на бразилската избирателна система, въпреки липсата на достоверни доказателства за подобен проблем. 

След като през 1996 г. Бразилия премина към машинно гласуване, не е имало доказателства за измами. Напротив, машините помогнаха за елиминирането на фалшификациите, които ставаха в Бразилия в епохата на хартиените бюлетини. Тези факти обаче нямаха значение за Болсонаро или за поддръжниците му, които се фокусираха върху серия от непотвърдени нарушения на изборния процес и развиваха низ от конспиративни теории. 

Подобно на Доналд Тръмп, докато беше президент, Болсонаро многократно предупреждаваше, че срещу него се готви заговор. Но Тръмп се обяви срещу "дълбоката държава", а Болсонаро обвини някои от съдиите от Върховния и от избирателния съд, че се опитват да фалшифицират вота.

В края на мандата на Болсонаро беше ясно, че атаките му имат ефект – изглежда, че много от бразилските избиратели са загубили вяра в честността на изборите, заключава "Ню Йорк таймс".