Привидният разцвет на Южна Европа

Гърция бива спасявана за пореден път. Твърди се, че останалите европейски страни, изпаднали в криза, вече са стабилни, но дали това е вярно?

Преговорите с Гърция следват своя ход. За гръцкия премиер Алексис Ципрас не е лесно да прокара в парламента всички изисквани реформи. Първоначално и в германския Бундестаг имаше силна съпротива срещу трета спасителна програма за Атина, но въпреки това пътят, който Европа иска да следва в гръцката криза, вече е начертан: страната остава в еврозоната. Тя отново ще получи пари, за да може да обслужва прекомерно големия си дълг и да продължи да плаща на държавните си служители. Гърция обаче трябва да проведе мерки за икономии, за да не нарушава поне привидно правилото "няма пари без условия".

Един важен въпрос остава открит - дали Гърция е изключение, специален случай в еврозоната, свързан с особеностите, историята и погрешната политика на страната? Дали пък гръцкият случай не е идеален пример за проблемите, които бързо могат да възникнат във валутен съюз на независими държави без обща бюджетна политика, но с обща валута.

Политици от всички цветове непрекъснато повтарят, че става дума за особен случай. Според собствената си политическа ориентация те винят или сегашното правителство на лявата СИРИЗА, или корумпираните предишни правителства.

Не е ясно обаче дали проблемите на страната ще могат да бъдат решени чрез нов пакет, обвързан с няколко предписания за реформи. Ситуацията изобщо не може да се сравнява с останалите южноевропейски държави - това е унищожителната присъда на мнозина критици на Гърция. Същевременно твърдението снема отговорността от другите страни в периферията на еврозоната, където според господстващото на място мнение положението никога преди не е било толкова лошо.

Проблемите в Южна Европа са съпоставими с гръцките

Не може да се отрече, че в Гърция има специфични фактори. Там положението в момента е много по-сериозно от ситуацията в другите страни, които бяха в криза. Въпросът обаче е дали в дългосрочен план решаващи ще бъдат приликите или разликите между южноевропейските страни.

"Държави като Португалия, Испания и Италия имат съвсем същите проблеми като Гърция", твърди Клеменс Фюст, президент на Институтa за икономически изследвания в Манхайм Цет Е Ве (ZEW). Той посочва като примери голямото задлъжняване на частния и държавния сектор, недостатъчната конкурентоспособност на икономиките, нуждата от институционални реформи и опасността от възход на популистки партии.

"Мащабът на проблемите в Гърция обаче е много по-голям", отбелязва експертът, допълвайки, че в Гърция кризата на еврото се вижда "като през лупа".

В момента има една важна причина, поради която проблемите в другите южноевропейски страни ни притесняват много по-малко от гръцките - техните икономики отново отчитат растеж. Той не е силен, но все пaк го има. В Испания миналата година дори бе отчетен икономически растеж от 1,4 %, в Португалия - 0,9 %. Да не говорим пък за северноевропейската Ирландия, която от три години е европейски първенец по растеж. Само в Италия икономиката леко се сви през 2014 година - с 0,4 %. За текущата година се очакват още по-добри цифри. За Испания се прогнозира растеж от 3,2 %, за Португалия - 1,6 %, за Италия - 0,6 %.

"Южна Европа е излязла от кризата? Това е басня!"

Надеждата на мнозина привърженици на политиката на икономии (т. е. на подобряване на икономическото положение чрез спестяване) е, че реформите ще си струват. Че за тези страни ще си заслужава да не се държат толкова упорито (т. е. да се съпротивляват на кредиторите) като Гърция.

Гърция и другите страни, засегнати от кризата, поне вече не са в един кюп на финансовите пазари. Като доказателство се посочва доходността на инвестициите в държавни облигации, както и рисковите премии, които държавите трябва да плащат на желаещите да им дадат пари на заем.

При сътресенията около Гърция напоследък доходността на гръцките облигации отново се повиши, но доходността на ценните книжа на другите южноевропейски страни остана почти без промяна. Не се разпространи "зараза". Това бе възприето като добър знак за европейската периферия, като успех за спасителните институции на Европа, но и като успех за болезнените усилия за икономии, положени от другите страни в криза.

Сред тези, които силно се съмняват в успеха на икономиите, е икономистът и ръководител на Мюнхенския икономически институт Ифо (Ifo) Ханс-Вернер Зин. "За мен твърдението, че Португалия, Испания и Италия са преодолели кризата, си е чиста басня", казва той.

В момента в тези страни има по-скоро нещо като привиден разцвет, а икономиката им изкуствено е ускорена чрез нови дългове, отбелязва Зин. "Всички държави превишиха допустимото ниво на дългове, понякога силно, въпреки че фискалният пакт от 2012 година изисква понижаване на задълженията", допълва експертът.

По думите му през 2014 година бюджетният дефицит в Португалия е достигнал 4,5 %, в Испания дори 5,8 %, което е доста над лимита от 3 %, предвиден в критериите от Маастрихт за членките на еврозоната.

"Новата толерантност към дълговете доведе до привидност на икономическата конюнктура", казва Зин. По думите му успехът на южноевропейските страни не се дължи на повишаване на конкурентоспосбността им и следователно вероятно не е траен.

Сред икономистите тази присъда е обект на толкова спорове, колкото и самата евро криза. Основната диагноза на Зин гласи, че след въвеждането на еврото, когато изведнъж получиха възможност за евтини заеми, периферните страни от еврозоната развиха твърде висок жизнен стандарт, живеейки на кредит, и са станали твърде скъпи. Всички периферни държави би трябвало да станат по-евтини, за да могат да повишат конкурентоспособността си. Това може да стане по трудния начин - като чрез тежки преговори се договори намаляване на всички цени и заплати, или по лесния - като страната напусне еврозоната и въведе собствена валута, която след това да обезцени.

Страхът от следващата криза

Инвестиционната банка Goldman Sachs прави изчисления по този въпрос през 2012 година. Според експертите на банката, за да бъдат тези страни отново конкурентоспособни, Португалия би трябвало да е по-евтина с около 35 %, Гърция - с 30 %, Франция и Испания - с по 20 %, а Италия - с 10 до 15 %.

Няма спор поне, че страните, които трябваше да поискат помощни програми, бяха принудени да изпълнят изисквания за икономии, от които населението пострада тежко. Изглежда обаче е спорно, какво донесоха тези усилия в крайна сметка. Според Зин нито Италия, нито Португалия (която все още има действаща помощна програма) са постигнали реално обезценяване в периода на кризата. Над 50 % от подобряването на трудовия пазар в Испания пък се дължи на имиграцията на безработните в други страни.

"Само Ирландия успя, тъй като постигна обезценяване от 13 %", посочва експертът.

Като доказателство Зин посочва показателя, известен като дефлатор на брутния вътрешен продукт (БВП), който измерва ценовото равнище спрямо БВП. В този случай - на страните от еврозоната спрямо еврозоната като цяло. Резултатите на Португалия и Италия са особено лоши.

Според други експерти като Йорг Кремер, главен икономист на Commerzbank, решаващ измерител е съотношението между разходите за труд и произведените единици. Чрез този критерий се стига до оптимистична оценка, при която само Италия се представя зле.

Според някои икономисти при всички случаи голямата опасност е следващата рецесия. В момента изгодният петрол и евтиното евро подкрепят икономиката. Какво обаче ще се случи, когато икономическата тенденция отново се обърне? Бившият икономист на Deutsche Bank Томас Майер дори е на мнение, че еврото може би няма да оцелее при следващата рецесия. Според други експерти това е преувеличено. Клеменс Фюрст обаче също предупреждава: "възможностите на другите страни в криза да предотвратят нови икономически сътресения са ограничени".

Главният икономист на швейцарската банка UBS Андреас Хьоферт прогнозира, че още преди 2017 година ще станем свидетели на четвърта гръцка криза. "Ако дотогава се появи тенденция към рецесия, то вероятно останалите страни отново ще бъдат застрашени", посочва той.

Изглежда в бъдеще не само Гърция ще ни държи със затаен дъх.