Приятелите не се продават, те се купуват

Средноазиатската обиколка на Владимир Путин се превърна в мощна контраатака на Москва срещу стратегическите планове на ЕС и САЩ да построят мрежа от алтернативни на Русия тръбопроводи от Каспийския регион.

Никога досега схватката за ресурсите на Каспийския регион не e била обект на толкова изострена и открита дипломатическа игра.

На 9 май Владимир Путин посети Казахстан и ще бъде там още веднъж на връщане от Ашхабад – точно по същото време, когато по инициатива на Лех Качински във Варшава трябва да се съберат президентите на пет държави – Полша, Украйна, Азербайджан, Грузия и Казахстан.

Волно или неволно отсъствието на Нурсултан Назарбаев от това мероприятие, на което бе планирано да се договори създаването към 2011 г. на нефтен маршрут Одеса – Гданск, заобикалящ Русия, чрез запазване на вече действащите тръбопроводи Одеса – Броди (Украйна) и Плоцк – Гданск, лишава полската инициатива от всякакъв смисъл.

За строителството на петролопровода Одеса – Гданск, а също и за Транскаспийския тръбопровод (ТНК) и Набуко (за пренос на каспийски и ирански газ през Турция в Европа чрез България, Румъния, Унгария и Австрия), са необходими дългосрочни гаранции за доставки на каспийски петрол.

Сега Казахстан добива около 65 млн. тона петрол и планира поне минимално увеличение на количествата към 2015 г. Тези нови обеми към момента не са упоменати в никакви конкретни контракти и всички крупни играчи се впуснаха да правят своите срещи.

Назарбаев не отказа на никого. Пред поляците той винаги е демонстрирал своята дълбока заинтересованост от маршрута Одеса – Броди, който трябва само да се дострои до полския град Плоцк. По същия начин Джордж Буш и Дик Чейни и европейски лидери бяха уверявани във важността на Транскаспийския проект и Набуко. Той винаги е умеел да бъде “свой” за всички основни международни играчи.

Като не успя да предотврати строителството на петролопровода Баку – Тбилиси – Джейхан (БТД) и газопровода Баку—Тбилиси—Ерзерум (БТЕ), които заобикалят нейната територия, Русия започна да нанася на тези проекти контраудар след контраудар.

Строителството на Северно-балтийския газопровод “Норд Стрийм” намалява зависимостта от източноевропейските транзитни страни.

Проектът Бургас – Александруполис, както и тактически нарастващият транзит на газ през Украйна, правят излишни нужните досега БТД и БТЕ, както и другите алтернативни на Русия проекти за допълнителни обеми нефт и газ.

Северо-балтийския газопровод намалява зависимостта от транзитиращите източноевропейски страни. Изграждането на трансбалканския  нефропровод Бургас – Александруполис и ръстът на транспортирания газ през Украйна отнемат толкова необходимите за БТД и БТЕ, както и за другите алтернативни за Русия проекти, допълнителни обеми нефт и газ.

Освен това Москва има намерение да изгради Бургас – Александруполис като продължение на Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК) с дължина – 1510 км. който вече съединява нефтените находища в Западен Казахстан с терминала в Новоросийск (в момента той обслужва 90% от руския износ на петрол).

По време на преговорите на Путин с Назарбаев въпросът за разширяването на транзита на петрол през КТК бе поставен ребром.  Казахстан притежава 19% от акциите на КТК и иска от Русия да разшири мощността му в замяна на гарантиран пренос на 17 млн. т нефт годишно през Бургас – Александруполис. Проблемът е, че фактически КТК като един от малкото частни тръбопроводи в руската сфера на влияние (в него участие освен Русия и Казахстан има и консорциум от западни фирми), работи на загуба.

На практика стратегията на КТК беше определяна от пул от миноритарни участници в проекта – например използващи тръбопровода нефтодобивни компании, които са силно зависими от ниските такси за пренос и високите лихви на финансовите им средства, вложени в реализацията на проекта.

Така “Транснефт”, която неотдавна получи за управление 24-процентния руски дял от КТК, ще бъде принудена да се измъква от сложната ситуация.

Засега ръст на обема на преноса на петрол през тръбата означава взривен ръст на загубите.    

Назарбаев се съгласи да увеличи транзита на казахски нефт през руска територия, което е лична и безусловна победа на Путин, но си остави правото да промени стратегията в случай, че се разпадне договореността с Москва за увеличаване на мощността на КТК.

Сега на силна дипломатическа преса остава да бъде подложен президентът на Туркменистан Гурбангула Бердимухамедов, който трябва да направи нелекия избор – да насочи газа си към Транскаспийския (антируския) или Прикаспийския тръбопровод. За да може окончателно и необратимо да обърне ситуацията в своя полза, Москва трябва да наруши монопола на “Газпром” в износа на средноазиатски газ за Европа и да раздели с Туркменистан и Казахстан богатата експортна печалба.

Исторически трансформации вървят пред очите ни. Ожесточеното съперничество на великите сили в Средна Азия прави невъзможен чийто да било монопол в региона.