Приятелството си е приятелство, пък и нефтът струва пари

Приятелството си е приятелство, пък и нефтът струва пари

Завърши посещението на руския президент Путин в Германия. Между него и личния му приятел, германския канцлер Шрьодер отново бяха разменени взимнополезни подаръци: В горещата фаза на предизборната борба за най-важната федерална провинция Северен Рейн-Вестфалия Шрьодер получи възможност да се представи като динамичен канцлер, осигуряващ солидни сделки на бизнеса и работни места на избирателите. Путин си заминава от Хановер с поизлъскан имидж на европейски ориентиран, просветéн автократ, в чийто заден двор няма нищо, от което би трябвало да се срамува. По време на посещението му бяха сключени 8 многомилиардни сделки между германски и руски фирми. Най-впечатляващ е съвместният проект на Газпром и BASF за разработката и експлоатацията на западносибирското находище “Южнорусское“ с предполагаем обем на газовите залежи от 700 милиарда кубически метра.

В германските медии преобладават положителните анализи на новата перспектива пред германския бизнес, хронично зависим от внос на суровини и от нови пазари в чужбина. По-слабо се чуват гласовете, които предупреждават, че Германия все по-нетовратимо затъва в енергийна зависимост от Русия.

Малко са политиците като депутата от ХДС Фридберт Пфлюгер, който недвусмислено припомня, че “колкото и да е разумен енергийният съюз с Русия, не бива да се забравя, че Русия разглежда енергийните доставки като потенциално средство за натиск срещу зависими от нея страни, нещо което не се крие и от руското външно министерство“. До сега обаче не съм срещал анализатор, който пряко да зададе в тукашното медийно пространство въпроса, дали вече не сме свидетели на този натиск по отношение на Германия и дали на него не се дължи мекостта на немските реакции по отношения на конфликта в Чечения или на съдебната разправа с концерна Юкос.

Все пак прави впечатление, че особено сред “левите“ тукашни вестници, традиционно благоразположени към СДП, през последните дни зачестиха скептичните коментари на демонстрираното безусловно приятелство на канцлера Шрьодер и президента Путин. Франкфуртер Рундшау пише във вторник: “В Хановер отново бе демонстрирана в морален план “сивата зона“ на германо-руските отношения... Какви са конкретните резултати от мотото на канцлера “Чрез търговия към постепенни промени“? В Украйна Путин се завърна към по-умерения цивилен тон поради собствени търговски интереси. Но по отношение на централния конфликт в Чечения имаме само разговори с цел протакане вместо смели импулси в кавказката политика. Това не може да се нарече публична откровеност на отношенията“.

Зюддойче Цайтунг коментира: “В панаирното градче на Хановер Путин можеда мине и за либерален реформатор, но не у дома и със сигурност не в оценката, която ще му даде историята. За момента Шроьдер създаде чрез неограничената си подкрепа за Путин известно предимство на германския бизнес. Но едва след години и десетилетия ще се покаже, дали по този начин е успял трайно да осигури германските енергийни нужди. И в единия и в другия случай подкрепата от страна на Германия на един автократ е прекалено висока цена“.

Интересно пространно интервю публикува вестник Берлинер Цайтунг. В него Роберт Амстердам, адвокат на руския олигарх Михаил Ходорковски, недопуснат до защитата му пред руски съдилища заявява: “Шрьодер е съучастник на Путин“.

Канадецът Амстердам казва по-нататък: “Правителството на ФРГ участва съвместно с руското държавно ръководство в разбиването на нефтения концерн Юкос. Германският канцлер е съучастник в кражба и аз няма да пожаля усилия за да разкрия германското съучастие в тази операция“.

Според адвоката на Ходорковски две германски финансови институции са подпомогнали руските власти в акцията им срещу Юкос - Дрезднер Клайнворт Васерщайн и Дойче Банк. По поръчение на руското правителство те са участвали както в изготвянето на оценката на дъщерната фирма на Югос Юганскнефтегаз, която бе продадена на търг на 19 декември миналата година за да се покрие данъчният дълг на Юкос, така и в предоставянето на милиарден кредит на Газпром, за да може да закупи Юганскнефтегаз.

Кредитната оферта е оттеглена едва след като Юкос се обърна към съда в САЩ, без това да осуети разбиването на Юкос, който обяви процедура по несъстоятелност. Според Амстердам участието на двете банки е станало с подкрепата на канцлера, за да се създаде предимство на германския енергиен бизнес. На всеки участник е било добре известно, че не става дума за редовен и коректен търг, а за инсценирана и противоречаща на международното право национализация. “До сега не съм бил свидетел на подобен ход на дадено правителство, което за да облагодетелства собствената промишленост погазва принципите на правовата държава“, казва в интервюто си Роберт Амстердам.

Докато в Кремъл поне, никой не прикрива възгледите си и разбиването на Юкос напълно съответства на разбиранията на тамошните ръководители, според  Амстердам германското правителство, подкрепяйки фирми, участващи с комерциална цел в нелегални сделки,действа от чист опортюнизъм. Така канцлерът Шрьодер пропилява репутацията на своята страна преди всичко в страните от Източна Европа, които са още по-зависими от руските енергийни доставки отколкото Германия. “Питайте ръководителите в Латвия или Унгария, какво смятат за германската политика спрямо Русия“, добавя Роберт Амстердам и завършва: “Благодарение на политиката на канцлера Шрьодер имиджът на Германия в Източна Европа сериозно страда“.

Споделяне
Още от Свят