Призив към президента за вето върху ограниченото обжалване на екооценки

Призив към президента за вето върху ограниченото обжалване на екооценки

Президентът Румен Радев да наложи вето на скоростно приетите поправки в Закона за опазване на околната среда, въвеждащи обжалване само на една инстанция на оценките за въздействие върху околната среда (ОВОС) за т. нар. обекти от национална значение. Това призоваха. 27 неправителствени екологични и правозащитни организации, според които така се отслабва съдебния контрол върху законосъобразността на мегапроектите в областта на преноса на газ и нефт, автомагистралите, ТЕЦ-овете, ядрената енергетика и др.

Организациите обръщат внимание на държавния глава, че така се накърнява правото на защита, прогласено в Конституцията във връзка  с правото на здравословна околна среда и правото на гражданите и юридическите лица да обжалват административните актове, които ги засягат. В нито една държава - член на Европейския съюз такива дела не се разглеждат само от една съдебна инстанция, посочва се в искането, подписано от Програма "Достъп до информация", "Грийнпийс", Глобалния екофонд WWF, Български институт за правни инициативи, Българска туристическа камара и редица други правозащитни и екоорганизации..

"Тъкмо някои от обектите с национално значение станаха нарицателни през годините като пример за лошо управление, безотговорно разпиляване на публични средства и дори корупция“, се отбелязва в писмото до Радев и са дава пример с проектите АЕЦ "Белене” и газопровода "Южен поток“.

Според организациите е нелепо обжалването на ОВОС пред две инстанции да важи за по-малки проекти, а да не е допустимо за т. нар. обекти от стратегическа важност. Освен това не е ясно по какви критерии Министерският съвет решава кои обекти да бъдат обявени за такива.

В искането но  президента се посочва още, че с новото законодателство страната ни нарушава ангажиментите си към Европейския съюз за гарантиране на правосъдие относно защитата на околната среда, както и по Орхуската конвенция. Организациите цитират доклад по изпълнението на тази конвенция, според който в нито една държава от Евросъюза жалбите срещу административните актове за одобряване на ОВОС не се разглеждат в по-малко от две съдебни инстанции.

Прирозодащитните и екоорганизации припомнят, че законовите поправки бяха внесени за гласуване в парламента, без да е проведено задължителното обществено обсъждане в 30-дневен срок. Вместо това законопроектът бе приет окончателно само 16 дни след внасянето на текстовете му.

Заявената цел на законопроекта е да бъде ограничено неоснователното обжалване на решения по ОВОС, свързани с обекти от национално значение (случаи на злоупотреба с право), но липсват каквито и да е гаранции за случаите на основателно обжалване на такива решения, които са в нарушение на закона и чрез които се засягат животът и здравето на гражданите, както и правото им на здравословна околна среда, посочва се в искането до държавния глава. Според неправителствените организации е "недопустимо да се презюмира, че защитата на основни права представлява по правило "злоупотреба с право“. Те цитират също така данни от обжалване на решения за одобряване на ОВОС, екологична оценка (ЕО) и оценка за съвместимост, извършено от Асоциацията на парковете в България, според които в периода 2013  - 2015 г. са били обжалвани само 4 от всеки хиляда такива документи. За сравнение, процентът по обжалвания на актове по Закона за устройство на територията е значително по-голям (15 на сто).

Приемайки ограниченията през обжалването на ОВОС, Народното събрание не е взело предвид, че вече съществуват редица правни способи за гарантирането срещу злоупотреба с право на обжалване, включително допускането на предварително изпълнение на административен акт. "При това положение остава неясно защо е необходима новата уредба. Остава неясно защо не са предвидени други способи за гарантиране на интереса на инвеститора, като например въвеждането на бързо съдебно производство, без да се изключват съдебни инстанции. По този начин е допуснато непропорционално ограничение на основни права", пише в искането.

Според неговите автори е пренебрегнат фактът, че именно на втора инстанция често делата по ОВОС претърпяват обрат и постигат защита на интересите на гражданите и отнемането на това право ще има негативни последици.

"Приетият законопроект създава един правен абсурд. В случая излиза, че одобряването на ОВОС на локални проекти ще подлежи на съдебен контрол от две съдебни инстанции.  Излиза, че по-сериозните, рискови и засягащи живота, здравето и правото на здравословна околна среда инвестиционни намерения ще подлежат на по-ниско ниво на защита – пред една единствена съдебна инстанция, в сравнение с инвестиционни намерения от местно значение. Подобен законодателен подход е недопустим и по съществото си представлява абдикиране на държавата от основното ѝ задължение да гарантира живота и правата на гражданите", посочват от организациите.

Поправките също така нарушават основния принцип на публичното право, според който оправомощеният не може да прехвърля правомощията си на друг орган на власт (delegatus delegare non potest). Следователно е нарушена конституционната забрана Народното събрание да прехвърля на Министерския съвет правомощието самостоятелно да решава в кои случаи да изключи втората съдебна инстанция при съдебен контрол върху актове на изпълнителната власт, пише в искането.

"Ние сме съгласни, че икономическото благосъстояние на нацията е важна ценност. Същевременно то не може да бъде поставено абстрактно над ценности като живота и здравето на гражданите и правото им на здравословна околната среда. Тук става въпрос за сложен баланс, който може да бъде адекватно, законосъобразно и справедливо осъществен единствено от съдилищата. Правилното и еднакво прилагане на законите от тях обаче може да се осигури само чрез надзора на Върховния административен съд, предвиден съгласно чл.125, ал.1 от Конституцията. Този надзор не бива да бъде отнеман точно в най-важните за обществото и правата на гражданите случаи", завършва писмото, призоваващо президента на наложи вето върху спорната поправка.

Държавният глава има 15 дни след приемането на закона да реши дали той да бъде обнародван или да му наложи вето. Поправките, засягащи ОВОС, бяха одобрени окончателно на 27 юли.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес