Призив за по-пазарни решения в Зелената сделка, вместо декларации

Призив за по-навременни, по-далновидни, по-пазарни предложения в българската Зелена сделка и в плана за възстановяване и устойчивост, по който страната ни ще получи безвъзмездни 12 млрд. лв. от ЕК, отправиха представители на бизнеса към политиците. Това става по време на виртуална дискусия за конкурентоспособността на българската икономика в контекста на европейската зелена сделка, организирана от софийския офис на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) във вторник.

В разговора се включиха представители на индустрията, зелените иновации, земеделието, енергийната ефективност, спедицията и транспорта, възобновяемите енергийни източници, както и експерти от парламентарно представените политически партии и коалиции. Само от ГЕРБ не бяха пратили свои експерти.

Българският план за възстановяване и устойчивост претърпя две редакции след критиките срещу първоначалния проект, че не е иновативен, че запазва консуматорския подход и не допринася за развитието на икономиката. По-рано през деня премиерът Бойко Борисов каза, че той ще бъде внесен за одобрение на заседанието на кабинета в сряда, за да се придвижи в уречения срок до края на април в Брюксел. Планът обаче липсва в дневния ред на Министерския съвет, а вицепремиерът Томислав Дончев следобед призна в парламента, че планът ще бъде внесен в ЕК за предварителна оценка, докато всички партии в НС призоваха да се внесе за одобрение въпреки дефектите, които после можело да се оправят.

"Дебатът за Националния план за възстановяване и устойчивост и за Зелената сделка е много закъснял и затова обсъждането на очакванията на бизнеса по темата са важни", обясни Весела Чернева, ръководител на софийския офис на ЕСВП. Според нея обществото също трябва да е активен участник в тази дискусия, защото всички сме акционери в бъдещето на нашата икономика.

В капана на въглищата

Към 2020 г. българската икономика е сред най-енергийно и въглеродно интензивните в ЕС и едва на 48-мо място по отношение на своята конкуретноспособност от 63 държави в класацията на Международния институт за развитие на управлението, представи данните Мария Трифонова, преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет. Според нея страната ни има уязвими места въпреки общото намаляване на парниковите газове в сравнение с 1980-те години.

България е силно зависима от енергията, произвеждана от изкопаеми горива. Това повишава въглеродната интензивност на българската индустрия, но и вдига цената на тока, поради обвързаността ѝ с цените на въглеродните емисии. Неслучайно индустриалните потребители все по-активно търсят възможности за собствено производство на възобновяема енергия в точката на потреблението, отбеляза Трифонова.

Развитието на ВЕИ сектора би разкрило нов тип работни места и налагането на иновативни бизнес модели. ВЕИ технологиите са вече зрели, нямат нужда от финансова подкрепа, но са необходими значителни подобрения в мрежовата инфраструктура и по-улеснени административни процедури, посочи Севдалина Йончева, представител на Continental Wind Развитието на жп транспорта бе посочено като правилно решение от Цанко Симеонов, заместник-председател на Сдружение "Градски транспорт и инфраструктура", което е разработило проект за пътувания от София до Перник с двуетажни мотрисни влакове, движещи се на кратки интервали. Според изчисленията му това може да спести изхвърлянето на над 100 хил. т. вредни газове годишно и ще се разтовари наполовина автомобилния трафик в това на правление, който сега е 2500 МПС на час.

В плана за възстановяване и устойчивост липса адекватен прочит на социално-икономическата реалност и някои от предложените мерки не са адекватно представени, коментира д-р Румяна Мишонова, старши консултант в областта на кръговата икономика.

Твърде различни мнения

В политическата дискусия стана ясно, че липсва консенсус по водещите параметри в плана за възстановяване и устойчивост. Според Мария Капон, народен представител на КП "Изправи се! Мутри вън" Зелената сделка трябва да е за хората, а не за олигарсите. Независимо от тежката ситуация, в която се намираме, планът не трябва тепърва да се подлага на дискусия, а да се внесе в срок, защото това ще осигури кислород за икономиката възможно най-скоро, смята Капон.

Голяма част политическия елит у нас е само декларативно "зелен", а исканията на хората са за дефинитивно чисти вода, въздух и природа и почва. В същото време няма прагматични решения като данък върху трудно разградимите опаковки, коментира още тя. По думите ѝ страната е в позиция, в която въглищните централи нямат бъдеще, но вятърните и соларните централи са станали източник за субсидии. Само автомобилната индустрия ще увеличи консумацията на електроенергия с 15 процента през следващите 20 години, отбеляза Капон.

Депутатът от БСП Атанас Костадинов заяви, че консенсус липсва дори и по отношение на значимите предимства на икономиката ни. Според него Европейският зелен пакт е "една голяма зелена планина, която не можем да отместим, а трябва да използваме устойчиво".

Затаената истина

Проблемът е, че никой не казва истината, че въглищните централи нямат бъдеще, коментира Иван Хиновски, депутат от "Има такъв народ". Според него е възможно цената на електроенергията на европейските борси да се повиши с 20 процента до края на годината. Затова взимането на адекватни решения не може да се отлага във времето, смята експертът, според когото е необходимо изграждането на интелигентни мрежи за управление на енергийното потребление.

С новите цени на въглеродните емисии от 45 евро за тон, най-вероятно загубите на държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" ще достигнат 600 млн.лв и това ще ни изправи пред парадокса, колкото повече работи ТЕЦ-ът, толкова повече да губи, посочи Владислав Панев, народен представител от "Демократична България". Предизвикателствата пред енергетиката са огромни, защото десетилетия е имало отказ от реформи, смята той и призова за повече пазарно ориентирани решения.

На финала на дискусията Цветан Кюланов, и.д. ръководител на представителството на Европейската комисия в България, напомни и на бизнеса, и на политиците, че инвестициите и реформите като част от зеления преход трябва да са основани на широка политическа и обществена подкрепа. Иначе усилията са безуспешни, заключи той.