Признаци на надежда в царството на страха

Зад полицейската академия в Багдад се издига изсъхнало разклонено дърво, необикновено с това, че кората на двата му основни клона е протъркана от въжета - едното достатъчно високо, за да бъде вързан мъж, а другото за жена. Наблизо са построени редица малки килии, където са били държани специалните затворници.

Нашият водач, наскоро назначеният интендант на академията (прекарал една година в затвора за това, че направил пренебрежителен коментар за Саддам Хюсеин), ни разказа неописуеми неща за това какво се е случвало с мъжете и жените, затваряни в тези килии. Зад дървото на изтезанията има малка врата, която води до сградата на оглавявания от Удай Хюсеин Иракски олимпийски комитет. През нощта Удай често се промъквал за да изтезава затворниците.

Пътувайки из Ирак миналата седмица, чух още много разкази за невероятна жестокост в мащаби, каквито американците не могат и да си представят. А на юг, където някога е имало плодородна земя със сладководни блата, видяхме само обширно, почти безжизнено пространство. Децата ни посрещаха с шумно ръкопляскане и поздрави като "Салаам Буш" и "Долу Саддам". Първата им молба не беше за бонбон или играчка. Те изричаха една-единствена дума: "Вода?"

Едно от най-силните ми впечатления е, че страхът от стария режим е все още масов. Един задушаващ слой от ужас и тревога, изтъкан от 35 години на репресии, при които и най-малката грешка може да доведе до изтезания или смърт, не може да бъде заличен за няколко седмици. Разбираемо е, че иракчаните са предпазливи.

Докато не се убедят, че всички останки от режима на Саддам Хюсеин са унищожени и докато не преодолеят тази дълга и призрачна част от историята си, страхът ще остане. Тази история на жестокости и наказването на отговорните за нея са пряко свързани с успеха ни да помогнем на иракския народ да изгради свободно, сигурно и демократично бъдеще.

Това, което миналата седмица се случи с Удай и Кусай Хюсеин, е ключово в процеса на изграждане на това бъдеще. Смъртта им накара иракчаните да се чувстват по-спокойни, че тиранията на партията Баас вече няма да се върне, че редът ще бъде възстановен и ще се даде шанс на свободата.

Това, че унищожихме номер 2 и 3 в нашия списък на най-издирваните престъпници от предишния режим, е важна крачка напред. Същия ден заловихме командира на Специалната републиканска гвардия. От дните, които прекарахме в Ирак, вече научихме, че корените на режима стигат дълбоко, заровени са в крайни квартали, подобно на огромна мрежа организирана престъпност. Затова коалицията съсредоточи вниманието си върху активисти на партията Баас от средно равнище. Наскоро арестувани функционери съобщиха нова и полезна информация и ние полагаме усилия, за да насърчим тази тенденция.

Въпреки че врагът се цели в нашия успех, ние ще спечелим мира. Но няма да го направим сами. Американските войски не могат да охраняват всеки километър електрически кабел. Истинският център на гравитация трябва да дойде от самите иракчани, защото те знаят кои са престъпниците, а залогът е тяхното бъдеще.

Макар че иракчаните остават в хватката на страха, нашите войски, нашите коалиционни партньори и новите иракски национални и местни съвети имат значителен принос за нейното отслабване.

Когато се появят неизбежните противоречия и предизвикателства, ще напомним, че по-голямата част от народа на Ирак е дълбоко благодарен за това, което направиха да го освободят невероятно храбрите американски и коалиционни войски.

В много отношения иракският народ е като затворник, прекарал сам години - без светлина, без мир, без познания за външния свят. Едва сега те усещат светлината на надеждата и свежия въздух на свободата. Имат нужда от време, за да се приспособят към тази нова среда, в която няма дървета на изтезанията.

*Пол Улфовиц е заместник-министър на отбраната на САЩ, публикуваме статията по БТА, със съкращения

Споделяне

Още от Свят

Одобрявате ли поисканото от здравния министър затваряне на държавата?