Призракът на комунизма още тегне над Русия, Украйна и България

Светът още по-разделен след войната в Ирак
Призракът на комунизма още тегне над Русия, Украйна и България
според изследване на глобалното обществено мнение
Милен Минчев, Вашингтон
5 юни 2003

За последната една година образът на САЩ по света се е влошил. Войната в Ирак е увеличила различията между Америка и Европа, възпламенила е в още по-голяма степен мюсюлманския свят, предизвикала е намаляване на подкрепата за войната срещу тероризма и е намалила доверието в ООН и НАТО.

Това са основните изводи, които се налагат от последното проучване на общественото мнение по света. Изследването е направено от американския Pew Global Attitutes Project, чийто ръководител е бившият държавен секретар Мадлийн Олбрайт. В проучването, освен последиците от войната, се изследва и отношението към демократичните ценности в много държави по света, в това число и в България.

Загуба на доверие между атлантическите партньори

Авторите на изследването са проучили общественото мнение в 44 държави по света плюс Палестинската автономия, където са анкетирали общо няколко десетки хиляди души. Резултатите от изследването показват, че Америка се възприема във все по-негативна светлина, въпреки че като цяло светът подкрепя защитаваните от САЩ ценности, в това число и демокрацията и свободния пазар.

Изследването констатира, че в резултат на войната в Ирак сериозно е пострадало доверието в ООН. Мнозинството от анкетираните по света хора твърдят, че ООН вече не е толкова важна организация.

Другата голяма промяна е загубата на доверие в отношенията между традиционните атлантически партньори. "Мнозинството от европейците заявява, че не иска да поддържа толкова тесни контакти със САЩ в областта на дипломацията и сигурността. И това мнение се налага и в двете страни на Атлантика", каза директорът на Изследователския център Пю Ендрю Кохут. Сега едва около половината или 53 % от американците отговарят, че искат да поддържат тесни връзки със Западна Европа. Това е по-малко в сравнение с 63-те процента, които дадоха такъв отговор преди година.

Войната срещу тероризма се възприема като заплаха срещу Исляма

Най-сериозно през последната година обаче е пострадал образът на САЩ в мюсюлманския свят, като най-драматичният спад е регистриран в Индонезия и Нигерия - с близо 40 процента. Нещо повече - по-голямата част от изследваните мюсюлманските държави виждат във войната срещу тероризма заплаха срещу Исляма. Мнозинствата в осем от изследваните девет мюсюлмански държави се притесняват, че могат да станат обект на американско нападение.

На този фон вече не е изненадваща и подкрепата, на която се радват действията на Осама бин Ладен в мюсюлманските страни. Над половината от анкетираните в Палестинската автономия, Индонезия, Йордания и Мароко и близо половината от анкетираните в Пакистан и Нигерия смятат, че Бин Ладен действа правилно.

Тези, както и някои други подобни резултати от изследването, накараха ръководителката на проекта Мадлийн Олбрайт да заяви: "Това, което е очевидно за мен, гледайки тези данни е, че вместо да видим една обща картина, ние ставаме свидетели на все повече и повече разделения. Веднага след 11 септември имаше много по-голямо чувство на състрадание към САЩ, както и желание за оказване на помощ. Сега това чувство е заменено от разделителни линии, от липса на интерес към нас, от враждебност и дори, говорейки за мюсюлманския свят - от страх."

България в групата на Русия в отношението към демократичните промени

Една немалка част от изследването на Pew Global Attitutes Project е посветено на отношението на бившите комунистически държави към демократичните промени. Основният извод е, че наследството на комунизма продължава да тегне над редица страни, но най-вече над Русия, Украйна и България, където едва половината от населението одобрява политическите промени след падането на комунизма. Специално в България, където през 1989 г. 60 процента от населението са одобрявали политическите промени, сега този процент е 49 на сто. 48 на сто пък не одобряват промените.

За сравнение, в страни като Чехия и Словакия процентът на одобрение е нараснал с около 10 пункта за последните 13 години, а в Полша той продължава да е константно висок.

България е страната, където най-голям процент от населението е разочаровано от пазарната икономика. На въпрос "Чувстват ли се хората по-добре при свободната пазарна икономика" цели 62 на сто от българите отговарят отрицателно. В Украйна и Чехия, например, недоволните са съответно 35 и 36 процента.

Разочарованието от хода на реформите в България върви ръка за ръка с нарастването на националистическия и изолационисткия сантимент, сочи проучването. 69 процента от анкетираните българи смятат, че начинът им на живот трябва да бъде защитен от чужди влияния. Сред бившите комунистически страни само Русия има по-висок резултат по този показател.

На този фон съвсем не е изненадващо защо в България предпочитанията за силен лидер са по-големи в сравнение с предпочитанията за силно демократично управление. 44 на сто от анкетираните искат силен лидер, а 41 на сто - демократично правителство. В Чехия, за сравнение, хората с тежнения към силната ръка съставляват едва 7 процента, а 91 на сто предпочитат силно демократично правителство.

Споделяне

Още от Войната срещу тероризма

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?