Призваните да пазят закона са здраво оплетени в собствената си омерта

Призваните да пазят закона са здраво оплетени в собствената си омерта

Всички високопарни приказки в деня на откриването на предизборната кампания - как институциите ще гарантират честни и свободни избори – като доказателство, че сме демократично общество с върховенство на закона – бяха незабавно отнесени от поредна новина, доказваща по-скоро обратното.

Ден след като главният прокурор призна, че зам.-градският обвинител Роман Василев е допуснал нарушения и заобиколил закона за специалните разузнавателни средства, той напълно го оправда

Оказа се, че дори и да е вършил закононарушения, Василев е невинен, защото – забележете – всичките му действия по делото "Цонев", при които са открити закононарушения – са били съгласувани с ръководството на прокуратурата, а освен това Василев бил подведен от агенти на ДАНС.

Тук стигаме до още по-големия абсурд, че незаконното подслушване става с благословията на ръководството на държавното обвинение, а ДАНС са лъгали пред съда по отношение на въпросните СРС-та по делото срещу бившия военен министър Николай Цонев.

Дали светкавичното "оневиняване" за съставянето на документ с невярно съдържание, с който се иска подслушване, има някаква връзка с това, че Роман Василев е един от любимите прокурори на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, едва ли е въпрос с повишена трудност.

Като от ребус за милиционери е и загадката дали тази светкавична развързка има нещо общо с широко коментираните съмнения, че Сотир Цацаров бе избран за главен прокурор по волята на Цветан Цветанов и партийния му началник Бойко Борисов.

Дори и цялото войнство от вътрешни и международни наблюдатели да се изсипе за изборите, те няма да гарантират нищо, след като призваните да пазят законите в страната не могат да разплетат собствената си омерта.

Кой може с чиста съвест да гарантира, че назначената да отговаря за честността на вота зам.-главен прокурор Ася Петрова, ще напусне внезапно ролята си на фаворитка на Цветан Цветанов (заради заслугите ѝ по делото "Килърите") и ще работи в полза на гражданите? Заслугите ѝ по това ключово дело бяха оценени толкова високо от бившия вътрешен министър, че той я взе със себе си на триседмичната си командировка в САЩ в края на миналата година.

Кой може да гарантира, че Петрова внезапно ще напусне ролята си на партньор на бившия шеф на местната полиция в Шумен Любомир Христов (и той работил усърдно по "Килърите"), който оглави листата на ГЕРБ в града?

Кой може да гарантира, че ако "оневинилият" Цветан Цветанов за шестте му апартамента Красимир Стефанов (бивш шеф на НАП и настоящ кандидат-депутат от доскоро управлявалата партия) допусне нарушение, някой ще се осмели да излезе насреща му? Кой може да гарантира всъщност, че избираемото депутатско място на Стефанов в Хасковската листа на ГЕРБ, всъщност не е награда?

Как гражданите могат да вярват в правосъдието (включително и че то ще бди за честните избори), след като то е поверено на тясно свързани помежду си фигури, които оставят впечатлението, че не биха си "посегнали", понеже са си свои?

Как след "узаконеното" СРС на Роман Василев, лично от Сотир Цацаров, държавното обвинение ще бъде достатъчно авторитетно и аргументите му, че за изборни измами ще подслушва само прокуратурата (а не ДАНС и МВР, за да няма съмнения за закононарушения) ще звучат истинно?

Отговорите изглеждат самоочевидни, а подигравката с правовата държава толкова откровена, че правят излишни каквито и да е заключения.

Споделяне

Още от Анализи и Коментари