Проблемът е, че дефицитът се увеличава по-бързо от ръста на инвестициите

Г-н Шиф, защо мисията на фонда настоява за по-нисък бюджетен дефицит през 2004 г.?

Нека първо да се върна на 2003 година. През миналата година ние се съгласихме на 0.8% бюджетен дефицит за тази година. Тогава този процент беше приемлив и разумен. През последните няколко месеца обаче сме разтревожени от ръста на вноса и увеличаването на кредитите и на дефицита по текущата сметка.

Частично заради увеличения внос, приходите в бюджета са по-високи от очакваните. Затова има възможност да се използват част от тези приходи, за да се намали дефицита за тази година, така че да бъде близо до балансиран.

Трябва да се намали вътрешния натиск. Защото ние сме притеснени, че през втората половина на годината правителството ще премине от излишък към дефицит и това ще окаже по-голям натиск върху икономиката. Ние бихме искали правителството да постигне по-нисък дефицит от заложения за тази година. В програмата, договорена с нас, 0.8% са максимум и не означава, че крайния резултат не може да бъде и по-нисък.

За следващата година бихме искали да видим почти същото ниво на дефицит, какъвто очакваме и в края на тази година.

Какво имате пред вид с думите, че по-високият дефицит може да окаже натиск върху икономиката?

Дефицитът по текущата сметка се увеличи много бързо - за първата половина на годината в евро той достигна размера, който ние очаквахме за цялата година. Досега в това отношение нямаше голям проблем, защото освен този дефицит, имаше много капитал, който влиза в страната под формата на чуждестранни инвестиции.

Но ако ръстът на дефицита по текущата сметка е по-бърз или ако навлизането на капитали се забави, то тогава ще видим отражение върху резервите. Това може да окаже негативно влияние върху отношението на хората към икономическата среда.

Не трябва обаче да се мисли, че в момента това е голям проблем. Или България има някакви големи неприятности.

Говорихте ли по време на тази мисия и за разходната част на бюджета? От информациите досега стана ясно само за това, че сте обсъждали проблемите на железниците с министър Николай Василев. В медиите се появиха съобщения, че в бюджета за догодина ще бъдат увеличени средствата за земеделие.

Ние не сме се срещали с министърът на земеделието сега, но ще осъществим такава среща по време на редовната ни мисия през ноември. Срещнахме се с други министри, които осъществяват сериозни разходи, като министърът на здравеопазването. Бяхме тук за кратко време с основна цел да говорим за бюджета, а и имаше доста технически неща, които трябваше да обсъдим. Това е извънредна мисия с точно определена цел.

В третия преглед на двугодишното споразумение е записано, че е необходимо политическо решение за губещите дейности в железниците. Какво е развитието на този въпрос след срещата ви с министър Николай Василев?

Не мисля, че това е проблем, който ще бъде решен в скоро време. Не е вина на железниците, че те са помолени да вършат дейности, които носят загуби. Много се работи по подобряване на ефективността на дейността, но аз не съм експерт по железопътния транспорт.

Правителството или може би по-общо обществото трябва да реши - тъй като имате ограничени ресурси като всяко едно друго общество - дали искате да продължите да субсидирате железниците или искате да намалите този разход. Досега никакво решение не е взето. Всички дейности на железниците се дофинасират от бюджета.

По същото време на миналата година отново се разискваха и реформите в здравеопазването. Има ли развитие в намеренията на правителството?

Както разбрах, намерението на новия министър на здравеопазването е процесът на реформи да се активизира тогава, когато Националната здравноосигурителна каса поеме изцяло финансирането на сектора. Досега няма голям прогрес в тази област и аз очаквам, че ще има трудности още няколко години, докато продължават реформите.

Каква е оценката ви за реформите в енергетиката?

Ние обсъждаме с правителството този сектор, но той е приоритет на Световната банка. Говорих с нейни експерти, които дадоха висока оценка на новия закон за енергетиката.

Какво друго бихте определили като важно за страната по отношение на структурните реформи?

Мисля, че е казано от много хора. България може да направи много повече, за да подобри бизнес климата. Нивото на чуждестранните инвестиции се увеличи тази година, но за всички бизнеси - български и чужди, трябва да бъде по-лесно да се развиват. Важен аспект в това отношение е съдебната система, която трябва да се ползва с доверието на хората. Правителството трябва да премахне ненужните бариери пред фирмите.

В разговора досега споменахме здравеопазването, енергетиката, железниците. В публичния сектор се работи по създаването на Националната агенция по приходите, чиято цел е да подобри събираемостта на данъците. Трябва да се напредва и с преговорите с ЕС

Каква е целта на фискалния резерв?

Той бе създаден, за да създаде доверие във валутния борд, за да покаже на всички, че правителството има достатъчно ресурси да плати едногодишните си задължения по външния дълг, дори при ситуация, когато е невъзможно да се осигури финансиране.

Смятам, че резервът работи много ефективно и лихвата, която България трябва да плаща, намалява, а кредитният рейтинг се увеличава.

Резервът сега е по-голям, отколкото е необходимо, за да изпълнява тази функция. Това поставя предизвикателството какво да се прави със сумата над минимума. Една възможност е да се изплати част от дълга, като така да се намалят разходите по обслужването му. Това ще намали лихвените разходи, което ще освободи средства на правителството за други разходи.

Знам, че много хора искат да използват пари от резерва за много цели. Разбирам това желание, но нашата загриженост е, че такъв разход ще има същия ефект като всеки друг държавен разход. Затова той трябва да бъде включен в бюджета - не трябва да се договаря нещо в бюджета и извън него да има допълнителна "глазура".

Може би за първи път в третия преглед на споразумението с България, МВФ прави оценка за политическата ситуация. Докато бяхте тук, през последните дни няколко депутати обявиха, че напускат управляващата партия. Притеснява ли ви факта, че политическата нестабилност може да намали способността на правителството да провежда реформи?

Нека първо да изясня нещо, което може да бъде интересно- нашия изпълнителен борд, който е съставен от представители на всички страни, помоли администрацията да му предоставя повече информация за политическите рискове в отделните страни. Политическите рискове имат отношение към възможностите на правителствата да провеждат програмите съгласувани с МВФ. Затова директорите преди да подпишат, искат да имат информация за всички рискове- не само икономическите.

Аз съм притеснен за политическата ситуация и трябва да бъда. От една страна, не е наша работа да се намесваме в политиката и ние нямаме поглед върху това защо се случват някои събития. Но е важно да сме наясно с политическата среда и това може да ни позволи в разговорите с правителството да обсъждаме какви реформи могат да бъдат проведени.

Някои реформи са възможни сега, а други не.

Четейки вестниците, ние сме убедени, че правителството не е в много силна позиция. Но то успява да постигне много от целите си въпреки малкото си мнозинство. Успя да запази фискалната политика правилна и да направи някои непопулярни стъпки.

Засега политическата ситуация не е спряла подобряването на общата ситуация в страната.