Проблемът на прокуратурата е правната неграмотност

Един от големите проблеми на прокуратурата е изумителната правна неграмотност, заяви във вторник шефът на Инспектора на съдебната власт Анна Караиванова. Коментарът бе направен по време на дискусията около изготвената от Институт "Отворено общество" оценка на изпълнението на стратегията за съдебната реформа.

Караиванова остро нападна работата на държавното обвинение, цитирайки статистиките, според които най-голямото количество обвинителни актове, вкарани в съда, са за пътно-транспортни произшествия.

"Бях наскоро на отчетното събрание на Апелативна прокуратура – Бургас. Там разбрах, че за цялата година за присвояване в големи размери е вкаран само един обвинителен акт. За корупция също беше един. Не може да даваме толкова пари, за толкова малко работа", заяви шефът на инспектората.

Доверието към съдебната система и полицията в България – най-ниско в ЕС Въпреки че по разходи за ред и сигурност сме в челото България харчи за сигурност и обществен ред повече пари от редица европейски страни, но въпреки това доверието към съдебната система и полицията у нас е най-ниското в целия Европейски съюз. Това показват данните от изследване, представени във вторник по време на дискусията "Оценка за изпълнението на стратегията за съдебна реформа". В момента страната ни отделя близо 3 процента от брутния вътрешен продукт за разходи за обществен ред и сигурност, като тези разходи през последните 10 години непрекъснато нарастват. Бюджетът на съдебната система, например, през 1998 година е бил 57 милиона и 600 хиляди лева, а през 2008-ма е над 7 пъти по-висок - 413 милиона лева. За същия период парите за МВР парите са нарастнали близо 4 пъти - от 256 милиона 682 хиляди лева до близо 1 милиард лева. Още

Експертите на "Отворено общество" отчетоха, че за последните 10 години бюджетът на съдебната власт се е увеличил над 7 пъти, а доверието на българите в магистратурата и полицията остава най-ниско в целия ЕС. За работата на своите съдебни органи България отделя най-много средства като процент от БВП сред всички 27-членки. Ръстът на финансова осигуреност на съдебната власт надвишава в пъти сектори като образование и здравеопазване.

Според независимите оценки на неправителствената организация съдебната реформа е приключила на хартия, но това все още не решава реалните проблеми на хората. Така и доверието в съдебните органи спада.

"Добрата новина е, че над 80% от мерките от Стратегията за реформа на системата са изпълнени. В същото време обаче според различни изследвания България продължава да бъде възприемана като най-корупмираната държава в ЕС. По корупция над магистратите остават само вездесъщите митничари", коментира директорът на правната програма в "Отворено общество" Иванка Иванова.

Според нея това това се дължи до голяма степен на факта, че българските стратегически документи имат за цел да решават по-скоро проблемите с докладите на Брюксел и материалните грижи на магистратурата, отколкото реалните проблеми на гражданите.

"Няма нужда от повече законодателни промени, за да продължи реформата. Сега тя може да се извършва с чисто административни мерки и воля за налагане на повече контролни механизми", добави Иванова.

Програмният директор на Института за правни изследвания Тодор Дечев бе избрал малко по-различна гледна точка към анализа си за съдебната реформа. Той обяви създаването на частното съдебно изпълнение за един от най-успешните проекти в тази област в България, но и предупреди, че заради 118 000 забавени дела, системата може да се задръсти.

Правосъдният министър Миглена Тачева се съгласи с повечето оценки на експертите без частта за корупцията. Тя отдаде високите нива на корупционни възприятия на общата атмосфера, насаждана от медиите. "Повечето хора са убедени, че системата е корумпирана, но когато попитате някой да посочи конкретен корумпиран магистрат, той не може. Ако питате човека защо казва, че системата е корумпирана, той казва – "така пишат", обясни Тачева.

От своя страна председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев се обяви за налагане на жестоки мерки срещу заподозрените в корупция магистрати. Той поиска Висшият съдебен съвет да уволнява дори и само по подозрения за наличие на нереглементирани отношения. "Ние знаем си кои са корумпираните в системата. Някои казват – "как ВСС ще уволнява само за съмнения". Ами ако има доказателства, то тогава казусът е за прокуратурата, няма за какво да занимаваме ВСС", каза Пенчев.

В същото време той призна, че и в сегашния състав на съдебния съвет съществува нагласа за защита на колегите от т.нар. "криворазбрана съдебна гилдия". "С тази солидарност трябва да се разделим", добави Пенчев.