Проблемът с блокираните разговори между ЕС и Кремъл се задълбочава

Полша и Литва стават все по-твърди в намерението си да блокират старта на дипломатическите преговори за ново двустранно споразумение между ЕС и Русия, въпреки че времето до следващата среща на 18 май в Самара изтича, съобщава електронното издание Euobserver.

Когато европейските лидери се срещнаха с руския президент Владимир Путин в Хелзинки през ноември, основните обсъждани теми бяха руското ембарго върху износа на месо от Полша и убийството на бившия агент на КГБ Александър Литвиненко, а преговорите за нов договор бяха замразени.

Четири месеца по-късно, Москва все още не е определила дата за вдигане на забраната за полското месо, което създава проблем, защото старото споразумение между Брюксел и Кремъл е от началото на 1990-те и срокът му на действие изтича през ноември 2007 г.

На този етап никой не може да прогнозира дали Москва ще ревизира отношението си към ембаргото върху полския внос, нито дали Полша ще вдигне своето вето върху подновяването на руско-европейски разговори. С напредването на времето полски експерти вече изразиха опасенията си, че Варшава може да предизвика политическа “омраза” към себе си в Брюксел, ако автоматично не реагира на евентуален приятелски жест от страна на Москва.

Полски официални лица посочват, че ситуацията е по-сложна от простата размяна на добронамерени жестове, тъй като Варшава все още иска в мандата на ЕС за преговори да бъде включена клауза, разрешаваща на всяка страна членка да предизвика прекратяването на преговорите, ако Москва не отговаря адекватно на търговските и енергийните интереси на страните от ЕС.

Освен това полски представители използват дискусията за ветото при преговорите за общата енергийна харта на ЕС, тъй като Варшава се притеснява от липсата на солидарност по въпроси като германско-руския план за изграждането на тръбопровод, заобикалящ Полша и Литва.

“Нашето вето бе поставено по две съображения – не само заради експорта на месо, но и заради енергийните отношения. В момента ние договаряме целия пакет от отношения в областта на енергийната политика на ЕС, условията за сигурност на доставките и въпросите на вътрешния енергиен пазар. Тези две теми са свързани”, заяви полският заместник-държавен секретар Кшищов Шчерски.

Проблемът “Дружба”

Междувременно Литва, която е единствената европейска страна, публично подкрепила полското вето, заплашва да наложи собствено вето на преговорите, за да накара Брюксел да помогне за разбиването на руската блокада върху “Мазиекиу Нафта", единствената петролна рафинерия в прибалтийските страни.

През юли м.г. Русия изключи разклонението от петролопровода “Дружба”,снабдяващо рафинерията, принуждавайки фирмата да плаща повече за доставянето на суровина по море. Това бе голям удар за петролния бизнес в региона.

Русия заяви, че трябва да проведе ремонтни работи по тръбопровода, но Вилнюс вижда това като политическо наказание заради продажбата на фирмата на полската компания PKN Orlen, вместо на руска компания. Литва подозира, че кранчето на “Дружба” надали ще бъде отворено отново.

“Съжалявам, но литовците могат да се превърнат в поляци - има идея да блокираме мандата за преговори между Русия и ЕС", заяви в петък Звгимантас Павилионис, заместник-държавен секретар на Литва. “Договорът ще трябва да почака докато руснаците спрат да си играят игри с петрола ни", добави той.

От осем месеца Литва иска от Европейската комисия, финландското и германското председателства на ЕС да повдигнат въпроса пред Москва, обясни Павилионис, но въпросът не е включван в двустранните срещи на високо равнище.

“Ако приемем, че германско-руският тръбопровод ще бъде построен, искаме гаранции, че няма да има газов натиск, няма да има проблеми от типа с “Дружба", заяви друг високопоставен литовски дипломат за EUobserver. “ЕС ни казва: “Да не сте посмели да се присъедините към полското вето". Моля ви! Какво трябва да направим за да ни обърнат внимание?"

Още от Европа

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: