Проблемът с приемането на Турция в ЕС

Най-сетне Европа, колкото и предпазливо и загрижено да е, подхваща основният въпрос за това каква възнамерява да стане. Европейските ръководители се срещат тази седмица в Копенхаген, за да обсъдят отново процеса на разширяването. Когато бъде постигнато разширяването на ЕС, то ще сложи край на сегашното съществуване на Евросъюза. Двайсет и седемте държави, които ще влизат в него, когато бъдат приети и настоящите кандидатки, не могат да функционират както сегашният 15-членен съюз. Самите 15 членки не са онези гъвкави шест страни, сложили началото на Европейския съюз: трите големи държави - ФРГ, Франция и Италия, плюс трите малки - тези от Бенелюкс, които сформираха едно цяло като и шестте имаха еднакво право на глас.

Но европейците едва сега са принудени да се изправят лице в лице с промените, които предстоят на Европа. В момент на случайно вдъхновение бившият френски президент Валери Жискар Д'Естен бе определен от европейските правителства преди няколко месеца да ръководи написването на европейска конституция, която трябва да бъде представена в средата на 2003 г. Това бе начинание, с което никой дотогава не се бе заемал сериозно.

Жискар веднага разбра, че са му дадени средствата да пренапише "Европа". Той разбра, че Европа първо трябва да реши какво представлява и само след това да вземе решение как да се самоуправлява в бъдеще. Години наред двата въпроса бяха избутвани настрана, вместо да им се търси отговор.

Първото е да се реши какво е Европа. Съществуват две Европи. И двете имат своите корени в древна Гърция и Римската република и империя и са повлияни от xристиянството. Западна и Централна Европа са се оформили под влиянието на Ренесанса, Просвещението, революцията и либерализма. Това ги е разграничило от Източна Европа след като политическата и религиозна схизма през 1054 г. отделя римокатолическа Европа от Византия или православното християнство, по-голямата част от което попада под контрола на турските мюсюлмани.

Православна Европа стана част от ЕС, когато Гърция се присъедини към съюза. Очаква се България и Румъния, както и други да я последват. Но въпросът за членството на Турция в Европейския съюз е изключително спорен. Когато Жискар Д'Естен отново постави въпроса, това бе пресметнато предизвикателство. Той заяви, че мюсюлманска Турция принадлежи към велика, но различна цивилизация, а не към тази на Европа. Той каза това, заради мащабите на турската страна, чието членство ще наруши баланса в ЕС и в неговите институции. /Населението на Турция, което непрекъснато нараства, наброява около 70 милиона души. Населението на Германия, която е най-гъсто населената членка на Евросъюза в момента, е 82 милиона души и непрекъснато намалява./

Ако Турция бъде приета в ЕС, посочи Д'Естен, то тогава е напълно основателно Мароко и други неевропейски държави, като Ливан и Израел, да я последват. Резултатът "ще бъде краят на Европейския съюз".

Други представители на ЕС побързаха да не се съгласят. Турция е официална кандидатка за членство в Евросъюза. Има много добри аргументи в полза на присъединяването ѝ. Окончателното решение обаче изглеждаше удобно отдалечено в бъдещето преди изявлението на Жискар Д'Естен. Сега въпросът вече не може да бъде избегнат.

Вторият основен въпрос е дали Европа ще бъде федерация на равни начала на страни или райони или "Европа на нации" с взаимни гаранции за сигурност и независима политика във външнополитическата област и сигурността, или ще остане предимно икономически блок, както би предпочела Великобритания, или даже ще служи като един вид регионална организация в рамките на подсилена атлантическа система, както искат САЩ.

Жискар Д'Естен принуждава да се реши и този въпрос. Неговият "скелет" на конституцията предвижда да има фигура на изпълнителната власт, може би президент, избиран от съвет /орган, който взема решение, представляващ правителствата на страните-членки/, който ще стане представител на Европа пред света. Това означава Европа на нации, които обаче са тясно свързани помежду си.

Това накара Романо Проди, председател на Европейската комисия, да направи предложения за бъдещата конституция, които засилват правомощията на Комисията. А британският външен министър Джак Стро направи предложение за конституцията, отразяващо британската концепция за Европейски съюз, в който страните не са така тясно свързани помежду си.

Турският въпрос е основен, защото съдържа в себе си всички останали въпроси за засилването или задълбочаването на съюза. Ако се даде отговор на него, то безусловно ще се даде отговор и на останалите въпроси.

Жискар Д'Естен е прав. Ако Турция бъде приета в ЕС, няма да има силна "Европа". Ще има общност на държави, като всичките няма да са европейски, тясно сътрудничещи си в икономическата и социалната област, с ограничена политическа интеграция и незначителна колективна тежест на международната сцена.

Но може би това е всичко, което европейците искат днес от ЕС. Винаги е имало мнозина, обвързани с идеята за т.нар."малка Европа", които се страхуват от голяма Европа. Пречката е, че малка Европа е също така зависима Европа и нейното бъдеще е ограничено.

От другата страна на спора винаги са стояли тези с амбиции за Европа, които силно желаят да утвърдят европейското влияние при решаването на световните проблеми.

Въпросите няма да бъдат решени в Копенхаген, но заради Жискар Д'Естен те не могат да бъдат пренебрегнати.

По БТА