Проблеми с кръвоснабдяването утежняват протичането на коронавируса

Тежките случаи на протичане на коронавирусната инфекция са свързани с проблеми в кръвоносните съдове, с кръвосъсирването и кръвоснабдяването. Това показват изследвания на починали пациенти в Швейцария. Рисковите фактори са тези, които намаляват функционалността на клетките, "тапициращи" вътрешната страна на кръвоносните съдове, заяви пред БНР проф. д-р Александър Цанков, ръководител на Отдела по аутопсия в Университетската клиника в Базел, Швейцария.

"Все още сме далече от това да имаме ясен кръвен показател, който да каже – да, това е рисковата група. Рисковата група клинично много лесно се идентифицира – големи, едри мъже със свръхтегло, група А, с високо кръвно. Това е със сигурност рискова популация", коментира проф. Цанков.

Заедно с лекари от съседния кантон екипът на проф. Цанков е изследвал общо 21 починали от Covid-19. Под микроскоп е бил регистриран кръвен застой в белите дробове на починалите пациенти.

"Това, което ни учуди, е, че в повечето случаи не се виждаха възпалителни заболявания, а по-скоро промени на алвеоларните мембрани, на дихателните мембрани във въздушните мехурчета на белия дроб и най-важното – промени в малките кръвоносни съдове на тези алвеоли", посочи специалистът.

Освен това патолозите в Базел и Цюрих са засекли и малки съсиреци в кръвоносните съдове на бъбреците и червата на починалите. Именно нарушеното кръвоснабдяване е една от причините за тежкото протичане на болестта.

"Кръвта стои там, но не тече истински и в този смисъл въпреки че кислородът по някакъв начин достига до нея, той не бива транспортиран чрез кръвта до цялото тяло и крайният ефект на обдишването всъщност остава на заден план",обясни той.

Едва 15% от аутопсираните от екипа на д-р Цанков са имали хронични белодробни заболявания като основен проблем. Като рискови фактори се налагат артериалната хипертония, свръхтеглото, мъжкият пол, повишената възраст, сърдечно-съдовите заболявания. 17:4 е било съотношението мъже – жени сред изследваните починали. Преобладаващи са хората от кръвна група А, която се отличава с по-активна съсирваемост на кръвта. 

"Вирусът използва антигените на кръвната група А, за да атакува по-ефикасно клетките на организма. В Швейцария с кръвна група А са приблизително 45% от хората, а при нас в аутопсиите бяха 65 до 70%", уточни Цанков.

Всеки от аутопсираните е бил с поне 1 рисков фактор, най-вече високо кръвно. "100% от нашите пациенти имаха високо кръвно.", каза той.

Важно е да се правят аутопсии и на хора без рискови фактори, подчерта проф. Цанков.

При много хора с тежка картина на инфекцията се наблюдава стабилно протичане в рамките на 7 до 9 дни, след което се получава рязко влошаване, което може да се обясни с кръвосъсирването в организма, каза д-р Цанков.

Един от вариантите е да се прилагат субстанции, които подпомагат свойството на кръвта да тече, например плазмата, в която са налични всички необходими за баланс на съсирването фактори.

Биха били полезни и медикаменти, които подобряват функционалността на клетките, "тапициращи" кръвоносните съдове, допълни проф. Цанков. "Това може да подпомогне организма да не образува такива малки съсиреци или ако ги е образувал, да му помогне по-бързо да ги разгради."

Терапевтичните стратегии трябва да бъдат различни в началния стадий от заболяването, когато вирусът атакува тялото и се размножава, от следващия етап, в който се намаляват негативните ефекти за заразения организъм, поясни специалистът. "И точно там нашите наблюдения отварят нов терапевтичен прозорец", посочи българският лекар, който работи в Швейцария.