Проблеми със зеления ток може да натоварят сметките с още 4 процента

Заради системно натрупвани грешки в образуването на цените на електроенергия след бума на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в момента енергийната система изпитва недостиг на 220 млн. лв., чието компенсиране би означавало 4 процента поскъпване на тока от 1 юли 2013 г. Това коментираха в четвъртък пред журналисти от компанията ЕВН, която снабдява с електроенергия Югоизточна България, докато в същото време Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) смята да свали цените с 3-4 процента.

От дружеството обаче посочват, че крайно неприемливо е крайният потребител да се товари с повишение на цената на тока заради все повечето ВЕИ-та, защото това прави икономиката ни неконкурентоспособна. Затова ЕВН предлага поскъпването на електроенергията заради присъединяването на все повече възобновяеми енергийни мощност да бъде укротено със създаването на специален ВЕИ-фонд, в който да влизат половината постъпления от търговията с държавни парникови квоти и приходите от зелената добавка за ток, плащана от потребителите. С парите от този фонд пък да се плаща произвежданата на екологичен начин електроенергия.

"ВЕИ-проектите в момента са горещ картоф, който трябва да спрем да си прехвърляме, а да се реши проблемът. Горещият картоф беше в НЕК, която дълго време поемаше разходите за ВЕИ, после горещият картоф дойде в снабдителите, част от него се прехвърли на ВЕИ-инвеститорите с въвеждането на таксата, която трябва да плащат за достъп до мрежата, но за другата част от горещия картоф не е ясно какво се прави и дали няма да отиде в потребителите“, коментира Йорг Золфелнер, регионален мениджър на австрийската ЕВН.

В момента в енергийната система има дупка за 220 млн. лв. заради включването на нови слънчеви и вятърни централи и, ако тя не бъде покрита, това би означавало цената на тока от 1 юли 2013 г. да се повиши с 4 на сто, докато в същото време намеренията на ДКЕВР са да поевтини с 3-4 на сто електроенергията, обясни Золфелнер. Според него продължаване на работата в електроенергийния сектор по сегашните правила на ДКЕВР ще запази нестабилността при цените на електроенергията.

"Крайно неприемлива е алтернативата този по-голям от планираното разход за ВЕИ-ата да се отрази пряко върху потребителите, защото това прави българската индустрия неконкурентоспособна“, коментира Калина Трифонова, вицепрезидент на "ЕВН България“.

Проблемът е в това, че при определянето на цените на тока от 1 юли 2012 г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) е предвидила 466 млн. лв. годишни разходи за "Електроенергийния системен оператор“ (ЕСО) и електроразпределителните предприятия (ЕРП) – ЕВН, ЧЕЗ и "Енерго-Про“ - за присъединяването на ВЕИ-мощности.

От тези пари обаче 120 млн. лв. веднага са отишли в ЕСО и компанията майка НЕК за компенсиране на стари разходи по присъединяването на ВЕИ. Така за периода юли 2012 – края на юни 2013 г. на ЕСО и ЕРП-ата са останали 346 млн. лв., но реално разходите на дружествата са за 760 лв., обясни Гочо Чемширов, член на управата на "ЕВН България“.

За да компенсира тези разходи, в средата на септември 2012 г. ДКЕВР въведе временни цени за достъп на ВЕИ-ата до преносната и разпределителната мрежа. По изчисления на ЕВН тези такси ще осигурят допълнителни 200 млн. лв. за снабдителите Така и се получава дупката от 220 млн. лв. за ЕСО, ЕВН, ЧЕЗ и "Енерго-Про“ в разходите, които са направили за включване на ВЕИ в мрежата.

Само за ЕВН разходите за ВЕИ за този едногодишен период са около 300 млн. лв., а ДКЕВР е одобрил в цената само 76 млн. лв. От цената достъп ЕВН очаква около 80 млн. лв. и от сметките излиза, че на техен гръб е основната част от недостига. Причината е, че обслужваният от тях регион е най-слънчевият в страната и само през първата половина на 2012 г. са влезли в експлоатация 642 фотоволтаични електроцентрали с обща мощност от 370 МВ. Бумът бе заради обявените от ДКЕВР нулеви квоти за присъединяване на ВЕИ от 1 юли 2012 г. Така всички инвеститори ги включиха ударно преди това, за да се възползват и от по-високата тогава цена на задължително изкупувана слънчева енергия, обясни Чемширов.

За периода от средата на 2013 г. не е ясно дали ще има още присъединени ВЕИ-проекти, но и сегашните вече тежат достатъчно на системата, стана ясно от думите на представителите на ЕВН. Чемширов даде пример как през целия септември миналата година Ямболска област е ползвала само произведената на нейна територия слънчева енергия и дори е имало момент, когато потреблението е било по-малко и се е налагало токът да се връща обратно в мрежата за други нужди.

Затова от дружеството предлагат на правителството да създаде ВЕИ-фонд, в който да влязат половината от средствата от търговия с държавните парникови квоти, които и без това по закон са предвидени за екологични проекти. Тъй като голяма част от тези зелени проекти вече са реализирани, то може средствата от продажба на СО2-емисии постфактум да се използват, коментира Калина Трифонова. По думите ѝ във ВЕИ-фонда може да влязат за начало половината приходи от участието на България в ранните европейски търгове с въглеродни газове в края на миналата година и следващите постъпления от подобни сделки.

През миналата година България продаде 3 млн. квоти за 20.2 млн. евро, които в момента постъпват в държавния бюджет. През 2013 г. екоминистерството планира да продаде над 22 млн. парникови квоти.

Според Трифонова като във ВЕИ-фонда се вкарат и приходите от зелената надбавка, плащана от всички потребители, може да се получи пълната цена, гарантирана на ВЕИ производителите и те да си получават средствата от тази фонд. "Така ще се намали рискът върху компаниите – дали е НЕК или ЕРП няма значение. Ще се намали и ефектът върху поскъпването на цените на електроенергията“, посочи Трифонова. "Това е вариант за комбинация на двата непазарни механизма – изискването от въглищните централи да плащат СО2 квоти и от енергийните снабдители да купуват на преференциални цени енергията от ВЕИ“, обясни тя.

Според Золфелнер трябва да се намери дългосрочно и качествено решение на проблема с ВЕИ-ата, а не да се бърза, тъй като има опасност от още повече грешки. "Трябва да има яснота за всеки, който инвестира в този сектор, и да няма дискриминация, независимо при кого е тя“, посочи регионалният мениджър на ЕВН.