Само преди месец - за пореден път от началото на годината, от българския "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) предупредиха, че инсталираните 6800 МВ фотоволтаици и близо 4000 МВ батерии за съхранение на електроенергия натоварват системата в България до степен прегряване. Така се увеличават рисковете от аварии по електропроводите, а на следващ етап може да са застрашени и подстанциите.
Също преди толкова време в интервю за Mediapool директорът на ЕСО Кирил Георгиев каза, че за да се справя преносният оператор с поддържането на мрежата, внася реактивна енергия от Турция и Румъния. Причината е, че работят турбините само на два ядрени и четири въглищни блока, което не е достатъчно за осигуряване на т.нар. въртящ момент или инерция, необходима за поддържането на честотата на преносната мрежа и сигурността на електроенергийните доставки.
За сравнение Литва – с инсталирани 6200 МВ слънчеви и вятърни централи, почти колкото българските, но и с едва 690 МВ батерии капацитет за съхранение, с 1000 МВ газови електроцентрали и също толкова инсинератори, произвеждащи ток от горене на отпадъци, без нито една топлоелектрическа или атомна централа, няма подобни проблеми.
Лесно и платено от Евросъюза
Две ефективни решения прилагат литовският електроенергиен преносен оператор "Литгрид" и държавното дружество от същата енергийна група – "Енерджи селс". И двете решения са прости и са съфинансирани от Европейския съюз.
Три от подстанциите на "Литгрид", разположени като триъгълник на територията на страната – край градовете Алитус, Телшяй и Нерис, са оборудвани със синхронни кондензатори. Съоръженията могат да се задействат за секунди при нужда и тяхното въртене осигурява инерцията, изисквана за поддържане на честотата на мрежата в необходимата степен за покриване на моментните нужди от пренос на енергия, произведена от слънце. Това обяснява Артурас Колейшас, мениджър на програмата за синхронизация на мрежата на "Литгрид", при обиколка на подстанцията в Алитус.
Подстанцията в Алитус, където е единият от синхронните кондензатори, е защитена не само от кибер атаки, но и физически с огромни бетонни блокове. Решението е просто и ефективно, а за подсилване на защитата срещу дронове и в други подстанции се реализира проект, за който ЕС е отпуснал 22 млн. евро, сн. "Литгрид"
Трите съоръжения със синхронни кондензатори са част от междусистемната връзка LitPol Link между Литва и Полша. Тя е с капацитет до 500 МВ и играе ключова роля в отделянето на балтийските електроенергийни системи от създадения по съветско време остров БРЕЛЛ (Беларус, Русия, Естония, Литва и Латвия) и включването им към континенталната европейска синхронна зона през февруари 2025 г. Именно тези синхронни кондензатори осигуряват стабилно напрежение в мрежата на Литва и тя остава балансирана въпреки немалкото възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).
У нас разчитат на ТЕЦ, докато не стане късно
За сравнение българският ЕСО няма нито един такъв кондензатор в своите подстанции. Оправданието за това е, че досега не е имало подобна необходимост заради турбините в ТЕЦ-овете. Да, обаче само за две години спряха две от въглищните централи, а останалите две – държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" и частната ТЕЦ "Бобов дол", с инсталирана обща мощност от 1300 МВ, работят с ограничени възможности според пазарната конюнктура – обикновено наполовина.
Вярно е, че в Литва има много вятърни паркове – 2700 МВ или близо 45 на сто от инсталираните ВЕИ, и техните турбини допринасят за необходимата инерцията в системата, а у нас перките са малко над 700 МВ. Там обаче батериите са доста по-малко от българските.
В последните месеци у нас постоянно се коментира проблемът с липсата на "въртящ момент" в мрежата. Повдига се дори въпросът за поддръжка на въглищните централи чрез договори за капацитети или за гъвкавост, които да им позволяват да получават приходи за това, че остават на разположение за активиране при поискване от преносния оператор.
Дали на ЕСО би излязло по-евтино да инсталира синхронни кондензатори на свои подстанции, вместо да плаща за въглищни мощности в резерв, е въпрос на оценка. Която обаче на този етап май никой не смята да прави, за да се намери подобно на литовското решение за проблема с недостатъчната инерция в българската мрежа.
Батерии за вътрешни мрежови нужди
Другата "тайна" на балансираната преносна мрежа на Литва и липсата на проблеми с ВЕИ са четирите държавни батерийни системи. Те са финансирани от европейския Механизъм за възстановяване и устойчивост. Любопитното при тях е, че са с еднакви инсталирана мощност и капацитет за съхранение на електроенергията – по 50 МВ всеки от парковете или 200 MВ общо. Докато инсталираните в България са с различни мощност и капацитет. Четирите батерийни парка в Литва се управляват от държавната компания "Енерджи селс", която е собственост на Министерството на енергетиката и е част от групата на "Литгрид". Останалите три са край Шяуляй, Алитус и Утена.
Държавният батериен парк до подстанцията на "Литгрид" край Вилньос
Другото интересно нещо е, че тези съоръжения се ползват само за балансирането на ВЕИ-тата. Те изобщо не играят на пазара, както българските системи за съхранение на ток. Зареждането и разреждането им от мрежата на "Литгрид" става според нуждите на преносния оператор, нямат нищо общо с пазара и цените, обяснява Юстинас Мачулайтес, работещ в батерийния парк в близост до една от подстанциите край литовската столица Вилнюс. Съоръжението винаги се държи на 50 процента мощност, за да може да се използва ефективно за нуждите на балансирането на системата и запазването на честотата на мрежата, допълва той.
Възможно е след 2031 г., когато приключи пълната синхронизация на балтийските енергийни системи с европейската, държавните батерии да разработят допълнителни услуги за частни компании и дори продажба на част от активите. Засега обаче те са ценен ресурс на оператора за гарантиране сигурността на доставките.
За сравнение българският ЕСО няма нито една своя батерия за съхранение на електроенергия. Оправданията са със забраната в еврорегламент преносен оператор да има такива съоръжения. В Литва обаче това ограничение е преодоляно с отделното от "Литгрид" дружество "Енерджи селс", което работи в синхрон с "Литгрид".
Българският държавен оператор за батерии, който не прави нищо
Литовският подход спокойно може да бъде приложен, тъй като "Българският енергиен холдинг" има дружеството "Национален енергиен оператор" (НЕО), създадено през 2023 г. с цел да изгражда системи за съхранение на електроенергия. За три години обаче дружеството, на което бе предоставен капитал от 30 млн. лв., изхарчи 4 млн. лв. от тях и не направи нито една батерия. То дори не кандидатства за европейско финансиране по плана за възстановяване и развитие за 1.2 млрд. лв. за собствени батерии, докато редица частни компании се възползваха от безвъзмездното финансиране, както са направили и литовците.
НЕО обаче са похарчили пари за изследване и преценили, че има опасност, ако се включат в процедурата за субсидиране ReStore – и затова не участвали. Каква е опасността, така и не е ясно, но за награда директорът на НЕО Александър Михайлов наскоро беше пратен от новото правителство да ръководи проектната компания за строежа на двата нови реактора на площадката на АЕЦ "Козлодуй".
От "Енерджи селс" обаче рискували и получили безвъзмездни 79.5 млн. евро по литовскиа план за възстановяване и устойчивост "Ново поколение Литва" за четирите парка, чиято обща стойност е 117 млн. евро. И от "Литгрид" твърдят, че засега се справят с балансирането на ВЕИ.
Предстои обаче възобновяемите централи да се увеличават и да достигнат дял от 65-75 на сто в мрежата до края на 2026 г. Според плановете на литовския оператор до 2028 г. те ще възлизат на близо 8000 МВ и ще покриват 90 до 100 процента от нуждите на страната. При батериите намеренията са да достигнат 2000 МВ.
А в момента българският ЕСО опитва всевъзможни еквилибристики за балансиране на наличните възобновяеми близо 7000 МВ – основно слънчеви, мощности, и на 3600 МВ батерии, които при това също нарастват. Инвестиционните намерения за съхранение на електроенергия у нас вече надхвърлят 30 гигаватчаса, според изнесени през март данни на Министерството на енергетиката. Голяма част от тях, естествено, няма да се реализират, но въпреки това числата са внушителни и главоболията на преносния оператор при управлението на тази мощности вероятно ще стават все по-силни. А хапче срещу тях е проект като батерийния в Литва.
Почти еднакви ПАВЕЦ – различен подход
Също като българите, литовците си имат ПАВЕЦ от съветско време – "Круонис". Но за разлика от нашата "Чаира", която аварира и днес работят само два от четирите ѝ хидроаграгата, тяхната е модернизирана с пари от еврофонордовете и заем за 105 млн. евро от Европейската инвестиционна банка. Работят и четирите ѝ мощности – всяка от 225 МВ. Нещо повече, в момента нейният оператор "Игнитис" работи върху инсталирането на допълнителна тръба, свързваща горния и долния изравнител на ПАВЕЦ "Круонис". Тя ще е с по-малка мощност – 110 МВ, защото е преценено, че засега няма нужда от по-голяма. До края на 2026 г. трябва да е факт увеличената мощност на хидросъоръжението до 1010 МВ. Иначе планът при строежа на хидропомпената централа е бил тя да има общо осем тръби. Операторът на хидросъоръжението също така инсталира батерии за ток с мощност от 99 МВ като допълване на възможностите си за балансиране на системата. Този парк също се очаква да заработи догодина.
Четирите тръби на литовската ПАВЕЦ, чиято денивелация не е голяма като на "Чаира", и петата в строеж, сн. "Литгрид"
В момента ПАВЕЦ "Круонис" може да осигури 94% от общите необходими енергийни резерви за Литва в случай на авария и се задейства за под 2 минути. Българската "Чаира" е далеч от тези параметри, а по отношение на използването на европейски финанси едва сега се очаква собственикът ѝ – "Националната електрическа компания", да кандидатства за до 50 процента евросубсидия за построяването на втори водоем към хидросъоръжението – язовир "Яденица", което ще увеличи мощността на "Чаира" до 1000 МВ. През 2022 г. проектът бе оценяван на 220 млн. евро, а преди време бе включен от Брюксел в списъка с приоритетни проекти.
Литовските енергийни експерти не просто говорят за споделяне на мрежата при включване на различни видове ВЕИ – за разлика от българските си колеги, те вече го правят.
Виртуални хибридни мрежи в Литва, тук само приказки
Напусналият наскоро политиката депутат на ГЕРБ и бивш енергиен министър Делян Добрев от няколко години обяснява пред енергийни форуми, че се предвижда гъвкава схема за присъединяване на производителите на ток, при която свободната в определени часове мрежа да може да се ползва комбнирано от източници на енергия, които работят в момента, а не да е резервирана и да стои без натоварване. Подобен подход би спестил на ЕСО милиони за изграждане на нова мрежа и за укрепване капацитета ѝ, за да може да поеме многото желаещи ВЕИ. Засега обаче това са само приказки по форуми и кръгли маси.
В Литва, например, мрежата е преминала към динамични връзки, разказва Игнас Юневичюс, отговарящ за възобновяемите източници в "Литгрид". От 2023 г. насам всички споразумения за включване на ВЕИ в преносната мрежа са за гъвкаво свързване, което позволява утрояване на използваемия капацитет на мрежата. Ако при традиционно свързване на 100 МВ слънце, реално производителите използват средногодишно около 20 процента от капацитета, при хибридно свързване към мрежа за 100 МВ може да се присъединят по 100 МВ слънце, вятър и батерии, които използват капацитета по различно време и така реално вместо 100 МВ се включват 300 МВ.
Фотоволтаична енергия, вятърните паркове и батериите получават едновременен достъп до 100% от наличния капацитет на мрежата (300% общо) като операторът следи в реално време натоварването на мрежата от трите източника. В случай, че комбинираното производство от слънце и вятър надвиши 100%, операторът преценява кой от източниците да ограничи и информира производителите дали се очаква подобно нещо преди отварянето на пазара за електроенергия за деня напред. Това понижава нуждата от инвестиции в инфраструктура, отбелязват от "Литгрид"-
В България обаче само се говори за нещата, които реално са се случили в Литва. Но надали е от незнание, а по-скоро заради различни икономически интереси.
Ключови думи
Свободата има цена
Благодарим, че не ни оставяте да я плащаме сами.
Станете месечен дарител на Mediapool, защото ако журналистиката днес премълчи истината, утре няма да има кой да я каже.
1 коментар
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Ами едно време се подиграваха на Асен Василев за завода за батерии край Стара Загора, за инсталирането на батерии собственост на ЕСО при държавните ВЕЦове и т.н. И изведнъж се оказа че не били чак такива фантасмагории тези идеи. Между другото точно капитан катамаран и гълъба зачеркват завода за батерии.