Пробойните в българската позиция около кризата в Украйна стават все по-опасни

България за пореден път се доказа като една от най-несигурните страни членки на НАТО - с разделено общество, "пробита" политическа класа, корупция и липса на лидерство, като цената на това поведение в задълбочаващата се криза около Украйна става все по-висока и ще има измерения от различно естество.

По собствено желание българското правителство остана извън плановете на САЩ за засилване на отбранителния потенциал на източния фланг на Алианса, а дори след нахлуването на руските войски в Украйна, в първата реакция на кабинета военният министър Стефан Янев посъветва да не се използва фриволно думата "война", тъй като и Путин я избягвал.

Самият Путин обяви, че става дума за "специализирана военна операция" в сепаратисткия Донбас, но в действителност руските войски предприеха пълномащабна атака в цяла Украйна.

Подобни коментари от страна на Янев вече не са изненада и макар впоследствие да не се възприемат официално от правителството, ясно показват както на българските граждани, така и на партньорите в НАТО и ЕС, нивото на разбиране на ситуацията.

Малко по-късно в четвъртък президентът Румен Радев и премиерът Кирил Петков осъдиха категорично руските военни действия в Украйна, но на държавния глава често му се налага да се обяснява за мнението си, че "Крим е руски", а по-рано открито се обявяваше и за свалянето на европейските санкции заради незаконната анексия на Крим.

Сега ЕС обяви, че готви нови безпрецедентни санкции срещу Москва, които трябва да бъдат одобрени и от България. Парламентът обаче се проваля в усилията си да излезе с обща позиция за кризата, като именно санкциите се оформят като разделителната линия.

Проруската партия "Възраждане" и БСП, която участва в коалиционното правителство на Петков, не приемат да се залагат санкции в официалната позиция на българския парламент.

Най-голямата опозиционна партия ГЕРБ пък изрично каза, че няма да подкрепи декларация, в която санкциите не присъстват.

Коментарите на лидера на партията Бойко Борисов трудно могат да се приемат като принципни, след като той в лично качество като премиер работи всеотдайно за руския стратегически проект "Турски поток", "плати" и осигури скоростното му изграждане на българска територия под името "Балкански поток. Така с негова помощ Москва успя да заобиколи Украйна за газовите си доставки, което впоследствие улесни сегашното решение на Путин да предприеме и военна инвазия срещу страната.

В същото време Борисов така и не успя да реализира интерконектора с Гърция, който може да осигури поне частична газова диверсификация на България.

Символно е и поведението на българската държава около опитите за убийството на българския оръжеен търговец Емилиян Гебрев и на Сергей Скрипал във Великобритания.

Така, вместо да демонстрира единство, политическата класа в България, отново излъчва разнобойни сигнали, които много трудно могат да спечелят доверие в НАТО и ЕС.

Основното хибридно оръжие на Русия в България е разделението на обществото по линия НАТО-Русия, което тя системно използва. Озадачаващо е, че дори при започнатата война в Украйна в студиата на големи телевизии се канят събеседници, които защитават "руската гледна точка".

България е непрекъсната жертва на дезиноформационни кампании, а българските служби се провалят в противодействието им. Кампанийните действия като "осветляването" на Николай Малинов като руски шпионин, например, не помагат за промяната на средата.

Други казуси пък се повдигат, но остават във въздуха. Такова е твърдението на българската прокуратура, че руски граждани са заподозирани за четири взрива в оръжейни складове и заводи у нас.

Взривовете са в период от около 10 години.

Освен липсата на мерки за преодоляване на енергийната зависимост, липсват и действия за изваждане на българските въоръжени сили от руска орбита. България продължава да разчита на старото съветско оръжие, като особено фрапираща е ситуацията в бойната авиация, където се разчита на Русия, за да може България да охранява собственото си въздушно пространство.

И на този фон българското правителство стигна до идеята да засили отбраната на страната, като се формира батальонна бойна група на НАТО на наша територия. Идеята е България да е рамкова държава на бойната група, въпреки че практиката е тези групи да се водят от големите и модерни армии в Алианса, които да ги осигуряват.

Българският замисъл е съюзниците да бъдат използвани за преодоляването на "дефицитите" в сухопътните ни войски, но бойната група да е под българско командване. Въпросните дефицити всъщност са много сериозни, защото освен липсата на модерни бронирани машини, трудно се осигуряват и нормални превозни средства.

Прави впечатление, че другите страни от Източния фланг на НАТО открито настояват съюзниците да осигурят повече сигурност, българският военен министър успокои, че около бойната група няма нищо особено.

"Става въпрос за тренировка, нищо особено, нищо притеснително" , каза той. 

И докато поведението на България цикли в този коловоз, страната ще става все по-честа жертва на руската тактика, която залага на най-слабите звена в НАТО и ЕС, използвайки характерните за тях обществени разделения, корупция и порочна политическа система.

Още повече, че осъзнатата политика на "снишаване" досега не е осигурила никакви ползи на България, а само на определени свои защитници.