"Том Лейк", Ан Патчет, превод Надежда Розова, издателство "СофтПРЕС"

Всички щастливи семейства си приличат, ако ги погледнем небрежно от голямо разстояние. В приливите и отливите на късмета, в редуването на добри и лоши решения, на упоритост и случайност, добро семейство е това, в което обичта и близостта оцеляват. Има ли по-голямо приключение от онова, което продължава през годините?

Семейството на Лара – тя, съпругът и трите им пораснали дъщери – се събира по меко казано неприятен повод: пандемията. Но краят на света е по-лесен за преживяване, когато си с любимите си хора в райско кътче и има какво да правиш. Има, и още как – черешовите дървета във фермата им се превиват от плод и трябва да бъдат обрани, и то без помощта на сезонните работници. Телевизорът бълва само лоши новини, затова мълчи изключен, а Лара си говори със своите дъщери. Веселият им терор я принуждава най-после да се върне в спомените си и да им разкаже за любовната си връзка с филмовата звезда Питър Дюк.

"През годините им бях разказвала, че съм била гадже с Дюк в "Том Лейк". През годините съм им казвала, че с баща им сме се запознали в "Том Лейк". В онзи момент обаче проумявам – Джо също го проумява, – че вероятно никога не сме им казвали нещо повече от това. Или може би понеже са деца, които наблюдават родителите си, нашият живот започва с тях и оцветяват всичко останало с дебелите си пастели, както си пожелаят."

Благодарение на това вече отмиращо изкуство – спокойния, емоционален, напоителен разговор, докато дъждът мие зрелите череши, езерото Мичиган се плиска, а маргаритките цъфтят, споменът за едно искрящо лято, преливащо от театър и любов, съживява хора и сенки.

Разказът на Ан Патчет се разгръща мощно, овладяно и задълбочено. Обикновеното и изключителното са така красиво заплетени, че неусетно разменят местата си. Сиянието на старата любов, светкавиците, които озаряват остри, преломни мигове; силата на добрите хора, лудостта на гениалните, благородната красота на осъзнатия труд. Развръзката е предизвестена, и все пак остава нещо за разкриване на края, и нещо скрито, защото е прекалено съкровено и прекалено болезнено, за да бъде споделено. Романът може да се чете и като своеобразен урок по родителство. Като добър пример и вдъхновение, като окуражително побутване напред, където ни очакват всякакви събития, а щастието е възможно. Тихата радост да принадлежиш на общност, създадена много преди теб, и отговорността да я съхраниш за възможните бъдещи поколения и времена.

"Том Лейк" е третата книга на Ан Патчет, която излиза на български език. Предишната е "Холандската къща", все още налична в някои книжарници. По-предишната, "Белканто", може да бъде открита при антиквари. Проверихме и ги поръчахме, защото искаме отново да преживеем усещането на влюбеност, да почувстваме как постепенно се лекува разбито сърце, и то точно както го прави с благата си сила прозата на Ан Патчет.