Продължаваме с манталитета на кандидати, а не на членове на ЕС

Българите са своего рода скептични евроентусиасти – огромен процент от тях подкрепят членството на страната в ЕС и същевременно смятат, че интересите на страната в ЕС не са добре защитени. Такива изводи могат да се направят от резултатите от национално представително изследване, проведено от институт "Отворено общество" през март и април т. г. и представено във вторник.

Над 60 процента от анкетираните българи подкрепят членството на България в ЕС. Над 70 процента от тях смятат, че интересите на България в ЕС не са добре защитени, каза Георги Стойчев, изпълнителен директор на института. 85% от анкетираните заявяват, че България не е достатъчно активна в рамките на ЕС.

Според 6% това е заради обстоятелството, че България е малка държава, която не може да въздейства на европейските политики. 40% смятат, че това се дължи на вътрешните неуспехи на страната, а за други близо 30% - на липсата на капацитет на правителството да участва в общия европейски дебат, посочи Стойчев.

Директорът на института коментира, че тези нагласи на българите до голяма степен отразяват типа дебат, който имаме в България по отношение на ЕС. Когато се говори за ЕС у нас, обикновено свеждаме разговора до въпроса как прилагаме европейските политики, как съюзът въздейства на България и много по-малко говорим как участваме в правенето на европейските политики и как въздействаме върху формирането на ЕС, каза Георги Стойчев.

Докато разговорът в България се води в подобни рамки, дотогава тя ще бъде държава, която има статут на член на ЕС, но в същото време е с манталитета на кандидат-член на ЕС, каза още той.

Затова, по думите му, колкото по-бързо започнем да гледаме на Европа като на нещо, на което сме продуценти, а не което само консумираме, толкова по-добре за всички.

Ако десетте нови страни членки от Централна и Източна Европа имаха повече влияние в ЕС, алиансът щеше бързо да приеме Лисабонския договор, да включи Хърватия и Сърбия "в рамките на няколко месеца", да търси още разширяване на изток, да преследва по-либерална политика на икономическо развитие и да гледа на НАТО като на решение на въпросите на европейската отбрана и сигурност, е изводът от експертен доклад "Това вече е един различен "Източен блок", представен също във вторник.

Изследването анализира позициите на десетте нови страни членки от Централна и Източна Европа в седем основни политики на ЕС, сред които енергетика, външна политика и икономика, и откроява основните промени, които новите страни биха прокарали, ако можеха да налагат дневния ред на ЕС.

Въпреки икономическата криза, десетте нови страни членки биха отхвърлили държавния протекционизъм, биха либерализирали пазара на труда и биха замразили дебата за уеднаквяване на данъчните политики в рамките на Съюза. Енергийната сигурност на Европа би била усилена чрез сериозно развитие на ядрената енергетика, показва още докладът.

Въпреки тези предпочитания, новите членове на ЕС от Централна и Източна Европа все още следват изработени от другите страни членки политики, като по-рядко играят водеща или възпираща роля при вземането на общоевропейските решения, показва изследването.