Продажба за 9 трилиона долара

Продажба за 9 трилиона долара

Представете си, че сте ужасно задлъжнели, притежавате голямо портфолио от ценни книжа и имоти, които не използвате достатъчно, а освен това ви е трудно да свиете разходите си подобно на повечето западни правителства.

Дали няма да размислите и да се освободите от някои от активите си?

 

Политиците се обръщат към приватизацията в различни времена по различни причини. Във Великобритания през 80-те години на миналия век Маргарет Тачър я използва, за да ограничи властта на профсъюзите.

 

По-късно източноевропейските страни прибягват към приватизацията, за да демонтират централизираните икономики. Днес, на фона на най-високото равнище на задлъжнялост на развитите икономики в мирно време, основният смисъл е да се съберат пари в брой.

 

Данъкоплатците може да мислят, че най-доброто от фамилното имущество вече е разпродадено, но все има доста много. Държавните компании в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие са на стойност около 2 трилиона долара. Освен това са налични и миноритарни дялове в компании, плюс 2 трилиона и нещо в компании за обществени услуги и други активи, притежавани от местните власти.

 

Истинските съкровища обаче са "Нефинансовите активи" - сгради, земя, подземни ресурси, които Международният валутен фонд (МВФ) е оценил, че възлизат на три четвърти от брутния вътрешен продукт (БВП) средно в богатите икономики: 35 трилиона долара в ОИСР. Някои от тези активи не могат или не бива да се продават.

 

Каква е цената на Лувъра, Партенона или националния парк Йелоустоун? Заради неясните сметки на правителствата не може да се разбере какъв точно е делът на тези съкровище от общото богатство. Ясно е обаче, че цялостният списък включва хиляди активи, които добре биха се пласирали на пазара и имат малка или никаква културно-историческа стойност.

 

Американското федерално правителство притежава почти 1 милион сгради (от които 45 000 са ненужни или не се използват напълно, както е установено при одит през 2011 година) и около една пета от земята в страната, под която се крият огромни резерви от петрол, газ и други минерали; американската фракинг революция досега почти изцяло става на частна земя.

 

Най-големите запаси от нереализирани ценности на гръцката държава се крият в над 80 000 сгради и терени без историческа и културна стойност.

 

Съотношението на вилите в Гърция и Испания е едно към 100. При това положение Гърция би трябвало да може да привлече строителни и други инвеститори на правилната цена.

 

Анализаторите от PwC са на мнение, че Швеция има лесно продаваема държавна собственост на стойност 100-120 милиарда долара. Ако това важи за страните от ОИСР, то тогава правителствата им притежават земи и сгради за продан на стойност 9 трилиона долара, което е равно почти на една пета от общия им брутен дълг.

 

Давайте!

 

Правителствата изглеждат странно нежелаещи да използват тези възможности за приходи. Това отчасти се дължи на факта, че приватизацията винаги се натъква на противопоставяне.

 

Особено чувствителен е въпросът, когато става дума за земя. Това установи Роналд Рейгън, когато планът му за продажба на части от американския Запад бе провалени от коалицията между зелени и фермери, които имаха права да пасат стадата си там.

 

Същото разбра и британското правителство през 2010 година, когато природозащитници попречиха на опита му да продаде земи, принадлежащи на правителственото ведомство Комисията по горско топанство (Forestry Commission).

 

През последните години големите трансакции, освен повторното приватизиране на спасени банки, стават главно на нововъзникващите пазари.

 

Активността започва да се повишава в Европа: британското правителство продаде Royal Mail миналата година и дава добър пример както за прозрачността на притежаваните от него земите и имущества, така и за готовността си да ги продаде.

 

Като цяло обаче предпазливостта преобладава.

 

Италия например носи товара на държавен дълг от 132 % от БВП, а приватизационните ѝ планове са скромни макар страната пропорционално да има повече за продажба, отколкото мнозинството богати страни, като корпоративните дялове са на стойност може би 225 милиарда долара, а нефинансовите ѝ активи възлизат на около 1.6 трилиона долара.

 

Сега, когато пазарите отново са се поуспокоили е време за по-голяма смелост.

 

Има начини да се насърчат продажбите. Събраните данни за държавните имущества са шокиращо недостатъчни. Те не са цялостни дори в Скандинавия, където правителствата се гордеят с откритостта си. Правителствата трябва да имат по-добра представа какво притежават. Ефективни регистри на земите, които да дават сигурност за правата на собственост, са от изключително значение: гръцките регистри остават пълен хаос.

 

Прекалено много правителства използват ненадеждната форма на счетоводство на парична база, което не дава точна представа за цената на притежаваното имущество. Много малко правителства водят такова счетоводство, каквото то трябва да бъде. По-подробен отчет ще

направи по-лесна преценката какво би могло да бъде по-добре в частни ръце.

 

Правителствата също така трябва да поработят здраво по това, което остава в държавни ръце. Няма един модел за управление на държавни активи, но всяка успешна стратегия би включвала определяне на финансови критерии, подобни на реперите в частния сектор.

 

Това е добре не само само по себе си, но също така може да доведе по естествен път до приватизация. Така стана в Швеция преди десетилетие, когато чрез създаването на професионално управлявана холдингова компания за държавните активи стана ясно, че много от тях не са от жизненоважно значение, което пък доведе до вълна от продажби, осъществени от правителството с ляв уклон.

 

Къде са наследниците на Тачър и Рейгън?

 

Приватизацията не е панацея за разточителните правителства. Продажбата на активи е нещо еднократно, което за кратко дава глътка въздух на тези, които са пристрастени към прекомерните харчове (макар че продадени веднъж активите, които могат да бъдат от пристанища до компании, най-често генерират много повече бизнес).

 

Трябва да се има предвид и загубата на приходи, ако активите осигуряват поток от приходи: богатата на петрол Норвегия получава една четвърт от държавните си приходи от добре управлявани държавни компании. Да се продава, когато пазарите са потиснати, като цяло е лоша идея.

 

Правителствата трябва също така да се поучат от отминалите вълни на приватизация. Без здрава регулация, разпродажбите обогатяват разполагащите с вътрешна информация и водят до неблагоприятни реакции.

 

Това стана във Великобритания (при железниците и компаниите за обществени услуги) и на нововъзникващите пазари (телекомите, банките и други).

 

Продажбата на Royal Mail бе напомняне за политическия риск: определете прекалено висока цена на актив и сделката може да се провали; определете прекалено ниска цена и данъкоплатецът се чувства измамен.

 

Въпреки това за правителствата, които се отнасят сериозно към задачата да направят разходите си съответни на приходите, приватизацията е полезен инструмент. Той позволява на правителствата да намалят задълженията си и да подобрят кредитния си рейтинг, като се намаляват разходите.

 

Подобрява се икономическата ефективност като се насърчава конкурентоспособността и като се прилагат капиталът и уменията на частния сектор към новоприватизираните активи.

 

Тачър и Рейгън използваха приватизацията като средство да преобразят компаниите за обществени услуги, телекомите и транспорта. Техните наследници от 21 век трябва да направят същото със сградите, земята и ресурсите. Огромни ценности очакват да бъдат деблокирани.

 

По БТА

Още от Свят

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?