Продажбата на болници отприщи страхове, част от които преувеличени

Под въпрос е дали всички лечебни заведения ще могат да се приватизират или ще останат защитени

Продажбата на болници отприщи страхове, част от които преувеличени

Възможността за приватизация на държавни болници очаквано стана повод за политически спекулации, а влизането на промените в Закона за лечебните заведения в парламента превърна предложението на здравния министър Петър Москов в бостанско плашило.

Темата е удобна за интерпретации както "дяволът чете евангелието". Макар и да крие някои рискове, предлаганата от здравното министерство мярка едва ли ще доведе до масова разпродажба, разграбване и ликвидация на държавните болници, каквито внушения се правят. И сега приватизацията на общински болници е разрешена, но мрачни сценарии като масова продажба, прилапването им от фармацевтични компании или превръщането им в хотели не са се случили.

Като основен аргумент да извади държавните болници от забранителния за приватизация списък здравното министерство изтъква това, че иска да пренасочи бъдещия инвеститорски интерес от строителство на нови болници към развиване на съществуващата мрежа. В същото време обаче държавата не казва от кои болници е готова да се лиши, твърдейки, че няма списък с подготвяни за продажба лечебни заведения и по този начин дава възможност за развихряне на фантазиите на противниците на тази мярка. Това от своя страна прави депутатите от управляващото мнозинство особено резервирани и депутати коментираха пред Mediapool, че между първото и второто четене най-вероятно ще бъдат внесени поправки в текстовете за приватизацията, в това число запазване под някаква форма на някакъв забранителен списък с болници, които да не подлежат на раздържавяване.

Иначе изваждането на болниците от забранителния списък спомага за изпълнението и на друга дадена от здравното министерство заявка – държавата и общините да поемат стопанските разходи на болниците, които притежават, а парите от здравни вноски да отиват само за лечението и медицинските разходи. За целта Москов вече на няколко пъти посочи, че болниците трябва да прегледат наличното си имущество и да се освободят от запуснати дворове и постройки.

В момента в забранителния за приватизация списък фигурират 72 болници и санаториуми, собственост на здравното министерство и още няколко лечебни заведения, собственост на други министерства като транспортното, военното и спортното. Ако промените влязат в сила, всяка от тях или части от тях ще подлежат на продажба.

В предлаганите от Москов текстове има няколко основни момента. Заложено е изискване купувачът задължително да запази всички лечебни дейности след приватизацията. Нужно е изрично решение на принципала – Министерския съвет или Общинския съвет, за продажба на дадена болница – нещо, което няма как да се случи скришом или без обществен дебат, което позволява и оказването на натиск срещу решението. Освен това персоналът и наемателите на болницата имат право да са първи купувач, а при приватизация на обособените части, в които не се извършва медицинска дейност,  купувачът няма да има право да открива друго лечебно заведение. Освен това приходите от приватизацията ще бъдат насочени за здравни дейности, макар и да не е много ясно разписано как ще става това.

Ще се превърнат ли болниците в хотели?

Един от основните страхове, който се насажда в публичното пространство е, че болници ще бъдат приватизирани, за да бъдат заграбени апетитните им имоти и на тяхно място да се построят хотели и какво ли не друго. Във внесения законопроект обаче изрично е записано, че "при приватизация на лечебни заведения приватизираното търговско дружество е длъжно да запази всички извършвани до момента на приватизацията лечебни дейности".

Според Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването, екипът на министър Москов дори се е презастраховал с този текст и според него не е нужна такава гаранция. "Там, където има нужда от болница, винаги ще се намери някой, който да направи. Ако някой купи съществуващата болница и я направи хотел, ако има търсене на медицински услуги, друг ще направи нова болница", коментира той пред Mediapool. Според него мярката  ще се отрази много добре в извънболничната помощ, като даде възможност на лекарите специалисти да си купят кабинетите, в които работят, да ги направят по-приветливи и хубави, да инвестират в собствения си бизнес.

Според синдикатите в здравеопазването, целта е да бъдат продадени санаториумите на здравното министерство, които са в курортни градове и лесно могат да бъдат превърнати в спа комплекси. Сега голяма част от тях са в окаяно състояние, тъй като държавата няма средства да ги поддържа. Според синдикатите те умишлено се поддържат в лошо състояние в очакване на бъдеща приватизация и поставят въпроса как е възможно частник да печели от същата дейност, която е губеща за държавната болница при едни и същи цени на клиничните пътеки.

Според експерта от "Отворено общество" Боян Захариев рискове крие некачественият и неефективен следприватизационният контрол у нас.  "Няма случай досега, когато някой нещо не изпълнява, да има последствия. То е хубаво, че на хартия ще пише, че няма да се променя дейността, няма да се прави това и онова. Но обикновено се изчаква няколко години да мине непосредствения интерес и след това можем да забележим, че не е така както е пишело. Много от приватизационните договори са много добри на хартия, но не се спазват", коментира Захариев пред Mediapool.

Кой се плаши от продажбата на болници?

"Има само едни хора, които са заинтересовани да няма приватизация и това са директори на болници, в чийто интерес е болниците да са държавни или общински", смята Кацаров.

"Тези хора прибират печалбите за себе си, а дълговете са за държавата и общината. Това са група от директори на болници, които ги е страх, че като приватизират болниците ще спре кранчето. Ще трябва да инвестират и рискуват собствените си пари. И подкокоросват политиците, че ще стане голяма драма, а драма няма. Заинтересовани са и тези, които управляват болниците", посочи той.

"Като спечели някой изборите, уволнява наред и си слага партийните кадри в бордовете на директорите. И всичко това е една политическа и всякаква друга корупция", заяви Кацаров.

В същото време директори на големи болници като кардиологичната "Света Екатерина" и университетската болница "Александровска" приветстваха възможността за приватизация. 

Част от лекарите очакват да се стигне по-скоро до приватизация на дейности, но не и на сгради, тъй като едва ли някой би проявил интерес към тях в сегашното им състояние.
Не всички в съсловието обаче посрещат с възторг идеята и у някои директори на болниците в страната има страхове, свързани най-вече със сградите и терените на болниците.

От Сдружението на общините също изразяват резерви към предлагания вариант в становище до парламентарната здравна комисия, посочвайки, че са против да има специален закон и привилегировани при продажбата групи.

Страшно ли е за пациента държавни болници да бъдат взети от частници?

"Мит е, че хората ги е страх от частните болници, защото те ходят и се лекуват в тях и това се доказва от увеличаващия се брой частни болници и нарастването на техния дял като финансиране от здравната каса", коментира Кацаров. По думите му, от гледна точка на системата ни за здравно осигуряване, няма никакво значение дали болницата е държавна или частна, важното е какво лечение предлага.

Според Боян Захариев това, че се променя законът не означава, че ще се пристъпи към приватизация. Според него обаче съществува риск, ако се пристъпи към "екстремна продажба на голяма част от държавните болници", тъй като това може да влоши допълнително и без друго трудния за голяма група хора достъп до здравеопазване, особено за живеещите в бедност. "Ако идеята е приватизацията да стане масово и то скоро, тогава бих се притеснил. Освен това все пак върху държавни болници, ако решиш да правиш някакви реформи, по-лесно можеш да въздействаш бързо – да ги окрупняваш и т.н., ако са частни това е по-трудно", коментира той. Според него трябва да има публични високотехнологични големи многопрофилни болници.

Според Кацаров обаче е мит и това, че няма да останат болници за бедните хора, тъй като и в момента, по думите му няма разлика в това, което пациентите доплащат в държавните и частните болници. 

Кой е потенциалният купувач на държавните болници?

На хартия очакванията са купувачи да са работещите в лечебните заведения, затова им е дадено и предимство. Проблемът тук е както при продажбата на предприятия в други сектори - доколко ясна ще бъде собствеността и дали зад сдружението на работещите в болницата няма да стоят други хора и интереси.

Директори на болници коментираха пред Mediapool, че не може да се очаква престижни западни инвеститори да дойдат, за да развиват българските болници и затова се опасяват, че зад предимството на лекари от болниците могат да стоят неясни интереси.

Един от основните страхове е придобиването на болници от фармацевтични фирми, на които дължат пари, което би затворило веригата по спорен от морална гледна точка начин.

Досегашната практика с общинските болници обаче не дава основания за подобни страхове и по-скоро такова явление, дори да го има, не би било масово.

Болници все пак може да останат в забранителния списък

Заради всички страхове и притеснения на този етап е ясно, че предлаганите от министър Москов текстове ще претърпят сериозна редакция преди окончателното им приемане.

Депутати от ГЕРБ коментираха неофициално пред Mediapool, че вероятно ще предложат оставането на ключови болници в забранителния списък, но колко и кои - тепърва ще се изяснява, още повече че други партии от управлението и опозицията също са за запазване на забранителния списък под една или друга форма.

Председателят на здравната комисия Даниела Дариткова (ГЕРБ) също заяви пред Mediapool, че между първото и второто четене ще бъдат презицирани текстовете, касаещи приватизацията. Тя все пак направи уточнението, че законът все още не е минал в зала на първо четене. "Нека не избързваме", заяви тя.

Дариткова посочи, че най-общо моментите, които трябва да се изчистят, са свързани със синхронизиране на здравния закон с този за приватизацията и следприватизационния контрол. "От медицинска гледна точка моята основна тревога е свързана с функционирането на спешните приемни отделения, част от които са разположени на територията на държавни лечебни заведения", посочи още тя.

_______________

Този документ е  създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

Споделяне
Реформирай това!

Проектът "Реформирай това!“ ще следи провеждането на управленски реформаторски мерки. Имаме амбицията да "реформираме“ и медийния подход към случващото се като сбор от отделни събития, за сметка на самите процеси.

Ако имате позиция, мнение или въпроси, с които да допринесете към темата, може да се свържете с нас тук.

Проектът се финансира в рамките на програмата за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г.

Всички писмени материали в рубриката ‟Реформирай това!“ са създадени с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България (www.ngogrants.bg).

Още по темата

Още от Реформирай това!

Трябва ли да се приеме гласуване по пощата и видеонаблюдение в секциите?