Продемократичните протести в Хонконг разделят мненията в някои квартали

Продемократичните демонстранти в Хонконг се хвалят с широка база от симпатизанти, но след повече от двумесечни протести се чуват и недоволни гласове в някои квартали като Уон Тай Син, където живеят много семейства на полицаи.

Попи Чан, съпруга на полицай, разказва как веднъж, докато готвела вечерята, бил счупен с тухла прозорец в апартамента ѝ на третия етаж.

Сблъсъци между демонстранти и сили на реда избухнали край сградата, обитавана от мнозина полицаи и техните семейства. Кълба сълзотворен газ тутакси изпълнили нейното жилище, където тя живее с двете си дъщери, мъжа си и една домашна помощничка.

"Първо ме хвана по-скоро страх, а не яд - споделя тя пред АФП, - може би те (демонстрантите) не осъзнават, че вършат нещо лошо."

"Не ми харесва тази работа - изглежда някой ги манипулира", допълва жената.

Случаят с тухлата прелял чашата - Попи и семейството ѝ бездруго от три дни не излизали навън заради протестите. Тя събрала малко багаж и отишла с децата да живеят у приятели.

В квартал Уонг Тай Син станаха някои от най-жестоките сблъсъци по време на протестите срещу оттеглен впоследствие законопроект, разрешаващ екстрадиции в Китай.

Вълненията продължиха със значително разширяване на продемократичните искания и обхванаха широки слоеве от обществото в автономната територия, например адвокатите, чиновниците, възрастните хора, а и цели семейства, също излезли на улиците.

"Да наложат спазването на закона"

В Уон Тай Син обаче има и други мнения за демонстрантите, които критикуват полицейската бруталност, а същевременно замерват с тухли пазителите на реда и къщите им.

"Тези неща рядко са ме ядосвали, защото си казвах, че хората понякога не знаят какво правят", уверява Попи Чан.

Други жители на работническия квартал не са склонни да простят толкова лесно на активистите, които нападнали на 3 август местната поща, нацапали стените с графити и изпотрошили камерите за наблюдение.

Джо - 35-годишен учител по математика, който отказа да се представи с фамилно име - нарича демонстрантите "злосторници" и "бандити".

Той е по-радикално настроен и иска от властите по-строги мерки. "Нека съберат воля и да наложат спазването на закона, да използват без страх силата, с която разполагат, за да спрат тези бунтовници", казва Джо.

Ако ли не, продемократичните демонстранти "ще се възползват от слабия отпор на правителството, на полицията, а основната жертва ще е цял Хонконг и невинните му граждани като мен", добавя той.

Няма скорошни анкети, които да показват реалната подкрепа за продемократичното движение; за нея говорят само внушителният мащаб на демонстрациите през юни и фактът, че те продължават да привличат голям брой участници, макар вълненията да навлизат в третия си месец.

Митингите в подкрепа на полицията и правителството събират много по-малко хора.

"Как да имам доверие в полицията?"

Начинът, по който реагира полицията, понякога ѝ носи негативи - неутрални преди хора от квартала вземат страната на демонстрантите.

По време на сблъсъците от 3 август в Уонг Тай Син полицията бе пресрещната от тълпа местни жители с гневни викове: "Махайте се! Не сте добре дошли!".

Връщайки се тогава у дома, 21-годишният студент с фамилно име Чжоу видял полицаи от силите за борба с безредици да използват палки и сълзотворен газ и срещу демонстранти, и срещу местни хора.

"Видях как излизат от колите си и започват да бият група местни жители - там имаше старци, възрастни хора, младежи, видях дори шофьор на автобус", спомня си той.

Студентът никога дотогава не бил участвал в протести, но инцидентът го подтикнал да се присъедини към движението.

"Щом са способни да ги удрят така, да бият обикновени граждани (. . .) - как да имам доверие в полицията занапред?", пита се той.

По БТА