Проект помага на хора с увреждания да са по-уверени във всекидневието

Интервютата за работа, отказите и резервираното отношение на околните са източник на стрес и ниско самочувствие за много хора. За хората с увреждания обаче това се отнася с още по-голяма сила.

Сдружението "Ахури" си поставя за цел да вдъхне самочувствие и да научи хората с увреждания чрез беседи и арт профилактика как да се справят в ситуации от всекидневния живот с по-голяма увереност. Проектът “Помощ и самопомощ за профилактика на стреса и психично здраве при хора с увреждания“ печели подкрепата на Институт “Отворено общество“ и Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа в рамките на проекта “Овластяване на безвластните“.

Проектът е насочен към незрящи, слабовиждащи, трудноподвижни и безработни.

“Цялата група беше 52 души като от тях трима-четирима дойдоха само веднъж на нашите беседи. Една част си намериха работа, част от тях в чужбина, други се омъжиха и създадоха семейства. Това, което със сигурност мога да кажа е, че всички до един си възвърнаха самочувствието“, разказва Татяна Бобева, която е координатор на проекта.

По време на срещите си с хората тя им поставя практически задачи, чете им книги, чете им закони, за да знаят трудовите си права.

"Имах група слепи, много добри масажисти, но нямаха психиката на борещия се човек и си мислеха: “Аз като съм сляп, кой ще ме вземе?” И за една година успяхме да обърнем самосъзнанието им, че не само ще ги вземат, ами ако не ги вземат, работодателите ще загубят много“, разказва Бобева. "Ако ти влезеш с вдигнати рамене и си мачкаш пръстите и пристъпваш от крак на крак от страх, че нямаш зрение, дори да имаш зрение, работодателят пак няма да те вземе“, коментира тя.

Затова насърчава слепите с увереност да представят квалификациите си, да кажат, че освен това имат и други умения, които могат да покажат на практика и да уведомят евентуалния си работодател, че освен всичко друго би ползвал и преференция, ако ги наеме.

Преминали през антистресовите занимания на сдружение “Ахури“ сега работят като масажисти, куриери, сладкари, редактори в издателства.

Освен това по време на сбирките хората с увреждания решават и казуси как биха се измъкнали от сложни ситуации при наличие на определени обстоятелства и предмети наоколо. “Нещо като “Сървайвър“, но на теория“, обяснява Бобева.

“В началото са гола вода, първите им резултати показват никакви способности за справяне. Оказа се, че те имат знания, но не могат да ги използват. Подредила съм задачите по сложност и в последните нива вече се пораждат спорове и има реплики от рода: “За какво ти е кибрит на луната, там няма въздух?“. В споровете се очертават и лидерите. Например има групи, които не оцеляват, защото този, който е избрал най-правилната стратегия, е миролюбиво настроен и не иска да налага мнението си, няма качества на лидер. И цялата група слуша лидера, чиято стратегия обаче е погрешна“, разказва тя.

За пътя, извървянт хората с увреждания от мига, в който за първи път стъпват на беседите, до успешната им реализация говорят и техните картини.

При арт заниманията на напълно слепите хора асистент подава боички. “Рисуват според настроението си и се получават много различни неща като има еволюция в картините от тъмни към светли краски“, разказва Бобева.

В музея “Земята и хората“ е правена изложба с техни картини, която е предизвикала интерес и част от творбите са били продадени. “Някои от нещата са абстрактни и всеки вижда нещо различно. Бих казала дори, че картината избира човека, който я купува, а не той нея“, допълва Бобева.