Проектът "Белене" обявен за основен източник на корупция в България

Проектът "Белене" се е превърнал в основен източник за корупция в България, заяви на пресконференция в Брюксел експертът по ядрена енергетика Георги Касчиев, който бе председател на бившия Комитет за използване на атомната енергия за мирни ели, сега Агенция за ядрено регулиране. Той и представители на "Грийнпийс", на германската екологична организация "Ургевалд" и български еколози се опитват да убедят Европейската комисия да не дава зелена светлина на проекта за втора атомна централа у нас.

Държавата е платила на частна фирма  над 100 пъти повече от средната за Европа цена, за да се изготви оценка за въздействието върху околната среда на проекта.

"Беше заплатено около 6 млн. евро, като оценката използва всички материали от изследване  на "Енергопроект" и Международната агенция за атомна енергия, правено през 2000-2001 г. дори някои страници от доклада са пълно копие на стария документ", посочи Касчиев пред БНР.

"Става въпрос за известна фирма в България, която е навсякъде във всички проекти в енергетиката, износа на електроенергията и  в проектите за централите "Марица Изток". Това е "Парсънс", която има основна роля като архитект инженер на проекта",  каза Касчиев, който сега се изявява като експерт на Института за анализ на рисковете към Университета във Виена.

"НЕК им плаща по 18 млн. долара на година", допълни той и изчисли, че досега на "Парсънс" са платени около 300 млн. евро покрай "Белене". "И не се питайте  защо постоянно искат повишаване на цената на тока", вметна Касчиев.

От Националната електрическа компания заявиха, че такъв род обвинения се отправят не за първи път и вече са ги опровергавали. "Нашата основна задача е да продължим да произвеждаме икономически ефективна и еколотично чиста енергия и затова ще продължим да развивамепроекта "Белене", коментираха от пресцентъра на компанията.

Касчиев съобщи още, че с "Грийнпийс" разговарят с Европейската комисия да не бъде дадено положително становище за реализацията на проекта.

Говорителят на еврокомисаря по енергетиката Андрис Пиебалгс - Фернан Тараделас, каза пред журналисти, че тези разговора си част от финалните консултации, които ЕК прави преди да се произнесе по въпроса за бъдещата централа..

"Напреднахме много с подготовката на становището си, което ще бъде дадено до края на годината. Разговаряме и с противници на проекта, получаваме хиляди писма във връзка с "Белене", заяви Тараделас. "Групите срещу Белене са много активни, но това не значи, че нашето решение ще е взето на базата на кампании. Ще го вземем на базата на факт", допълни говорителят на Пиебалгс.

В опитите си да спрат ядрения проект, екоорганизациите и Касчиев акцентират върху "липса на оперативен опит с планирания за Белене ядрен реактор, липса на квалифициран персонал и на ефективна система за контрол, което ще доведе и до  ниско качество на строителните работи".

Ако се вземе предвид и високият сеизмичен риск около мястото за централата, както и  ниската култура в областта на ядрената сигурност в България, се стига до извода, че проектът не бива да се изпълнява, посочи Касчиев.

По-рано през деня обаче от НЕК съобщиха, че площадката на АЕЦ "Белене" е разположена в една от най-спокойните от сеизмична гладна точка територии на България. Дружеството, което засега се води инвеститор в проекта на нова атомна централа у нас, се позовава на изследване на Геофизичния институт на БАН, направено въз основа на данни от локалната сеизмологична наблюдателна мрежа около площадката на АЕЦ "Белене" за периода 1 ноември 2006 – 31 октомври 2007 г., както и от станциите на Националната оперативна телеметрична система за сеизмологична информация.

Анализът е обхванал 150 км около бъдещата централа и според него площадката е разположена в стабилна част на консолидираната Мизийска платформа, където сеизмичността в проучвания период и по исторически данни не е надвишавала магнитуд от 4-та степен по интензивностната скала на Медведев, Шпонхоер и Карник.  

С високо ниво на сеизмичността са западните и централните части на Южна България (сеизмични зони София и Марица), сеизмична зона Горна Оряховица и огнище Вранча. Най-ниските стойности са по поречието на р. Дунав, посочва проучването.

В 30-километровия радиус на бъдещата атомна централа за проучвания едногодишен период не са констатирани земетресения. Най-близкото е било регистрирано на 59 км, а най-силните са локализирани на 102 и 141  kм от площадката, информират от НЕК.