Проектътза строежа на петролопровода "Бургас-Александруполис" може да бъде възобновен при трудности с ползването на черноморските проливи, заяви шефът на руската компания "Транснефт" Николай Токарев, цитиран от руската агенция ТАСС във вторник. Коментара си той направи в отговор на въпрос за възможните проблеми пред доставките на руски петрол през Босфора и Дарданелите заради ситуацията в Турция след неуспешния опит за военен преврат.
"Транснефт" е лидер на руския консорциум, в който влизат още "Роснефт" и "Газпромнефт", държащ 51 на сто от проектната компания за изграждането на тръбопровода, която първоначално България искаше да бъде ликвидирана, заради прекратяването на проекта от наша страна, но после се отказа с мотив реализация на други проекти.
Токарев заяви, че българските партньори "приятно са изненадали" с намерението си да запазят общото дружества, в което останалите 49 на сто си делят поравно България и Гърция.
"Буквално наскоро ние получихме официално уведомление затова, че те са поддръжници на запазването на перспективите пред проекта ""Бургас-Александруполис. Те са против ликвидацията на компанията, създадена за проекта и замразена (след решението на българския парламент за денонсиране на междуправителственото споразумение с Гърция и Русия за петролопровода – б. ред.). Сега всички в нея са заинтересовани, включително българските партньори", каза представителят на "Транснефт".
Проектът не е пратен в архива, тъй е разработен и при необходимост може да бъде изваден от папките и да започне работа по него. това е един от вариантите", каза той.
Токарев напомни, че съществуващата компания все още се финансира. По думите му Русия е била готова да прекрати дейността ѝ, за да не се търпят финансови загуби от издръжката ѝ, но "след като влязохме в практическата плоскост на тази инициатива, нашите български партньори ни уведомиха, че биха искали да запазят тази компания и да участват в работата ѝ".
Малко по-различна е версията на българското финансово министерство, което е собственик на българското дружество, участващо в проекта. След като миналата година стана ясно, че България съди руските и гръцките акционери в проектната компания "Трансболкан пайплайн" заради отказа им да ликвидират дружеството, в началото на юни 2016 г. финансовият министър Владислав Горанов съобщи, че делото е прекратено.
"Прекратихме делото, защото гръцката страна предложи компанията да продължи да съществува като основа за бъдещи съвместни проекти като инфраструктура. Ние приехме този аргумент, тъй като разходите за поддържане на тази инфраструктура са пренебрежимо малки, за да може да продължи да съществува като основа за бъдещи съвместни проекти между България и Гърция, свързани с диверсификацията в енергетиката. Затова оттеглихме иска в холандския съд в Амстердам", каза Горанов тогава пред Mediapool.
Токарев не коментира по-същество как би могло да се възобнови проектът за строеж на петролопровод от Бургас до гръцкото пристанище Александруполис, чиято цел бе руският петрол да заобиколи Босфора. Капацитетът му се планираше да е 35 млн. т годишно.
По последни оценки преди прекратяването на проекта от българска страна през 2011 г. цената му надхвърляше 1 млрд. евро и така стойността на българския дял се оценяваше на около 300 млн. евро. Срещу това София щеше да получава годишни такси между 30 и 50 млн. долара.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
6 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Без реализацията на този обект от Гърция не може да се очаква каквото и да било.Да се надяваме,че правителството и партиите са наясно по този въпрос.
Всичко е въпрос на бизнес. Когато печалбите станат 300 милиона годишно, а цената на петрола за България спадне двойно, този проект би могъл да стане изгоден и за България. Освен това, 51% за Русия и 49 % за България и Гърция не е справедлив вариант; по 1/3 за страна е по-справедливо. При това, руснаците да депозират 2 милиарда $ в български банки, а не във ВТБ, които да се използват в случай, че руснаците разлеят петрол както стана в мексиканския залив. БП плати 25 милиарда $ на Америка, но България …
може да прояви разбиране към пропадналата руска икономика и да поиска 10 пъти по-малко. И доколкото става дума за държавен проект, а не частен, абсолютно всички договори да бъдат публична собственост. Мисля, че така би било справедливо и за трите страни по проекта.
Проектът Бургас-Александруполис отново е актуален за Русия заради турските проливи?!? Каква брутална руска наглост?!? Какво ли там значат за тях някакви си местни жители, с някаквия им референдум ПРОТИВ този типичен руски шмекерлък!!!
Геостратегическият натиск към България продължава по всички направления- Белене, Южен пАток, а сега отново се върнаха и на Бургас -Александропулис! Трябва ни само един президент - Рубладжия, и като нищо могат да си направят шлема!
"Токарев не коментира по-същество как би могло да се възобнови проектът за строеж на петролопровод от Бургас до гръцкото пристанище Александруполис, чиято цел бе руският петрол да заобиколи Босфора. Капацитетът му се планираше да е 35 млн. т годишно. проектен капацитет от 35 млн. т годишно." Виждам че медийните манипулации скачат от тема на тема във България.Скоро ще строим космически ракети с руснаците."Очакваме продължение",на българо-руските инсинуации в медиите ни!
Русия си дефинира интереса! А България? От една страна-туризъм за милиарди, включително стотици хиляди чужденци собственици на имоти у нас. Повечето от тях руснаци. Трябва ли да превърнем мнoгомилиардната туристическа индустиря в залoжник на жалки подаяния и опасност от нефетен разлив? Потенциалните приходи са нищожни, а риска oт еко катастрофа с непредвидими последици за природата и имиджа на туризма-огромен.