Проектът на президента не може да има успех без БСП

Проектът на президента не може да има успех без БСП

Г-н Асланов, какъв е вашият анализ на частичните кметски избори в Габрово?

От частични кметски избори в едно населено място не могат да се направят кой знае какви изводи, да не кажа почти никакви. Между другото, каквито и да е изводи въобще от общински избори също са рисковани. Защото, обикновено, така се случва, че през последните 10 години партиите минават на заден план по време на местни избори. Тогава започват да действат някакви локални интереси, някакъв кошмар от нелогични коалиции и резултатите могат да подведат.

Не мисля, че на базата на избора в Габрово трябва да се правят изводи за съотношението на политическите сили в национален план. Ситуацията там като че ли не е особено типична. Имаше някаква логика в това ГЕРБ да успее, доколкото е валидна тенденцията този, който е избран за кмет, той да довърши мандат и то сравнително успешно оценен. Лично аз очаквах предимството на ГЕРБ да е съществено изразено, но съществуваше и вероятност за балотаж.

Казахте, че на общински избори наблюдаваме по-различна тенденция от останалите. Така ли ще се случи и догодина?

Нямаме достатъчно въображение какво ще се случи догодина. Единственото, което може да спаси общинските избори през 2011 г., е те да се обединят с президентските. И така в някаква степен националните послания да доминират и да променят характера на местните избори. Ако се проведат отделно, според мен, това ще бъдат най-дивите избори, на които ще бъдем свидетели.

В смисъл?

Ще видим всичко, което не искаме да гледаме. От купуване на гласове до всякакви други идиотщини. Ако се обединят изборите, това ще промени съществено характера на вота и ще даде възможност на националните интереси да доминират над общинските, което може би ще се отрази полезно на обстановката.

Как стои ГЕРБ – стабилизира ли управлението си или губи почва? Някои ваши колеги не изключиха предсрочни парламентарни избори догодина заедно с президентските и местните.

Изключвам тази възможност, тъй като в нея няма логика. Разбира се, ако ситуацията е подвластна на някаква психология, тези избори могат да бъдат предизвикани само от ГЕРБ и никой друг. Предсрочни парламентарни избори няма да доведат до нищо, освен, че предизвикването им е свързано с възникване на политическа криза в определен момент, но това може да утежни и без това тежката икономическа ситуация.

ГЕРБ губи преимуществото си, но много бавно и запазва една много съществена преднина пред другите политически сили. В този смисъл балонът няма да гръмне, но ще изпуска въздух. Това се случва от няколко месеца, но политическа криза не може да възникне поради липсата на поява на алтернатива. Тоест, на послание за промяна, на приемливо за гражданите политическо тяло, което да символизира промяната, тъй като опозицията очевидно е слаба.

В момента, в който се появи нещо ново, някакъв нов субект с претенции за съществена промяна, ситуацията може да се промени и да се пренаредят всички съотношения между политическите сили, но на този етап не виждам такава възможност.

Какви са шансовете на бъдещия политически проект на президента Първанов и защо той беше обявен сега, година и половина преди да приключи мандата му на държавен глава?

Не знам защо точно сега Първанов обяви проекта си. Но свободната ниша за нов политически проект е чиста теория. Определен дял от хората казват в наши анкети, че има нужда от нова партия, но в момента, в който тази идея се обвърже с познати имена, те бързо оттеглят предпочитанията си. Такъв е и случаят с Георги Първанов. Проблемът е, че като че ли се изчерпи въображението на народа в търсенето на поредното чудо или поне се надявам да е така. Ако това продължи да се случва, ще се запази и основната характеристика на обществото като преходно, на общество, което се лута напред-назад в търсене на някой, който да реши проблемите някак си извън хората.

Ако приемем, че хората все още не са склонни да вземат съдбата си в свои ръце и не да почнат да правят нещо, а чакат някой друг да го направи вместо тях, тази тенденция ще продължи и на теория е възможно да се появи нов политически проект. Мисля обаче, че тази инерция е затихваща и дори да възникне такова нещо, то няма да бъде с такава сила и с такъв обхват, както се случваше в предишни периоди.

Тогава Първанов какво прави в момента – опипва почвата, тества общественото мнение?

Последното му послание беше особено с две неща. Първо, че се опитва да постави граница между себе си и БСП, което е изненадващо. Както и да подскаже, че няма да върви и по един и същи път с БСП. Това е нещо, което имахме основание да очакваме, че не е така.

Тази заявка на Първанов година и половина преди края на мандата му е странна със своята преждевременност, но може би логична. Особено ако той има намерение чрез проекта, който замисля, да направи и заявка не в лично качество, а на новия политически субект, за участие в президентските и местните избори. Така той ще се заяви като участник в политическия живот, преди да излезе от мандата.

Не мога да знам какво е в главата на президента, но освен многото други интриги и сблъсъци, които се очертават, се задава и друг сблъсък – с БСП. Това е изненада за мен. Първанов едва ли би имал сериозна база за подкрепа извън БСП.

Но и в самата БСП са разделени по темата за проекта на Първанов.

Те ще останат разделени, докато всичко е на етапа на говоренето. В момента, в който той започне да прави нещо срещу БСП, те ще се обединят бързо.

БСП е в доста тежко и разпокъсано състояние, лидерската криза скоро ще навлезе във втората си година, но въпреки това си остава най-голямата партия в ляво. Каква ще е според вас нейната роля в бъдещия проект на бившия ѝ председател и как подготовката на този проект се отразява на БСП?

В някаква степен подготовката на този проект ще се отрази на БСП. Проблемът на БСП не е, че е най-голямата партия в ляво, но е и единствената партия. Затова всяка една криза в БСП става криза на лявото изобщо. Този монопол в лявото пречи на хора с леви убеждения, които не припознават БСП като свой политически представител, да излязат на терена и да заявят своето по-активно участие.

По същество в идейно отношение БСП е много сложна коалиция. Съчетава в себе си хора с много разнообразни, в някои случаи и с противоположни политически убеждения. Но така или иначе тази коалиция не се разцепи. Това е свързано с особени причини, коренящи се в продължителни биографии, в минало, както и в настояще, и повече от ясно е, че тя няма да се разцепи. Възможно беше да се случи, когато БСП беше много голяма партия. Сега не е такава. Имаше такива опити в проекта на Евролевицата от 1997-ма, но виждаме, че това не стана и няма как да стане.

В този смисъл един нов проект, който е свързан с бивши или настоящи лица на левицата, би имал частичен успех, доколкото може да привлече известна част от симпатизанти на БСП и по една или друга причина критикуващи настоящото ръководство.

Това не може да създаде здрава основа на този проект. В някаква степен той ще бъде обречен да е отново временен, ако не роди съвършено различна, радикална визия за лявото.

Не мисля обаче, че кризата в лявото е роден феномен. Тя има глобален характер, доколкото е породена от рухването на двуполюсния свят и метафорично казано, от рухването на Берлинската стена. Лявото винаги е било свързано с някаква идея за промяна, за социална революция. В съвременния еднополюсен свят всичкото време беше употребено за лутане, за адаптация, за приспособяване, а не за търсене на различна идентичност, която да е адекватна и на времето, и на новото поколение.

Възможно е енергията за тази неизбежна социална революция да дойде от места, които не са свързани с познатите партии, в това число и с БСП. От екологични сдружения, от Интернет-общности и пр.

Левите партии в Европа, в това число и в България, не усетиха тази промяна и вместо да започнат някакви реформи, за да приобщават новите генерации към себе си, приеха концепцията на приспособяване, на адаптация. В някаква степен това се превърна и в концепция на оцеляване – тоест, да оцелеем, пък после ще видим. Това беше и стратегическа грешка.

От страна на БСП се допуснаха и много тактически грешки, включително и в най-ново време.

Например?

Например, тройната коалиция. Тя беше силно предимство на БСП до влизането на страната в Европейския съюз. Оттам нататък не можеше да не носи само негативи, защото беше ясно, че благодарение на силната икономическа политика ножицата на бедността и богатството ще се разтвори, както и се случи. Подходите, наложени от компромиса да се запази коалицията, доведоха до подчертано либерални концепции за управлението, но и до отчуждението на хора с леви убеждения.

На практика за 4-те години управление в България влязоха 50 млрд. евро, огромно богатство. Но при възприетия подход на управление нямаше как то да бъде разпределено справедливо. Затова в историята няма "ако“, но си мисля, че ако след 2007 г. беше разформирована тройната коалиция, БСП щеше да получи едно много по-съществено предимство пред своите избиратели, дори и пред хипотезата, че тя нямаше как да спечели самостоятелно предизвиканите от нея избори.

Беше ясно, че силният период на икономическо развитие в някаква степен ще заложи базата за разширяващата се корупция, както и за всичко, което последва.

В тази политическа компромисност, в която беше обвита тройната коалиция, нямаше как всичко това да не се случи.

Мисля, че и това е основната причина за несполуките, които последваха от гледна точка на БСП. Много хора са склонни да обясняват краха с направеното от ДПС в последния момент в предизборната кампания. Според мен това е капката, която преля чашата, а не основната причина.

Очакваше се от мандата на БСП възстановяване на някаква социална справедливост и най-вече промяна на модела на управление, който беше създаден от началото на 90-те години. Те продължиха по този модел без да го променят. Случи се така, че при мандата на левицата, народът за първи път се запозна с капитализма в работещия му вариант. И това не му хареса. Ако БСП беше дясна партия, нямаше да ѝ се случат толкова лоши неща, защото очакванията щяха да бъдат други.

Възможно ли е този нов проект на Първанов да е нещо "радикално“ ново?

Всичко е възможно, не обичам да произнасям "присъда“ върху нещо, което все още не се е родило. Според мен интересът на Първанов и свързаният с това интерес на Бойко Борисов е да създават усещането, че основната политическа интрига е между тях двамата. По този начин те се легитимират взаимно. От гледна точка на Борисов няма препятствия пред това.

От гледна точка на Първанов е по-различно. Той е преценил, че има силен конкурент в лицето на БСП, който, ако не бъде отслабен, няма да предаде сила на неговия проект. Това е така, ако приемем тезата, че той ще върви по различен път, без БСП. В този смисъл разграничаването му от партията изглежда логично. Има обаче друго положение – в някаква степен основната база за подкрепа на Първанов е в БСП и той няма друга, на която може да разчита. Един евентуален конфликт с БСП, когато му свърши мандатът, ще го изправи пред реалността да научи, че рейтингът е свързан с институцията и в някаква степен той приключва.

Нормално е Първанов да търси съюзник в лицето на БСП и много хора в БСП мислеха така. Сега обаче ще се случи точно обратното, защото БСП не обича да ѝ посягат отвън.

Спорещите крила в БСП са единни в мнението, че Сергей Станишев трябва да бъде сменен, но в същото време няма ясна алтернативна фигура, която да го замени.

Тези крила не са толкова единни, тъй като ако бяха, Станишев досега щеше да е напуснал поста. Дори и критиците му добре съзнават рисковете от промяна на този етап в активен предизборен период. Затова и смятам, че тази промяна няма да настъпи до изборите, колкото и да се размахват тези шпаги. Тя ще настъпи след тях, ако резултатът е лош. На Станишев му трябва победа на изборите, дори и да е решил да се оттегли след тях, тъй като трябва да го направи с достойнство.

Мнозинството от хората в БСП осъзнават, че лидерска промяна в момента няма да ги доведе до нищо по-различно, от това, което са в момента. В този смисъл не очаквам подобна промяна и на конгреса през октомври, въпреки нагласите. Не мисля, че и проблемът на партията е лидерски.

В каква конфигурация виждате БСП на изборите догодина? Смятате ли, че социалистите имат потенциал да излъчат следващия президент? При какви условия?

Има силно изразена явна и скрита динамика, което се дължи на кризата. Всички прогнози от сега до края на следващата година са рисковани. Възможно е това, което сега изглежда невъзможно, да се случи и БСП да получи шанс да излъчи следващия президент. Това ще е така, ако разочарованието от управлението на ГЕРБ обхване по-широки слоеве от активното население. Възможно е и да не се случи.

Президентските избори имат силно изразен мажоритарен характер и нещата зависят от личностите, които ще се сблъскат. Има и трети фактор, който не бива да бъде подценяван. Досега поне е било така, че решението кой да бъде президент се взима от трета партия и това е ДПС.

Очевидно основният сблъсък ще бъде между ГЕРБ и БСП и важно е доколко личностите, които са подбрани, държат отворена или затворена вратата на потенциалната подкрепа на ДПС. ДПС не могат да претендират за основното – да излъчат президент, но винаги на президентски избори, крайният резултат от балотажа, който обикновено е неизбежен, е зависел от някой трети.

Досега основните критики към ДПС бяха, че развращава политическия модел, защото един гарантиран етнически вот се използва от лидерите на тази партия като разменна монета в различни властови и бизнес схеми, с които се свързват и множество скандали за корупция, злоупотреба с власт и пр.

Според вас продължава ли този модел да действа и сега, чрез една банка и свързаните с нея вестници с премиера Борисов?

Имам контра въпрос. Коя партия не го прави? Няма такава. Но ние сме свикнали да възприемаме ДПС в особено качество и да смятаме, че позволеното на останалите партии, е забранено за движението. По този начин бягаме от проблема. И от гледна точка от коментарите в медийното пространство по повод на последните изявления на Доган, се замислих, че той не е казал нищо, което другите да не са казвали. Другите говорят неща от рода, че ГЕРБ не може без тях – и Мартин Димитров, и Иван Костов, и Волен Сидеров, но смятаме, че като го каже Доган, на него не му е позволено. Докато ние съхраняваме едно особено отношение към тази партия, това няма да ни помогне по никакъв начин да се отървем от собствените си комплекси. Промяната на политическата система засяга основно реформирането на самите партии.

Дразнещото в случая с ДПС е демонстрацията на пари, охолство, амбиции за летящи чинии...

Да, така е. Дразни.

Възможно ли е Борисов и Първанов да си разменят ролите – първият да се кандидатира и да бъде избран за президент, а вторият да стане министър-председател?

Много хора подозират, че кандидат за президент на ГЕРБ ще бъде Бойко Борисов. Не знам дали ще е така. Президентската институция не е център на властта, за да накара някого да се стреми изцяло към този пост, освен ако не е възможен път за бягство или изход от критична ситуация. В подобна ситуация е възможно Борисов да потърси спасение върху "трупа“ на ГЕРБ, образно казано.

Пак казвам, ситуацията е твърде динамична, за да правим смели прогнози. Ако някой си мисли, че може да нареди една схема отсега, той се лъже.

Кое тогава е сигурно към момента?

Единственото сигурно нещо е, че основният сблъсък на изборите ще бъде между ГЕРБ и БСП. С никаква възможност някой да се намеси като основен претендент между тези два полюса.

Каква е вашата "рецепта“ за успешно представяне на БСП на изборите?

Страхувам се, че е много късно за предприемането на радикални успешни решения. Времето е малко. Единственото нещо, на което БСП може да разчита за евентуален успех, е не на собствения си потенциал, а на слабостта на ГЕРБ. Тоест в някаква степен да разчита на провала на ГЕРБ. Засега обаче не виждаме такова нещо. Разочарованието от ГЕРБ не носи дивиденти на БСП. Възможно е в оставащото време на фона на изчерпващия се ресурс на управляващите, да започне да се повишава потенциалът на левицата.

Ако в някаква степен ГЕРБ не успеят да установят контрол върху икономиката и върху бюджета, няма как да се спасят от провал.

Споделяне
Още по темата
Още от България