Проектът "Южен поток" вече може да е празна надежда*

Проектът "Южен поток" вече може да е празна надежда*

През ноември 2005 година бе официално открит газопровод на име "Син поток" за пренос на руски газ през Черно море до Турция. Това, заяви президентът Владимир Путин, който присъстваше на церемонията по рязане на лентата, е "само началото".

Путин предвиждаше друг черноморски газопровод от Русия: по-дълъг и по-амбициозен, стигащ до сушата в България и осигуряващ удобно южно трасе за руския газ до Балканите и Източна Европа, заобикаляйки проблемната Украйна. Роди се "Южен поток".

С подкрепата на Кремъл този проект за 15 милиарда евро сякаш винаги бе като "в кърпа вързан". Бъдещето му обаче изглежда все по-мрачно. "Южен поток" стана една от най-големите жертви на конфликта между Изтока и Запада заради Украйна. Вече са възможни огромни забавяния. Скептиците се чудят дали изобщо ще стане факт.

По много направления проектът се превърна в символ на втвърдения тон между Москва и Брюксел след началото на украинската криза. Предпазливите, но искрени приятелски отношения бяха заменени от взаимни санкции, замразявания на активи и забрани за визи. Руско-европейското сътрудничество в енергетиката вече е празна надежда.

Според критиците на Кремъл има тънка ирония в тази история. Москва отдавна е обвинявана от Запада, че използва енергийния износ като политическо оръжие. И след като един от проектите ѝ любимци сега е в клопката на бюрокрацията в ЕС, в крайна сметка ѝ се връща тъпкано.

Някога логиката на "Южен поток" изглеждаше безпогрешна. След като ценовите спорове с Киев през 2006 и 2009 година доведоха да спиране на доставките за европейските потребители, Газпром отчаяно се опитва да намали зависимостта си от украинската газопреносна система. "Южен поток" заобиколи Украйна изцяло.

Но дори и преди Русия да анексира Крим през март, мнозина в Брюксел започнаха да се безпокоят, че той проектът ще затвърди доминиращото положение на Газпром на европейския пазар на газ. Други се опасяваха, че Украйна ще бъде изложена на опасност: щом бъде изграден "Южен поток", Газпром би могъл да прекрати доставките за западната си съседка, без да създаде неудобство за останалите европейски потребители.

Тези тревоги на Брюксел вече прераснаха в открито противопоставяне. Европейската комисия настоява и други доставчици на газ да получат достъп до "Южен поток". Тя твърди, че идеята Газпром да осигурява газа и едновременно с това да бъде собственик на тръбата нарушава "третия енергиен пакет" на ЕС. И в последно време Брюксел не е склонен да направи изключение за Газпром.

Опитите да се постигне решение се провалиха. Неотдавна комисията спря преговорите, насочени към привеждане на "Южен поток" в съответствие със законодателството на ЕС. Тя накара България да замрази строителните работи по своя участък от газопровода и също така разследва дали София е нарушила правилата за конкуренция на ЕС по начина, по който е възложила подизпълнението. Един от бенефициентите по договорите, Стройтрансгаз, трябваше да се оттегли, след като собственикът му Генадий Тимченко бе засегнат от западните санкции.

Газпром настоява проектът да продължи да се изпълнява. Той използва търговската си сила, за да спечели от разногласията между регулаторите и енергийните групи, желаещи да запазят близките си отношения с Русия, подписвайки сделки с Allseas Group и Saipem за изграждането на офшорните части от газопровода, и с австрийската OMV - за разклонение от унгарската граница до газов център край Виена.

Забавянето обаче изглежда неизбежно. Брюкселски наблюдатели твърдят, че преговори около правото на Газпром да бъде изключителен оператор на газопровда биха могли да отнемат години, въпреки активното лобиране от компании с дялове в проекта като Eni. А и Газпром вече е разследван от комисията по подозрения в антиконкурентни практики.

Междувременно има големи съмнения около търговската логика на "Южен поток". Проектът винаги е бил движен повече от политиката, отколкото от бизнеса, и тъй като търсенето на газ в Европа е все още слабо - отчасти заради големия скок на възобновяемите енергийни източници и евтините въглища от САЩ - газопроводът дори може да не е нужен на Газпром.

Иля Заславский от мозъчния тръст Chatam House, посочва, че компанията вече има 100 милиарда кубични метра годишно свободен износен капацитет, който би могъл да нарасне поне до 160, ако "Южен поток" бъде построен. Той би бил, казва Заславский, "търговско бедствие за руския бюджет".

Ако Брюксел блокира газопровода, може да направи услуга на Газпром. Компанията ще бъде принудена да има по-търговско поведение, изоставяйки плановете си за скъп излишен проект, за който има алтернатива - украинската газопреносна система - и пренасочвайки средства към по-належащи проекти като вътрешната инфраструктура и експортния газопровод към Китай.

Може и да не бъде толкова лошо за Русия, ако любимият проект на Путин никога не се изпълни.


*Бел. прев. - Игра на думи с израза pipe dream, който означава празна надежда или въздушна кула и съдържа в себе си pipe (тръбопровод).


По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Европа

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?