Проектът за АЕЦ "Белене" трябва да бъде преосмислен

"Икономическата ефективност е вторият по важност проблем пред проекта "Белене" след въпроса за ядрената безопасност. Не съм сигурен дали българското общество е добре информирано относно всички разходи по изграждането на втора атомна електроцентрала". Това заяви в четвъртък в интервю за "Дойче Веле" германският посланик в София Матиас Хьопфнер.

"По въпроса за настроенията сред германците в контекста на ужасните събития в Япония едва ли ще кажа нещо ново, като отбележа преобладаващия негативизъм към използването на ядрената енергия. Дискусията в Германия е за сроковете, в които трябва да приключи използването на остатъка от живота на сега работещите ядрени реактори", каза посланикът.

"Събитията във "Фукушима" доведоха до сериозна преоценка на тези срокове и сред обществото, и в правителството. Обсъждаме спирането на определен брой ядрени електроцентрали. А както знаете, в Германия се отделя все по-голямо значение на възобновяемите енергийни източници", продължи да пояснява нагласите на общественото мнение в родината си дипломатът.

"Известно е, че площадката на проектираната АЕЦ "Белене" се намира върху сеизмично опасна област. Затова оценяваме положително изискваните от българското правителство и от експертите гаранции за сигурност от най-висок клас", премина към проекта "Белене" посланикът и отбеляза, че той трябва да бъде преосмислен.

Дискусията за икономическата ефективност на централата не е проведен 

"Смятам, че самият проект "Белене" трябва да бъде много внимателно преосмислен. Българското правителство винаги е твърдяло, че основен въпрос пред проекта редом със сигурността е проблемът за икономическата му ефективност. А това, според мен, означава добре да се пресметнат всички разходи по изграждането, експлоатацията и погребването на ядрените реактори", отбеляза по-слабо дискутираният в обществото аспект от проекта.

"В тази връзка считам, че не е изяснен въпросът къде ще се съхранява отработеното ядрено гориво. Този въпрос не е изяснен както в България, така и извън нея. Не бива да бъдат изпускани от сметките и изключително големите разходи, свързани с извеждането от експлоатация на проектираните ядрени мощности. Никога не трябва да бъде пренебрегван който и да е риск, колкото и минимален да ни изглежда понастоящем", продължи Матиас Хьопфнер.

"Като цяло важните за определяне на икономическата ефективност от АЕЦ "Белене" разходи за покриване на сеизмичните и производствените рискове, за съхранение на отработеното ядрено гориво и за извеждането на централата от експлоатация не са обсъждани достатъчно конкретно. Не мога да кажа дали тези харчове са включени в калкулацията на проекта и във вноските, които трябва да бъдат направени", отбеляза още посланик Хьопфнер и добави, че според информацията му дискусията за икономическата ефективност от втора българска атомна електроцентрала все още предстои.

Реформите в правосъдието имат ли приложение в съдебната практика?

Дипломатът аргументира пред "Дойче Веле" сдържаната германска позиция по отношение на планираното от София влизане на България до края на годината в шенгенското пространство. Той специално наблегна, че няма промяна в отношението на Германия и Франция към приемането на страната в зоната.

"Приемането на България в шенгенското пространство по никакъв начин не е свързано с проявата на някаква добросърдечност. В този случай винаги използвам понятието "критична солидарност". Германия като близък приятел на България винаги е подпомагала изпълнението от българска страна не само на критериите за влизане в Шенген, но и на критериите ѝ за членство в Европейския съюз" каза посланикът.

"Ако се даде доверие в аванс за българското членство в Шенген, едва ли ще бъде направена добра услуга на реформаторските процеси в страната. В този смисъл няма някаква промяна или някаква еволюция в отдавна известната съвместна позиция на Германия и Франция спрямо техническите и политическите критерии, на които България трябва да отговори, за да влезе в Шенген", подчерта дипломатът.

"Тук ми се ще да припомня казаното от канцлерката Меркел при посещението ѝ преди няколко месеца в София, а именно, че отношението на Германия към промените в България се определя от постигането на определени критерии. А това означава и достигането на определени резултати", продължи той.

"Съгласен съм с констатацията, че през последните месеци доста съдебни процеси срещу фигури от висшата политическа корупция и организираната престъпност приключиха или стигнаха до оправдателни присъди. Това бе в дисонанс с обществените очаквания", каза още Матиас Хьопфнер.

Политиците ви говорят прекалено много за членството в Шенген

"В подобна ситуация си задаваме въпроса дали реформите в правосъдието имат приложение в съдебната практика. Искам да подчертая, че провежданата в България дискусия на политическо ниво за членството в Шенген е прекалено интензивна. Тъй като това е ориентиран спрямо изпълнението на критерии процес, е необходимо политиците да се насочат повече към практическото изпълнение на изискванията за Шенген", отбеляза още дипломатът. 

"Достигането на техническите стандарти за охрана на външните граници на евросъюза не може да бъде изолирано от политическата рамка. Тук става дума за борбата с корупцията по високите етажи на властта и с организираната престъпност", обясни той и продължи: 

"Установеният върху България механизъм за наблюдение може да се приеме като връзка между шенгенските критерии и изводите от докладите на Европейската комисия за постигнатото в противодействието на корупцията и организираната престъпност в страната".

"Наскоро заедно с депутати от Бундестага посетих българо-турската граница и мисля, че разкритите при последната мисия на експертите недостатъци като например недъзите на новото строителство и начините на позициониране на апаратурата ще бъдат премахнати още тази пролет. Надявам се на напредък и при постигането на политическите критерии за членство с Шенген, защото германците искат да имат пълно доверие в страните, които притежават ключ към тяхната родина, а това са държавите от шенгенското пространство".

"В този смисъл може да се направи аналогия с дилемата на кои хора бихте дали ключа от собствения си дом", заключи по темата посланик Хьопфнер.