Проектът за нов закон "Кушлев" е опасен за всички граждани

Новият проект на закон за комисията "Кушлев" бе остро разкритикуван за нарушаване на човешките права от политици, адвокати и дори от бивш представител на институцията за отнемане на имуществото. В петък в София се проведе конференция, организирана от неправителствената организация Асоциация за европейска интеграция и човешки права.

Адвокатът от Столичната адвокатска колегия Георги Атанасов защити в лекцията си в академичен стил мнението, че ако законът бъде приет в този вид, комисията "Кушлев" ще се сдобие с огромна власт, която в някои аспекти надвишава правомощията на прокуратурата и полицията. Според него първият огромен проблем на закона е, че преследва доходите, придобити от незаконна, а не само от престъпна дейност.

Идеята на правителството на ГЕРБ е комисията да преследва доходи, придобити чрез всякакви правонарушения, като е достатъчно тя да се задейства дори да има само досъдебно производство срещу евентуалния нарушител. Тежестта за доказване дали определено имущество е придобито по законен начин пада върху проверяваният. Досега имущество можеше да бъде отнемано само след влязла в сила присъда за извършено престъпление, а комисията е длъжна да доказва престъпния характер на доходите.

От момента, в който новият закон бъде приет в предлагания вид, комисията ще има право да извършва проверки на доходите на лицето за 20 години назад, въпреки че българското законодателство изисква финансовите документи да се пазят за период от 5 години. Това на практика ще постави под потенциалната заплаха от проверка всички български граждани с имущество и активен стопански живот, предупредиха участници в конференцията.

Според проектозакона комисията "Кушлев" ще прави собствена експертна оценка за пазарната стойност на определен имот и ще може да стартира проверка при съмнения за осъществена незаконна сделка, включително да иска запори.

Масова практика в България е сделките при продажба на имущество да се изповядват пред нотариус по данъчна оценка, за да се намали размерът на общинската такса за възмездно придобиване. По същия начин нивите се продават като нерегулирани парцели заради по-ниското облагане на сделките. На по-ниски от пазарните цени може да се купи имущество и от търговете за разпродажба на банките, обявени от частните и държавните съдебни изпълнители.

Атанасов посочи, че комисията е обвързана със задължение да уведомява за започването на проверките единствено лицето, което е станало първопричина за тях. При запор на имущество на свързани с него лица, хората на Кушлев няма да са длъжни да правят това. Така те няма да могат своевременно да защитят правата си.

Като друг огромен проблем бе посочено и правото на комисията да отнема имоти, купени законно от трето лице, които обаче са били придобити по незаконен начин от продавача или дори от някого преди него. В съдебното производство законно придобилият имуществото ще трябва да доказва, че не е имало как да знае за престъпния произход на купеното от него имущество.

"Интересно е как ще бъде обяснено това на чужденците, които имат законно придобити имоти върху парцели в Банско и Слънчев бряг", попита адвокат Атанасов.

Той отбеляза още, че отпадналото задължение за комисията да доказва връзката между конкретното имущество и конкретното престъпление ще доведе до отнемане на имущество на общо основание. Адвокатът обърна внимание и на разпоредбата в проектозакона, според която през 18-те месеца на проверка действията на комисията като обиски или отваряне на банкови сметки няма да подлежат на съдебен контрол.

"Законът се разпростира върху всеки, който има имущество, защото няма как то да е под 30 000 евро, и върху всеки, който развива някаква дейност. Това няма никаква връзка с човешките права. Хората в момента си мислят, че законът "Кушлев" не ги засяга, но това не е така", заяви юристката и бивш депутат от БСП Татяна Дончева.

Бившият правосъден министър от НДСВ Миглена Тачева се присъедини към критиките като заяви, че писането на нови закони се е доказало като "безсмислено без смислена реформа в институциите". Тя постави въпроса какво ще стане, ако гражданският съд реши да отнеме имущество на някой с повдигнато обвинение, държавата го продаде, а след това наказателният съд да го оправдае. Проектът на закона за конфискация на имущество мълчи по този въпрос.

Критиките бяха подкрепени още от бившия зам.-шеф на комисията Емилия Михайлова и от експерти от Института за пазарна политика.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?