Проектът зомби "Южен поток" ни е скъп

След като през декември 2014 г. руският президент Владимир Путин обяви проекта "Южен поток" за спрян, вече повече от година България го поддържа на изкуствено дишане с мотива, че не е официално уведомена и не може да закрие създадената специално за него смесена компания. В първите дни на януари български медии обявиха гръмко възстановяването на "Южен поток", но всички отговорни руски инстанции, включително Кремъл, опровергаха това. Миналата седмица и руският министър на енергетиката Александър Новак каза, че "Южен поток" е прекратен, по проекта не се водят преговори и действия".

Това стана ден, след като и българският премиер Бойко Борисов, и външният министър Даниел Митов заявиха, че "Южен поток" остава в историята. Министър-председателят все пак прати част от проекта в плана за евентуален строеж на газов хъб край Варна, което ще се обсъжда с Москва в края на месеца на междуправителствена среща в София. Така или иначе все повече става ясно, че на "Южен поток" се слага кръст. Поне на българския участък със сигурност.

Към момента страната ни е наляла над 217 млн. лв. в българо-руското дружество "Южен поток България", където половината от акциите са на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ), а останалите - на "Газпром".

Няма проект, но има заплати и разходи

Откакто Путин закри проекта, българските власти продължават да изпълняват дейности по изграждането му, тъй като не били уведомени по надлежния ред и ако пристъпят към прекратяване, Русия може да реши да съди България и да ѝ наложи финансови санкции.

По друг начин постъпи предишното правителство на ГЕРБ, в чийто мандат бе прекратен проектът за петролопровода "Бургас-Александруполис". Тогава нито премиерът Борисов, нито парламентът имаха никакви колебания да преустановят едностранно работата и междуправителственото споразумение с Москва и Атина бе денонсирано от Народното събрание с мотива, че проектът не е финансово изгоден за България. Сега страната ни води съдебни дела срещу Москва и Атина, защото отказват да прекратят дейността на проектната компания, създадена за нефтопровода.

България можеше да подходи по същия начин и с "Южен поток", още повече че има и официално изявление на руския държавен глава за спиране на проекта. Още през 2015 г. можеше да се обяви за невалидно междуправителственото споразумение за газовия проект, БЕХ да поиска свикване на общо събрание на акционерите и да постави въпроса директно на руснаците. Още тогава щеше да стане ясно дали Москва е сериозна или играе свои игри.

Проектът зомби глътнал близо 4.5 млн. лв. в празна от към работа година

Вместо това обаче компанията продължава да съществува, без да върши никаква работа, но пък за сметка на това служителите ѝ продължават да получават доста добри за българския стандарт заплати. Реално през 2014 г. основните разходи на фирмата са за заплати – 3.325 млн. лева за 35 души, което прави средно по 7700 лв. месечно. Други 1.1 млн. лв. са дадени за наем на офиси, командировки, застраховки, реклама, поддръжка на автомобили и други външни услуги. След като въпросът за намаляване на заплатите бе повдигнат и в парламента, енергийното министерство също настоя за това, но компанията, чийто съакционер е БЕХ, не е предприела нищо.

Нещо повече, БЕХ е блокирал на общо събрание на акционерите в края на юни 2015 г. предложение на партньора си "Газпром" за промяна на организационната структура на "Южен поток България" и вземане на решение за прекратяване на заплащането на членовете на съвета на директорите, в който влизат руския и българският директори Игор Елкин и Димитър Говор и тримата членове на управата Леонид Чугунов, шефът на БЕХ Жаклен Коен и Борис Тодоров. Аргументът на БЕХ против тези решения е, че не били надлежно отправени, пише в публикувания в Търговския регистър протокол от срещата на акционерите. Така фактически държавната компания не се съобразява с разпореждането на енергийния министър Теменужка Петкова

Все пак явно има някаква промяна в състава на дружеството, тъй като според данни на Дакси, докато през 2014 г. в него са били осигурявани между 31 и 42-ма души, към септември 2015 г. те са сведени до двама. Не може да се прецени обаче дали през миналата година няма плащания по граждански договори, за които фирмата не е длъжна да внася осигуровки. Отчетът за 2015 г. тепърва предстои да се изготвя.

Чистата загуба до края на 2014 г. надхвърля 15 млн. лв.

Данните за 2014 г. показва, че общата натрупана загуба от създаването на дружеството през ноември 2010 г. до края на 2014 г. е 15.249 млн. лв.

При ликвидация на дружеството придобитите за близо 400 хил.лв. машини и съоръжения лесно могат да бъдат пласирани на други фирми, но не така стоят нещата с напазаруваните за близо 20 млн. лв. земи, през които трябваше да минава сухопътният участък на газопровода. При логично закриване на проектното дружество те трябва да бъдат разпродадени, но не е ясно дали въобще ще има някакъв интерес към тях и ако да, на какви цени. Другият вариант е да бъдат прехвърлени някъде като активи по общини, но така или иначе съществената загуба от тези вложения вече е факт.

Отделно компанията има дълготрайни материални активи за още 20.5 млн. лв., които не е ясно какви са, но и тук се очертават потънали средства.

"В случай, че проектът бъде действително прекратен, съществува значителен риск да бъдат понесени съществени загуби и значителна част от капитализираните разходи за придобиване на дълготрайни материални активи да бъдат обезценени", пише одиторът на отчета "Ърнст и Янг Одит". От документа става ясно също, че тепърва дружеството има да плаща за отчуждени за сервитута на тръбопровода терени. Част от отчуждаванията са обжалвани от собствениците на земите и се водят съдебни дела, които може да променят както оценката на земята, така и да доведат до отмяна на решения за обявяване за сервитут, за което ще се дължат обезщетения и това да се окаже допълнително финансово бреме за българо-руското дружество. Тъй като това са били процедури в действие, не се посочва за какви суми може да става въпрос.

Плащания и неустойки тепърва предстоят

Това е само част от сметката. Останалата е за сключените договори с фирми изпълнители за реализацията на проекта.

Според одитирания годишен отчет за 2014 г. "Южен поток България" има сключени договори за 32.23 млн. лв. с изпълнители за проектирането и изграждането на газопреносната система на "Южен поток". Не е отбелязано дали по тях са правени авансови плащания, но със сигурност контрактите съдържат клаузи за неустойки при едностранното им прекратяване, което изглежда все по-неизбежно.

След вписаните в отчета договори липсват два контракта. Единият е с държавното дружество "Електроенергиен системен оператор" за бъдещото присъединяване на компресорните станции на газопровода към електрическата мрежа. Не се се посочва стойността му, но е логично и при него да има неустойки. Другият е с руско-българската компания "Стройтрансгаз Консорциум", която победи в непрозрачна обществена поръчка за проектиране, доставка на материали и оборудване, построяване, обучение на персонала и въвеждане в експлоатация на българския участък на "Южен поток", чиято обявена проектна стойност бе 3.78 млрд. евро.

Договорът с консорциума бе подписан през май 2014 г. Само дни след това ЕК поиска България да спре реализацията на проекта, а след като това не стана, през юни започна наказателна процедура срещу страната ни заради съмнения, че с избора на изпълнител за изграждането на българското трасе са нарушени правилата на европейския вътрешен пазар и по-специално провеждането на обществените поръчки.

Междувременно собствеността в избрания изпълнител се промени и на мястото на руската "Стройтрансгаз", която притежаваше половината на капитала, но влезе в черния списък на САЩ, бе вкарана дъщерната фирма на "Газпром" – "Центъргаз". Останалите 50% в консорциума се държаха от българското обединение "Газпроект Юг", в което влизаха с равни дялове българските "Промишлено строителство холдинг", "Техноекспортстрой", "ПСТ Холдинг", "ГБС Инфраструктурно строителство" и "Понсстройинженеринг". Считаните за фирми на депутата от ДПС Делян Пеевски "Промишлено строителство Холдинг" и "Техноекспортстрой" обаче излязоха от проекта като продадоха дяловете си на двама от останалите акционери..

Одиторът обяснява, че сред поетите договорни ангажименти на "Южен поток България" не е вписана тлъстата поръчка, тъй като има условие за влизането в сила на договора – плащане на аванс и възлагане на работа с възлагателно писмо, което не е станало. Това твърдение опровергава предишни информации, че фирмите за строежа на българското трасе са получили 150 млн. евро. Според заверения от "Ърнст и Янг" финансов отчет, но все още невписан в Търговския регистър, българо-руското дружество има налични в банкови сметки 393 млн. лв. и още 33 млн. лв. в депозитни сметки, което реално покрива отчетените разходи и обявения капитал от над 437 млн. лв.

Големите печеливши са...

Предишното правителство на Пламен Орешарски отказваше да коментира дали има предвидени неустойки при прекратяване на договора със "Стройтрансгаз консорциум", но според запознати с контракта такива има, те са солени и не зависели от това дали е влязъл в сила и е започнало неговото изпълнение.

Така България излиза с чисти загуби от авантюрата с "Южен поток", докато негативният резултат за "Газпром" ще бъде компенсиран от неустойките по договора за 3.78 млрд. евро за дъщерната му "Центъргаз". На плюс, без да са свършили нищо, по всичко личи, че ще бъдат и трите български фирми, които са сред "абонираните" победители в обществени поръчки за инфраструктурни проекти, финансирани с европейски и бюджетни средства.

При това положение изглеждат оправдани усилията на премиера Бойко Борисов да инкасира по-малко загуби от провала на "Южен поток" в първоначалния му вариант като се опита да убеди руснаците да доставят газ за мечтания от него хъб край Варна, който да превърне страната ни в транзитьор на синьо гориво от различни страни за Европа. Дали ще успее да убеди Москва в това, вероятно ще стане ясно още в края на януари, когато предстои заседание на междуправителствена българо-руска икономическа комисия, а думата за икономическия смисъл от хъба има Брюксел и се очаква тя да стане ясна през май.