Проекти за милиарди стоят на трупчета

Проекти за милиарди стоят на трупчета

Концесията на летищата в София и Пловдив, строителството на тунел "Железница", магистралата през Кресненското дефиле, реконструкцията на жп линии, търгове за поддържане на пътища... Това са само някои от по-големите проекти, за които се говори от години, но реализацията им си остава все така в бъдеще време. (Часове след публикацията на Mediapool правителството определи концесионера на летище Пловдив).

Причините за това са различни, но тъй като става дума за милиарди левове, политическите решения за всеки един проект са трудни, интересите са огромни, а към всичко това се добавя обжалването на обществените поръчки и тромавата работа на администрацията.

За да реши проблема с търговете, управляващите готвят промени в Закона за обществените поръчки, с които да се стесни кръгът на имащите право да обжалват. Целта е да се елиминират баничарници и фризьорски салони, които претендират да строят магистрали, по думите на вицепремиера по еврофондовете Томислав Дончев.

Това, разбира се, са най-куриозните случаи, но те са изключения и като цяло търговете не винаги се обжалват неоснователно. Част от жалбите са насочени срещу ограничителни и дискриминационни условия, особено в железопътния сектор. Най-пресният пример за определен кандидат е за поддръжката на локомотиви. Оказа се, че само една фирма отговаря на заложените критерии.

 

Концесията на летище "София" е под въпрос

Въпросът с отдаването на летище "София" на концесия за пръв път бе поставен на дневен ред при правителството на Симеон Сакскобургготски (2001 – 2005 г.). Споровете обаче са все така ожесточени, а решение няма.

През май 2016 г. второто правителство на Бойко Борисов обяви процедура за концесия на летището за 35 години срещу 1.2 млрд. лв. Идеята беше бъдещият концесионер да плати 600 млн. лв. авансово и тези пари се използват за погасяването на заемите на БДЖ и купуването на нов подвижен състав.

Близо година по-късно – през април 2017 г. - служебното правителство на Огнян Герджиков прекрати процедурата. Официално това бе мотивирано с ограничителни условия и неактуални данни на концесионния анализ. Неофициалната, че условията са така направени, че да спечели определен кандидат.

За да се избегнат всякакви съмнения, за консултант по процедурата беше привлечена Световната банка.

След идването на власт на третия кабинет на Бойко Борисов, транспортният министър Ивайло Московски обещаваше най-късно до края на 2017 г. процедурата да бъде обявена, но това не се случи. В началото на тази година Московски обеща процедурата да бъде рестартирана до месец.

От тогава досега Московски не е повдигал темата. Неофициално се твърди, че заради добрите финансови резултати на летището за последната година, на този етап управляващите са се отказали да го отдават на частен оператор. За изминалата 2017 г. държавната компания отчете ръст от над 30 на сто на обслужените пътници, които бяха близо 6.5 млн. души.  Финансовите резултати на дружеството все още не са публикувани.

Мъгла около концесионера на летището в Пловдив

В пълна мъгла тъне планираната 35-годишна концесия на летище "Пловдив". Процедурата беше открита преди повече от година - през януари 2017 г. Няколко месеца по-късно – през май 2017 г. бяха отворени и предложенията на тримата кандидати - ДЗЗД "Силк роуд Пловдив Еърпорт", с водещ партньор швейцарска компания, българският консорциум "Летище Пловдив" и консорциум между китайската "Хайнан" и регистрираният в Холандия фонд "Пловдив Еърпорт Инвест", зад който стои Европейския инвестиционен фонд. 

Последните двама кандидати бяха допуснати до подаване на обвързващи предложения. Обединението, начело с швейцарска компания - "Принц фон Пройсен Кепитъл Лимитед" обжалва решението на комисията. От края на октомври 2017 г. съдът разреши процедурата да продължи. Повече от пет месеца обаче няма никакво развитие.

Според източници на Mediapool тече битка между различните лобита сред управляващите за единия и другия кандидат.

Пътните търгове и сагата с тунела под Кресненското дефиле

С огромно забавяне се движат и търговете за строителство на ключови пътни проекти. Освен обжалването на поръчките, проблем е и мудната работа на администрацията. Неофициалното обяснение е, че Агенция "Пътна инфраструктура" е затрупана с работа – текат десетки тръжни процедури.

Най-емблематичният пример е с тунел "Железница", част от строящ се в момента участък на магистрала "Струма". Търгът беше прекратен през април 2017 г. от служебното правителство, заради мистериозно изчезнали документи на кандидати. 

Едва в началото на септември 2017 г.  поръчката беше рестартирана, а условията по търга коренно променени. За да се преодолее натрупаното закъснение, поръчката беше разделена на три позиции, а срокът за изграждането на съоръжението бе съкратен на близо 3 години. Предложенията на кандидатите бяха отворени в края на ноември.

Преглеждането на документацията отне на комисията три месеца. От публикуван протокол в края на февруари 2018 г. стана ясно, че при отварянето на предложенията комисията неволно е срязала ценовите оферти на трима кандидати. Никой от присъстващите обаче не се е възпротивил, защото такива неща се случват на търговете. На фирмите, при които са открити пропуски в документите, е даден срок да ги отстранят. Все още няма яснота кога ще бъдат отворени ценовите предложения на кандидатите.

Тъй като тунелът се намира по средата на строящия се лот между Благоевград и Крупник, реално ще се получи така, че надземната част ще е построена, но няма да може да се ползва, защото за тунела все още няма избран изпълнител. Пътната част на участъка от Благоевград до Крупник трябва да е готова през 2021 г., но за тунела това не е реалистична дата.

Не се знае и кога ще бъде обявена обществената поръчка за строителството на най-трудния участък на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле. След 10-годишни спорове трасето най-после е ясно – нов път в едната посока и разширение на съществуващия в другата. От пътната агенция съобщиха, че пречка за пускането на процедурата е обжалването на решението за оценката на въздействието на околната среда. То се оспорва от екоорганизацията "За Земята – Достъп до правосъдие" и двама души, а делото е насрочена за 2 април.

Случаят с Кресненското дефиле беше причината управляващите да променят законодателството и тези дела да се гледат само на една инстанция. Въпреки това е налице рискът пътят през Креснеското дефиле да не бъде завършен до края на програмния период – 2023 г. Магистрала "Струма" се финансира с европейски средства чрез оперативна програма "Транспорт".

Необяснимо се бави обявяването на обществената поръчка за пътното поддържане на пътищата от републиканската мрежа. По-голямата част от договорите със сегашните изпълнители изтичат през лятото и есента на тази година.

Министърът на регионалното развитие Николай Нанков беше обещал търговете да бъдат обявени през есента или най-късно до края на 2017 г., но това не се случи. Най-вероятно отново "аварийно" ще бъдат удължени договорите с настоящите изпълнители, за да не останат пътищата без поддържане през зимата на 2018/2019 г.

Жп търгове за милиарди се обжалват заради експресни срокове за оферти

Жп търгове за милиарди левове се бавят заради обжалване на процедурите и то не от фирми – баничарници. Според участници в процедурата проблем са ограничителните и дискриминационни условия, както и експресните срокове за подготвяне на офертите - около месец.

Именно на тези основания се обжалват двете най-големи обществени поръчки в сектора - реконструкция на жп линията Елин Пелин – Костенец и на Костенец – Септември за около 1.6 млрд. лв.

Експресното изготвяне на ценовите предложения – за 30 дни е причината да се обжалва и търгът за ремонта на 46 мотриси "Дезиро" на БДЖ за 137 млн. лв. в срок от 5 години. Поръчката беше обявена в началото на 2017 г. На комисията ѝ отне повече от година да разгледа четирите оферти и пусна напред трима кандидати. Сега двама от тях обжалват, защото се иска да представят ценовите си оферти до месец.

Фирми от строителния бранш коментираха пред Mediapool, че има редица случаи, при които на компаниите се поставят нереално кратки срокове да подготвят предложенията си, докато в същото време на държавната администрация са и необходими месеци, а в някои случаи и година, за да подготви търговете или да разгледа офертите.

Споделяне
Още от Бизнес