Проектопрограмата на кабинета е амбициозна, но без конкретика

Като амбициозна, но неконкретна и нуждаеща се от преработка, определиха синдикати, работодатели и бизнес организации проектът за управленска проектопрограма, който бе обсъден публично в петък. Те отбелязаха обаче като положителен фактът, че за пръв път правителство обсъжда с тях управленските си намерения до края на мандата.

Документът бе представен в резюме от премиера Сергей Станишев, който заяви, че при подготовката му коалиционните партньори са решили, че министерствата трябва да се подчинят на общите приоритети, а не както досега всяко да си пише програми и да се управлява като “феодално”. Не става въпрос за безпринципни компромиси, а за съчетаване на предизборните ангажименти на всяка от трите политически сили в управлението, посочи министър-председателят.

Бюджетът за 2007 г. ще е по-добър

Целта на управленската ни програма е към края на 2009 г. България да не е формален член на европейското семейство, а активен и конкурентноспособен член на ЕС, изтъкна Станишев. Социалната отговорност на правителството не е само в политиката на доходите и на пенсиите, по-важно е да се осигури икономически растеж, отбеляза той и допълни, че бюджетът за 2006 г. е ориентиран към целите на членството на България в ЕС след две години. Убеден съм, че бюджетът за 2007 г. ще е по-добре програмно ориентиран, каза Станишев.

Материалът страда от липсата на конкретни цифри, коментира в дискусията Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара (БСК). Пестелива е програмата, има едно въздържание от цифри, каза и Желязко Христов, лидер на КНСБ.

Акцентите на управляващата коалиция * Запазване на прогресивното данъчно облагане върху доходите, непокачване на сегашните ставки на данъка върху общия доход и намаляване на техния брой * Ограничаване на негативните последствия от демографската криза и подпомагане на семейства с две деца * Реформи в секторите на публичните услуги и повишаване ефективността на разходите в тях * Интеграция на малцинствата и обучение за децата от тези етнически групи * Оптимизиране и развитие на данъчно осигурителната система. * Подкрепа за развитието на капиталовия пазар * Разумна фискална политика, основана на повишена събираемост на приходите и ефективно разходване на средствата на данъкоплатците през бюджета в рамките на до 40% от БВП * Намаляване и оптимизиране на лицензионните, разрешителните и регистрационните режими * Насърчаване на производството на енергия от ВЕЦ, ускорено въвеждане на битова газификация и прилагане на програми за повишаване на енергийната ефективност * Подкрепа за свързване на малките и средни предприятия в мрежи и клъстери * Изработване на Национална експортна стратегия * Подобряване връзките между сухопътен, воден и въздушен транспорт, пристанищата, летищата, ГКПП и  митниците * Реконструкция на транспортна, строителна, енергийна и водна инфраструктура и концесиониране * Политики за насърчаване на местни и чужди инвестиции * Привличане на частните капитали в управлението на културно-историческите паметници * Подобряване на следприватизационния контрол и приключване на реституционния процес * Стимулиране на продължаващо през целия живот обучение и създаване на реални условия за студентско кредитиране * Реформа на болничния сектор чрез оптимизация, преструктуриране на болничната мрежа и приватизация * Въвеждане на основен пакет от здравни услуги за всеки осигурен гражданин и развитие на доброволното здравно осигуряване. * Задълбочаване на процеса на децентрализация * Подобряване на качеството на живот в селските райони * Решителни мерки срещу организирана престъпност и корупцията и ефективно наказателно производство * Задействане на електронно правителство

Хубаво е, че има ангажименти за инфраструктурата, но нека да пише колко километра пътища ще се оправят или построят. Да има цифрология, а не бланкетни фрази, за да може след това да се сравнява изпълнението на програмата, препоръча Данев. Не е ясно и каква точно ще е промяната в данъчната и бюджетната политики на страната за постигане на заложените цели за социално-икономически растеж, допълни той.

Акцентът  - върху усвояването на еврофондовете

За пръв път са предприети мерки за преодоляване на демографския срив, но няма нито ред за емиграцията, която вече става отрасъл на икономиката с доходите, които носи,  каза още Божидар Данев. Според него не е пазарно да се определя минимална работна заплата по браншове. По думите му трябва да се фиксират точно парите, с които България ще финансира проектите по европейските фондове. Акцентът в управленската програма трябва да е върху  усвояването на тези 4 млрд. евро, които могат да са мощен социално-икономически стимул, допълни шефът на БСК.

Прекалено много пари са отделени за съфинансиране на проекти в земеделието и прекалено малка – за повишаване на конкурентноспособността, отбеляза от своя страна Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал. Според него трябва да се помисли как част от средствата, предвидени като минимално съфинансиране от България за земеделието, да се пренасочат за проекти за конкурентноспособността. Има толкова оперативни програми за земеделието, дори отделна за рибарството, и нето една за информационните технологии, посочи Велев.

В управленската програма липсва като акцент Лисабонската стратегия – ще правим ли в крайна сметка у нас икономика на знанията, попита Божидар Данев.

Ръст от 6-8 процента е малък

Желязко Христов заяви, че заложеният икономически растеж от 6-8 процента годишно не е достатъчен, за да се постигне желаният социален ефект от управленската програма. Растящият дефицит по търговската сметка, който ще стигне 14 процента за тази година, поставя въпросът защо имаме назначени търговски представители, допълни Константин Тренчев, лидер на КТ “Подкрепа”. Не може в страни, където се влошава износа ни, да се държат хора, само за да си получават високите заплати и да изучат децата си в чужбина, възмути се синдикалистът. Според него липсват данъчни облекчения за експортните производители и е нужно да се въведат мерки за защита на местното производство от дъмпингов и контрабанден внос.

Да се даде по-голяма роля на неправителствените организации при провеждането на тръжните процедури и контрола върху спечелените с конкурс проекти, поиска Цветан Симеонов, зам.-председател на Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Той допълни, че в проектопрограмата се забелязва  намерение за увеличаване на заплатите на бюджетните служители без конкретни разчети за тази необходимост. Вдигане на трудови възнаграждения да има само за чиновниците в учрежденията, където е въведено единното гише или използват електронния подпис, препоръча Симеонов.

При данъчното облагане да не се използва толкова много минималната работна заплата, а да се акцентира върху почасовото заплащане, препоръча още зам.-шефът на БТПП.Според него правителството трябва да предложи за дискусия пред Международния валутен фонд искане за намаляване на ограничителните мерки върху банковото кредитиране.