Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Проектозакон

0 коментара

ЗАКОН ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ

ГЛАВА ПЪРВА
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Този закон урежда условията и реда за приватизация и следприватизационен контрол.
(2) Приватизация е прехвърляне на български физически или юридически лица с под 50 на сто държавно и/или общинско участие или на чуждестранни лица на:
1. дялове или акции, собственост на държавата или общините от търговски дружества;
2. обособени части от търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие;
3. общински нежилищни имоти, невключени в състава на общински търговски дружества, които се използват за стопански цели (магазини, ателиета, складове, сервизи, цехове и други).
(3) Следприватизационен контрол е дейността по контрол върху изпълнението на задълженията на купувачите, поети по силата на приватизационни договори.
Чл. 2.Приватизацията се осъществява при спазване на следните основни цели и принципи:
1. формиране на покупната цена по приватизационните сделки съобразно пазарните условия;
2. създаване на предпоставки за устойчиво икономическо развитие и конкурентноспособност на приватизираните търговски дружества;
3. извършване в кратки срокове на необходимите дейстия по подготовката и сключването на приватизационните сделки;
4. осигуряване на публичност и достъп на заинтересованите лица до информацията, свързана с подготовката и сключването на приватизационните сделки.
Чл. 3.(1) Всички търговски дружества с държавно и общинско участие, с изключение на включените в списъците по ал.2, т.1 и т. 2, се считат обявени за приватизация от момента на влизане в сила на този закон, без да е необходимо изрично решение за това.
(2) Извън случаите по ал.1, решение за приватизация се приема от:
1. Народното събрание след предложение от Министерския съвет - за търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие или обособени части от тях, включени в списък, приет с решение на Народното събрание. В този случай Народното събрание се произнася по предложението не по-късно от 10 дни от постъпването му.
2. Общинските съвети - за търговски дружества с повече от 50 на сто общинско участие, включени в списък, приет с решение от Общинските съвети, както и за обособени части от търговски дружества с повече от 50 на сто общинско участие, както и обекти по чл. 1, ал.2, т.3.
3. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол - за обособени части от търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие, с изключение на тези, от дружества, включени в списъка по т.1.
(3) Приватизацията на държавното участие в търговски дружества, както и на обособени части от търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие се извършва от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
(4) Приватизацията на търговски дружества с общинско участие, обособени части от търговско дружество с повече от 50 на сто общинско участие, както и обекти по чл.1, ал.2, т.3 се извършва от Общинските съвети.
(5) Решенията по ал.2 се обнародват в Държавен вестник и се публикуват най-малко в два централни ежедневника.
(6) Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол може да упълномощава Министъра на икономиката да подготвя и осъществява приватизацията на държавното участие в търговски дружества, включени в списъка по чл.10.
(7) Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и Общинските съвети, а в случаите по ал.6 и Министъра на икономиката, могат да възлагат на трети лица извършването на дейности, свързани с подготовката за приватизация или следприватизационния контрол, включително и процесуално представителство. Редът и условията за избор на изпълнителите се определят от Министерския съвет.
(8) Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол може да извършва продажба на акции и дялове, собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в други търговски дружества, при наличието на възлагане. Отношенията между търговското дружество - възложител и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, включително размерът на дължимото възнаграждение, се уреждат с договор.
(9)Решение за приватизация на обособени части от търговски дружества, в които държавата или общината не е едноличен собственик на капитала, се приема само след предложение от органите за управление на съответното дружество.
Чл. 4. (1) В търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие, с изключение на тези, включени в списъка по чл. 3, ал.2, т.1, след влизане в сила на този закон, се забранява извършването на разпоредителни сделки с дълготрайни активи на дружеството, сключване на договори за дялово участие, наем, съвместна дейност, обезпечаване на вземания и сключване на договори за кредит, освен с разрешение на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, съответно на Общинските съвети и на Министъра на икономиката.
(2) В търговските дружества, включени в списъка по чл.3, ал.2, т.1, забраната по предходната алинея важи след приемане на решение за приватизация от Народното събрание или от Общинските съвети.
(3) Преобразуване или прекратяване на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско участие, може да се извършва само с разрешение на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и на Общинските съвети, освен при обявяването в несъстоятелност.
(4) В търговски дружества с 30 и повече процента държавно или общинско участие не се допуска намаляване на това участие без съгласието на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол или Общинските съвети.
Чл. 5. (1) Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол изготвя годишни планове за работа, включващи и прогноза за приходите и разходите и ги представя за одобрение от Министерския съвет, който ги обсъжда и приема преди приемането на Закона за държавния бюджет.
(2) В годишните планове се посочват приоритетите в дейността на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол за съответния период. Годишните планове се оповестяват публично.
Чл. 6.(1) В приватизацията могат да участват при равни условия всички физически и юридически лица.
(2) Физическите лица, юридическите лица, членовете на управителните и контролните органи на юридическите лица, включени в списъка по Закона за информация относно необслужвани кредити, не се допускат до участие в процеса на приватизация по смисъла на този закон, освен в случаите, когато са уредили задълженията си.
(3) Физическите лица и представителите на юридическите лица подават декларация за произхода на средствата, с които участват в приватизацията, съдържаща данни за платените данъци и тяхната платежоспособност. Тези лица декларират съгласие да дават информация на съответните органи относно сведенията в декларацията и за средствата, с които изплащат кредитите, ползвани при приватизацията.
(4) Сведенията, които съдържа декларацията по ал.3 и нейният формуляр, както и реда и органите за контрол на декларациите се определя с наредба на Министерския съвет.
Чл. 7.(1) Паричните постъпления от приватизацията на държавното участие в търговски дружества, както и на обособени части от еднолични търговски дружества с държавно участие се внасят в специална бюджетна сметка, управлявана от министъра на финансите. Средствата по тази сметка се разпределят, както следва:
1. за централния републикански бюджет - 85 на сто;
2. за попълване на Държавен фонд за развитие на високите технологии - 5 на сто;
3. за попълване на Фонда за покриване на разходите за приватизация и следприватизационен контрол - 10 на сто.
(2) Паричните постъпления от приватизацията на обособени части от еднолични търговски дружества с държавно участие или част от тях могат да бъдат преведени по сметка на дружеството по решение на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и остават собственост на дружеството.
(3) Паричните постъпления от приватизация на обособени части от търговски дружества, в които държавата не е едноличен собственик на капитала, се превеждат по сметка на дружеството и остават собственост на дружеството.
(4) Паричните постъпления от мероприятия, съпътстващи приватизационния процес на търговски дружества с държавно участие и обособени части от търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие, както и неустойките по приватизационните договори на същите, се разпределят както следва:
1. паричните постъпления от меморандуми, тръжна и конкурсна документация, рекламна и издателска дейност, задържаните като санкция депозити за несключени договори при участие в търг или конкурс и други подобни се внасят във Фонда за покриване на разходите за приватизация и следприватизационен контрол;
2. договорените неустойки по поети, но неизпълнени задължения, включени в приватизационните договори, се внасят в централния републикански бюджет.
Чл. 8. (1) Източници на Фонда за покриване на разходите за приватизация и следприватизационен контрол към Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол са:
1. средствата по чл. 7, ал.1, т.3;
2. средствата по чл. 7, ал.4, т. 1.
(2) Разпределението и разходването на средствата от Фонда за покриване на разходите за приватизация и следприватизационен контрол се извършва при условия и по ред, определени от Министерския съвет. Част от средствата от фонда се изразходват за придобиване на дълготрайни и краткотрайни материални и нематериални активи, за изплащане на възнаграждения в случаите по чл.3, ал.7 и за допълнително стимулиране на служителите на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
Чл. 9.(1) Паричните постъпления от приватизация на общинското участие в търговски дружества, обособени части и незавършени обекти на строителство от еднолични търговски дружества с общинско участие, както и обекти по чл.1, ал.2, т.3 се внасят в специална сметка към съответния общински съвет. Средствата от тази сметка се разпределят, както следва:
1. за попълване фонда за покриване на разходите за приватизация - 9 на сто. Част от тези приходи се изразходват за придобиване на дълготрайни и краткотрайни материални и нематериални активи и за издръжка на специализираните органи на общинските съвети по приватизация. До 2 на сто от приходите във фонда или от паричните постъпления от сделките след превеждането на средствата във фонда могат да се изразходват за изплащане на възнаграждения в случаите по чл. 3, ал.7;
2. за попълване на общинския фонд за опазване на околната среда - 5 на сто;
3. за попълване на Общински гаранционен фонд за малки и средни предприятия - 10 на сто;
4. останалата част в размер на 76 на сто се внася в специален фонд на разпореждане на съответния общински съвет, като средствата по този фонд се използват приоритетно за инвестиционни цели, включително и за придобиване на дълготрайни материални активи със социално предназначение за погасяване на кредитите за незавършени обекти на строителството и на несъбираеми задължения на общинските предприятия. Тези средства не могат да се използват за текущи разходи.
(2) Паричните постъпления от мероприятия, съпътстващи приватизационния процес на търговски дружества с общинско участие, обособени части и незавършени обекти на строителство от дружества с повече от 50 на сто общинско участие и обекти по чл.1, ал.2, т.3, както и неустойките по приватизационните договори на същите, се разпределят, както следва:
1. паричните постъпления от меморандуми, тръжни и конкурсни документации, рекламна и издателска дейност, задържаните като санкция депозити за несключени договори при участие в търг, конкурс и други подобни се внасят във фонда за покриване на разходите за приватизация;
2. договорените неустойки по поети, но неизпълнени задължения по приватизационните договори се внасят във фонда по ал1, т.4.
(3) Паричните постъпления от приватизация на обособени части от търговски дружества, в които общината не е едноличен собственик на капитала, се превеждат по сметка на дружеството.
Чл. 10.Министерският съвет по предложение на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол приема годишен списък на държавното участие в търговски дружества, при приватизацията на които се допуска плащане с непарични платежни средства, предвидени в закон. В списъка се посочва частта от капитала, за която се допуска такова плащане.
Чл. 11.(1) При приватизация на търговски дружества, на които са възложени задачи по подготовката на страната за работа във военно време и кризисни ситуации, купувачът се задължава да осигурява изпълнението им до момента на тяхното отменяне.
(2) Задълженията по ал. 1 могат да бъдат отменени само от възложилия ги оправомощен държавен (общински) орган.
Чл. 12. (1) Органите за приватизация огласяват публично взетите решения във връзка с осъществяването на техните функции, включително начина по който прилагат закона, както и основанията за промяна на своята практика.
(2) Към решенията си органите за приватизация излагат своите мотиви.

ГЛАВА ВТОРА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ

Чл. 13. (1) Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, наричана по-нататък Агенцията, е администрация към Министерския съвет.
(2) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София.
(3) Бюджетната издръжка на Агенцията е отделена от приходите и разходите, свързани с приватизацията.
(4) Органи за управление на Агенцията са:
1. Надзорен съвет;
2. Изпълнителен директор по приватизация;
3. Изпълнителен директор по следприватизационен контрол.
Чл. 14. (1) Агенцията:
1. организира и осъществява процеса на приватизация на държавното участие в търговски дружества и обособени части от търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие;
2. осъществява следприватизационен контрол по договори за приватизация, сключени от оправомощени държавни органи.
(2) При осъществяване на функциите си по ал.1, т.1 Агенцията:
1. събира необходимата информация за всички подлежащи на приватизация обекти от нейната компетентност;
2. извършва маркетинг;
3. възлага на трети лица извършването на дейности съгласно чл.3, ал.7;
4. подготовя и сключва сделките за приватизация.
(3) При осъществяване на функциите си по ал.1, т.2 Агенцията:
1. налага предвидените в договорите санкции в случаите на неизпълнение;
2. сключва допълнителни споразумения към приватизационните договори, при условия и ред, определени от Министерския съвет;
3. контролира плащанията по приватизационни договори, в случаите на разсрочено плащане на покупната цена;
4. изисква информация в случаите на постъпили сигнали за неизпълнение на приватизационните договори;
5. извършва проверки в приватизираните обекти.
Чл. 15.(1) Надзорният съвет се състои от 7 членове, които се избират и освобождават от Народно събрание. Никоя парламентарна група не може да предложи повече от трима членове на Надзорния съвет. В състава на Надзорния съвет задължително се избират лица с висше образование.
(2) Членовете на Надзорния съвет се освобождават от Народното събрание задължително при:
1. извършване на нарушение на този закон или подзаконов нормативен акт по неговото прилагане;
2. извършване на умишлено престъпление от общ характер, за което има влязла в сила присъда;
3. невъзможност до изпълняват задълженията си, продължила повече от 6 месеца.
(3) Членовете на Надзорния съвет избират помежду си председател.
(4) Председателят на Надзорния съвет:
1. свиква заседанията на съвета;
2. определя дневния ред;
3. изисква информация от съответните органи и длъжностни лица, свързана с функциите на съвета и с обсъжданите приватизационни сделки.
(5) Възнагражденията на членовете на Надзорния съвет се определят от Министерския съвет.
Чл. 16. (1) Агенцията има Изпълнителни директори, които се назначават и освобождават от Министерския съвет. Изпълнителните директори задължително следва да имат висше образование.
(2) Изпълнителните директори се освобождават от Министерския съвет задължително при:
1. извършване на нарушение на този закон или подзаконов нормативен акт по неговото прилагане;
2. извършване на умишлено престъпление от общ характер, за което има влязла в сила присъда;
3. невъзможност до изпълняват задълженията си, продължила повече от 6 месеца.
(3) Изпълнителният директор по приватизация, организира и ръководи цялостната дейност на Агенцията, с изключение на дейностите по следприватизационен контрол, разпорежда се с бюджетните и извънбюджетните средства на Агенцията и я представлява.
(4) Изпълнителният директор по следприватизационен контрол представлява, организира и ръководи дейността на Агенцията по отношение осъществяването на следприватизационния контрол.
(5) Изпълнителният директор по приватизация и Изпълнителният директор по следприватизационен контрол се отчитат за дейността си пред Надзорния съвет.
(6) Възнагражденията на изпълнителните директори се определят от Министерския съвет.
Чл. 17.(1) Надзорният съвет:
1. контролира цялостната дейност на Агенцията;
2. изготвя и представя пред Народното събрание годишни отчети за осъществяването на процеса на приватизация и следприватизационен контрол;
3. утвърждава проекта на Устройствен правилник на Агенцията;
4. одобрява проекта за бюджет, както и годишния отчет за изпълнението на приватизационния план на Агенцията;
5. одобрява приватизационните сделки относно тяхната законосъобразност;
6. одобрява допълнителните споразумения към сключени приватизационни договори;
7. утвърждава общи правила и условия за назначаване, работна заплата и допълнителното материално стимулиране на служителите на Агенцията;
8. приема тримесечните и годишните отчети на Изпълнителните директори за дейността на Агенцията.
(2) Надзорният съвет дава указания на Изпълнителните директори по прилагането на закона и подзаконовите нормативни актове.
Чл. 18. Министерският съвет, по предложение на Надзорния съвет, определя с Правилник структурата и организацията на дейността на Агенцията.
Чл. 19. (1) Членовете на Надзорния съвет, Изпълнителните директори на Агенцията, Министърът на икономиката и заместник министрите, в случаите по чл. 3, ал.6, общинските съветници и членовете на управителните и контролните органи на специализираните органи на общинските съвети за осъществяване на приватизацията, както и членовете на семействата им нямат право да придобиват имущества, дялове или акции в търговски дружества, когато са участвали в подготовката и сключването на приватизационните сделки, докато заемат съответната длъжност и в едногодишен срок след това, освен при участие в централизирани публични търгове.
(2) Лицата, извън тези по ал. 1, които са натоварени от Агенцията или Общинските съвети служебно с провеждането на търгове и конкурси, изготвянето на правни анализи, приватизационни оценки и други подобни и членовете на техните семейства нямат право да придобиват имущество, дялове или акции от приватизирания обект в течение на три години от сключването на приватизационната сделка.
(3) В случаите, когато лицата по ал. 1 и ал. 2 участват в подготовката и/или осъществяването на приватизационна сделка, от реализирането на която те или членовете на семействата им имат търговски, финансов или друг интерес, са длъжни да разкрият това обстоятелство и да прекратят участието си в обсъждането и вземането на решение за сключване на приватизационната сделка.

ГЛАВА ТРЕТА
ИНФОРМАЦИЯ, СВЪРЗАНА С ПРИВАТИЗАЦИОННИЯ ПРОЦЕС

Чл. 20. (1) Към Агенцията и Общинските съвети се създават публични регистри на сключените приватизационни сделки.
(2) Агенцията и Общинските съвети създават условия за запознаване с информацията в регистрите на заинтересованите лица.
(3) Агенцията и Общинските съвети ежемесечно обнародват в "Държавен вестник" данни за извършените продажби (продадените обекти, купувачите, цената, срока и условията за плащане, инвестициите и броя на договорените работни места).
(4) Подлежащите на вписване обстоятелства, както и воденето и съхраняването на публичния регистър по ал.1 се определят с наредба от Министерския съвет.
Чл. 21. (1) Агенцията и Общинските съвети, а в случаите по чл. 3, ал.6 и Министърът на икономиката, възлагат изготвянето на анализи на правното състояние на обектите за приватизация, които се извършват от правоспособни юристи, определени по реда на чл.3, ал.7. Верността на информацията, съдържаща се в анализите, се удостоверява от лицата, представляващи приватизиращото се търговско дружество.
(2) Агенцията и Общинските съвети, а в случаите по чл. 3, ал.6 и Министърът на икономиката могат да възлагат изготвянето на приватизационни оценки на обектите за приватизация, които се извършват от оценители, определени по реда на чл.3, ал.7.
(3) Заключенията и предложенията на оценителските доклади имат препоръчителен характер и се използват от възложителя при подготовката и сключването на приватизационните сделки.
(4) Анализите на правното състояние и приватизационните оценки не представлява служебна тайна, могат да бъдат разгласявани и включвани в публичния регистър, с изключение на документите, фактите и обстоятелствата, които представляват търговска тайна на приватизиращото се дружество.
(5) Методите, обхватът и условията за извършване на приватизационните оценки, условията и реда за лицензиране на оценителите, както и съдържанието на анализите на правното състояние се определят от Министерския съвет.
Чл. 22. (1) Министерският съвет определя задължителната информация, която трябва да се предостави на лицата, заявили интерес за участие в приватизацията.
(2) Министерският съвет определя кои документи и сведения и на кои етапи от извършването на приватизационните сделки са служебна тайна.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
МЕТОДИ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ

Чл. 23. (1) Методът за извършване на приватизация се определя с решение от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и Общинските съвети, а в случаите по чл.3, ал.6 - от Министъра на икономиката.
(2) Решението по ал.1 се обнародва в "Държавен вестник" и се публикува най-малко в два централни ежедневника.
Чл. 24.(1) Акциите, собственост на държавата и общините в търговски дружества, могат да се продават чрез:
1. публично предлагане;
2. публичен търг;
3. публично оповестен конкурс;
4. централизиран публичен търг;
5. приемане на търгово предложение по реда на чл. 149 от Закона за публично предлагане на ценни книжа.
(2) Дяловете, собственост на държавата и общините, от търговски дружества с ограничена отговорност могат да се продават чрез:
1. публичен търг;
2. публично оповестен конкурс.
(3) Обособени части от търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие, както и обекти по чл.1, ал.2, т.3 могат да се продават чрез:
1. публичен търг;
2. публично оповестен конкурс.
(4) Условията и редът за организация и провеждане на публичните търгове, публично оповестените конкурси и централизираните публични търгове се определят с наредба от Министерския съвет.
(5) При провеждане на публичните търгове не се допуска поемане на следприватизационни задължения от купувача.
(6) При публично оповестени конкурси не се допуска предоговаряне на поетите следприватизационни задължения.
Чл. 25.При продажба чрез публично оповестен конкурс Агенцията и Общинските съвети могат да включат в условията на конкурса възможност за отдаване за управление с клауза за изкупуване или продажба със запазване на собствеността до окончателно изплащане на покупната цена.

ГЛАВА ПЕТА
ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИИ И ЛИЦЕНЗИИ ПРИ ПРИВАТИЗАЦИЯ

Чл. 26.(1) Концесия може да се предостави без търг или конкурс на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие, което ползва обекти и/или извършва дейности, подлежащи на концесиониране.
(2) В случаите по предходната алинея съответният министър, извършва необходимите действия и внася в Министерския съвет предложение и съответните документи и анализи за вземане на решение по чл. 7 от Закона за концесиите. В този случай при извършване на приватизационната оценка се вземат предвид предоставените концесионни права и дължимото концесионно възнаграждение.
(3) В случаите по ал.1 Министерският съвет взема решението по чл.7 от Закона за концесиите за предоставяне на концесия на търговското дружество в срок до 3 месеца от предложението на съответния министър. Приватизационният договор се сключва след сключване на договора за концесия. Договорът за концесия се сключва по реда на чл. 19, ал. 4 от Закона за концесиите под условие за влизане в сила от момента на прехвърляне на правото на собственост по приватизационния договор.
(4) Когато сроковете по предходните алинеи не могат да бъдат спазени поради липса на изготвени оценки на концесионните права, финансови и правни анализи и други, концесионният договор се сключва след договора за приватизация по реда на чл. 19, ал. 4 от Закона за концесиите без търг или конкурс по допълнително изготвена оценка на концесионните права и под условие за влизане в сила от момента на сключване на договора за приватизация. Отказът от сключване на договор за концесия по изготвената оценка е основание за разваляне на договора за приватизация.
Чл. 27.Търговските дружества, в които има продадени акции по реда на глава осма от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия или придобито частно акционерно или дялово участие по реда на чл. 18 от същия закон или по § 1 от допълнителните разпоредби на Закона за кооперациите, осъществяват правата на ползване върху обекти и/или извършват дейности, подлежащи на концесиониране, по досегашния ред, до предоставянето на концесия.
Чл. 28.(1) Приватизация на обособена част от търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие, която технологично пряко е свързана с обект по чл. 4 или дейност по чл. 5 от Закона за концесиите, се извършва заедно с предоставяне на концесия за съответния обект или дейност.
(2) Съответният министър в едномесечен срок от вземане на решение за приватизация на обособена част внася в Министерския съвет предложение и съответните документи и анализи за вземане на решение по чл. 7 от Закона за концесиите.
(3) Решение за метод за приватизация на обособена част се взема след обнародване на решението по чл. 7 от Закона за концесиите. Условията и изискванията на решението за предоставяне на концесия задължително се включват в документацията за продажба на обособена част.
(4) Концесията за ползване на обекта или извършването на дейността се предоставя на лицето - купувач на обособената част. Концесионният договор се сключва в момента на прехвърляне на правото на собственост по приватизационния договор. Отказът на купувача да сключи концесионен договор е основание за разваляне на договора за приватизация.
Чл. 29.Лицензия за дейност може да се предостави без търг или конкурс на еднолично търговско дружество с държавно участие по предложение на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.

ГЛАВА ШЕСТА
ИНВЕСТИЦИОННИ БОНОВЕ

Чл. 30.(1) Инвестиционните бонове са безналични платежни средства, които се използват:
1. при приватизация на дружества, включени в списъка по чл. 10;
2. при приватизация чрез централизиран публичен търг;
3. за участие в доброволни пенсионни фондове.
(2) Издаването и разпореждането с инвестиционни бонове се установява с поимемен регистрационен талон.
(3) Регистрационният талон се издава срещу заплащане на такса в размер на 5 лева. Пенсионерите, военнослужещите на наборна военна служба и учащите заплащат такса в размер на 1 лев.
(4) При издаването на регистрационния талон се открива лична бонова сметка на притежателя, заверена с 250 инвестиционни бона.
(5) Формата и реда за издаване на регистрационния талон се определя от Министерския съвет.
Чл. 31.(1) Инвестиционните бонове могат да се наследяват и да се прехвърлят свободно.
(2) Когато с инвестиционни бонове гражданите придобиват участие в доброволни пенсионни фондове, един инвестиционен бон се равнява на 1 лев.
(3) Доброволните пенсионни фондове по ал.2 отчитат придобитите инвестиционни бонове като парични средства.
(4) Условията и реда за плащане/разпореждане с инвестиционни бонове, както и счетоводното им отчитане се определя от Министерския съвет.

ГЛАВА СЕДМА
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 32. (1) Длъжностните лица от търговски дружества с държавно и/или общинско участие, които не изпълняват задълженията си за предоставяне на информация на Агенцията и Общинските съвети в посочения от тях срок, както и задължения, произтичащи от подзаконови нормативни актове по прилагането на този закон, се наказват с глоба от 1 000 до 10 000 лева, ако деянието не съставлява престъпление.
(2) Наказанието по ал.1 се налага и на длъжностните лица и служителите в администрациите на министерства и ведомства, които не предоставят на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол наличната при тях информация и документация във връзка с подготовката и сключването на приватизационна сделка.
(3) Ако нарушението по ал. 1 и 2 е довело до сключване на незаконосъобразна приватизационна сделка, наказанието е глоба от 2 000 до 12 000 лева.
(4) Длъжностни лица, които не изпълняват задълженията си по § 5 от преходните и заключителните разпоредби, се наказват с глоба от 1 000 до 10 000 лева.
(5) Длъжностни лица от приватизирани търговски дружества, които препятстват осъществяването на следприватизационния контрол, се наказват с глоба от 5 000 до 10 000 лева.
(6) Актовете по ал. 1 - ал. 5 се съставят от длъжностни лица, определени от Агенцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.