Проектозакон се опитва да скрие бившите ченгета във ВАК

Проектозаконът за развитие на академичния състав, който Народното събрание прие светкавично на първо четене миналия петък, се опитва да прикрие членовете на Висшата атестационна комисия (ВАК) от 1989 г. досега, които са били сътрудници или служители на бившата Държавна сигурност.

На това обърнаха внимание представители на научната общност, които внимателно следят обсъждането и приемането на новия закон. Проектът предизвика силни дебати и неприкрита съпротива най-вече от страна на хора, които ще се окажат потърпевши от една същинска академична реформа.

В приетия на първо четене проектозакон последният параграф 14 от преходните и заключителните разпоредби отменя текст от Закона за досиетата (Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и РУМНО), според който на проверка от Комисията по досиетата подлежат и членовете на Висшата атестационна комисия (ВАК) от 1989 г. до наши дни.

С тази добавка в Закона за развитие на академичния състав на практика законодателят се опитва да скрие какви хора и с какви обвързаности са били в последните двадесет години в органа, определял състава на научния контингент на България.

Членът на Комисията по досиетата Екатерина Бончева коментира пред Mediapool, че текстът е бил вписан в проектозакона след приемането му от Министерския съвет и цели именно скриването на истината за миналото на някои членове на ВАК.

Депутатът от левицата и член на парламентарната комисия по образование и наука Валентина Богданова остана изненадана от казуса, който възниква с приетия на първо четене проект.

"Не сме мислили да отнемаме възможността да бъде извършена проверка на членове на ВАК за принадлежност към бившата ДС, но тъй като проектозаконът закрива ВАК като структура, в него бяха записани всички произтичащи от този акт следствия, включително членовете на вече закрит орган да бъдат проверявани от комисията по досиетата", каза пред Mediapool Богданова.

Според нея всички усилия при гледането на проекта в комисията преди първо четене са били насочени към спорните текстове, които уреждат академичната реформа по същество и на преходните и заключително разпоредби не е обърнато достатъчно внимание.

Юристите от комисията по досиетата, включително председателят ѝ Евтим Костадинов считат, че проверка на членовете на ВАК ще бъде извършена, както предвижда Законът за досиетата, независимо какво ще бъде записано в бъдещия закон за развитието на академичния състав.

Те се позоваха на сходни казуси, когато комисията е проверявала за принадлежност към ДС членове на закрити държавни органи. Така е станало с Агенцията по туризъм, която е наследник на Комитета по туризъм и на дирекцията по туризъм към Министерството на икономиката. И трите структури са били проверени от комисията "Костадинов".

В случая с ВАК приетият на първо четене проектозакон предвижда закриването ѝ и заменянето ѝ с тричленна контролна комисия. Закриването на ВАК е предвидено да стане от 1 май следващата година. Дотогава няма пречки членовете ѝ да бъдат проверени за принадлежност към ДС, или става дума за повече от хиляда души.

Формално погледнато това произтича и от факта, че правоприемник на ВАК ще бъде новосъздадената контролна комисия.

"Има логика обществото да знае какви са били членовете на ВАК, още повече, че те са сред елита на българската наука", каза депутат Богданова и обеща при второ четене на закона да бъде обърнато внимание на казуса.

Екатерина Бончева припомни пред Mediapool, че проверки на Комисията по досиетата на други държавни структури вече са изнесли имена на учени, които са и членове на ВАК, но това не е достатъчно да стане ясна картината кой кой е в челните редици на българската наука.